ЕкоНомика
Правилните въпроси
/ брой: 128
С един професионален шофьор - а те, както е известно, знаят всичко - наскоро обсъждахме качеството на живота в България. Веднага се съгласихме, че страната ни е прекрасна и не бихме я заменили с друга. "Виж храните, сиренето, доматите - разпали се моят събеседник - никъде няма такива. В други страни, дори южни, все едно ядеш пластмаса, а у нас имат вкус, ухаят." Отбелязахме, както си е редът, ненадминатите ни домашни ракии, слънцето, зелените гори, общителните хора.
Споменахме и как децата на чужденците, които работят у нас, молят мама и тате да си останат през ваканцията в България - тук игрите са по-весели. Е, може да сме преувеличили тук-там с възхвалата на Родината, но като цяло не се отклонихме от истината. България е много яка.
Да, но същия ден се наложи да пътувам извън града с автобус и моят другар шофьорът ми предложи да ме закара до автогарата. Не беше далеч, но за този четвърт час в динамичния трафик руслото на разговора ни се завъртя на 180 градуса. "Тези сополанковци - нареждаше човекът - хвърчат със скъпите си коли и нямат страх от никого. Бутат се, блъскат, мачкат - защото така са възпитани. Да са най-напред и да тъпчат хората под себе си. И да стане нещо на пътя, не им пука, защото знаят, че ще ги покрият."
След това въведение преминахме към финансирането на партиите, игрите с държавния дълг, скритите данъци, които се плащат от бедните, мизерните заплати в БАН и позорния статут на българския учен. И до унищожаването на напоителните системи щяхме да стигнем, ако автогарата беше по-далеч. На изпроводяк шофьорът с крива усмивка обобщи: "Райско кътче е България, ама не знаем как да му се радваме."
У нас всекидневно се водят хиляди подобни разговори. Зад прословутото "мрънкане" на българите прозира не толкова неудовлетвореност от живота, колкото дълбокото убеждение, че ние като държава и народ можем повече. Как става така, че работливите и почтени българи си избират да ги управляват посредствени и крадливи политици? Защо в нашата плодородна европейска страна толкова хора са под линията на бедността? Лош късмет ли имаме, или са ни виновни Великите сили? А може би съседите?
Задаването на въпроси е изкуство. У нас все питаме и се препираме за историята, за политически пристрастия, за международни врагове и приятели - за абстрактни неща. Страдаме от остър дефицит на въпроси по същество. Кога ли ще се запитаме защо в България най-богатите плащат едва 10% данък върху дохода си?
Колко пари през годините са похарчени за интеграция на циганите? Какво печели държавата от находищата на полезни изкопаеми? Как да създадем заетост в селските райони? Какво ни пречи да поставим соларен панел на всеки покрив? Кой ще бъде наказан за фалита на КТБ? Защо нито един наш политик не е вкаран в затвор за корупция? А как да убедим шофьорите да спазват правилата за движение по пътищата?
Ако успеем да отговорим на тези и на другите подобни въпроси, най-сетне ще се научим да се радваме на живота в нашата тъй хубава България.