Полет и въображение

Още на 14 ноември - преди официалното откриване на 31-вото издание на "Киномания", бяхме сюрпризирани, по френски маниер, от едно специално събитие, обединяващо кино и концерт, назовано "Лодката на влюбените". Този спектакъл, създаден през август 2007 г. за фестивала "Strade del Cinema" в Аоста, ни предложи любопитна, неочаквана комбинация между известния от историята на европейското кино 69-минутен ням филм "La Belle Nivernaise" (1924 г.) на именития режисьор и сценарист Жан Епщайн (изграден по романа на Алфонс Доде) с хора "Големите български гласове" (диригент Илия Михайлов) и триото на френския джаз пианист Франсоа Рюлан. Тя бе определена като "истинска симбиоза между импресионистичното кино и музиката на Източните Балкани". Емоционалният разказ на екрана се нажежава от музикалния компонент - магическата сила на българските гласове, както и от оригиналните композиции на участниците в триото. Киноконцертът представя поредица от музикални картини, които коментират и допълват изображенията на филма. За неговото реализиране Илия Михайлов и Франсоа Рюлан са работили съвместно, с особено внимание към мелодията и драматичните ефекти, които могат да дадат импулс ту за неочаквана импровизация, ту за внезапна тишина. Съчетанието на разнообразна музикална чувствителност води до постигане на уникален звук и подпомагайки сюжета, се превръща в съавтор на екранното повествование.
Самото официално откриване на Седмия фестивал на френския филм (включен в програмата на "Киномания") с майсторски изградената антивоенна психологическа драма "Прекратяване на огъня" се превърна в истински естетически празник за ценителите на седмото изкуство. За това допринесе и скромното, деликатно присъствие на самия режисьор Еманюел Куркол, с 26-годишна кариера в киното, който след успешно представяне в Камерун на този задушевен и прочувствен филм директно кацна в София. "Добър вечер - каза той на нашата публика!... - И с българския съм дотук." "Bien venu" - му отвърна някой от първите редове! - И с френския съм дотук". Избухна смях... От първата минута атмосферата стана задушевна. Още повече че Куркол вече беше идвал у нас преди три години, за да работи над сценария за третия пълнометражен филм на Камен Калев "С лице надолу" (копродукция на Франция, Белгия и България, появила се по екраните през 2015 г.). Този трилър-драма за трафика на хора бе изграден по действителен случай. В новата творба на режисьора няма нито конкретен случай, нито конкретен повод. Тя е своеобразно чисто географско пътешествие, в първия си план, и същевременно - дълбоко психологическо пътуване - гмуркане в душите на хората, поразени от раните на Първата световна война, във втория. Започва с кървави документални военни събития от 1916 г., за да ни "пренесе" в Африка през 1923-та, където главният герой Жорж (Ромен Дюрис) бяга от миналото си, потапяйки се в "джунглата" на номадския живот. Когато след четири години се опитва да се прибере във Франция и да приласкае своята измъчена майка и брат си Марсел - онемял инвалид от войната, приспособяването му в новата следвоенна обстановка се оказва невъзможно. "Не съм търсил специални антивоенни мотиви във филма си - споделя режисьорът. - За мен най-важно е човек да разбере както в индивидуален, така и в колективен план откъде идва, за да осмисли къде отива. Стремил съм се не към героизма, а към жертвоприношението." На въпроса дали публиката ще усети това негово намерение, отговаря: "Всеки вижда на екрана онова, което самият иска да види. Творческият процес е индивидуален." Още от самото начало на филмовото изкуство войната е източник за вдъхновение. Сега обаче в "Прекратяване на огъня" след първите кадри, изпълнени с убийства и насилие, които безспорно поразяват съзнанието на зрителя, виждаме дълбоко цивилизационно осмисляне на същността и последиците от една такава човеконенавистническа "касапница".
Този филм очевидно подаде висок градус на сегашния фестивал на съвременното френско кино, който (за разлика от предишни години) покри на значимо художествено ниво широк спектър от лични и социални проблеми, при това - погледнати от съвсем различни ъгли. Тринадесетте творби, включени в него, които едновременно се показват и във Варна, и в Пловдив, обхващат основните видове и жанрове, представени с различни стилистики: от документалистиката ("Люмиер!" на Тиери Фремо, който с подбрана селекция от реставрирани филми ни пренася в зората на седмото изкуство); през биографичното кино ("Гоген" на Едуар Делюк); до комедията и сатирата ("В легло с Виктория" на Жюстин Трие, с пет номинации за "Сезар", с прекрасно изпълнение на Виржини Ефира в главната роля, и "Рокендрол" на Гийом Кане, където актьорът режисьор Кане и Марион Котийар - двойка в реалния живот, играят самите себе си в тази сатира на остаряването под светлините на прожекторите, със смущаващ с прямотата си социален коментар); от мюзикъла ("Джанго" - режисьорски дебют на Етиен Комар по романа "Луди по Джанго" на Алексис Салатко); до трилъра ("Призраците на Исмаел" на Арно Деплешен - еротичен film noir за оформяне на самоличностите, с умели превъплъщения на Матийо Амалрик, Марион Котийар и Шарлот Гензбург). Естествено, с най-голям замах се изяви драмата: "120 удара в минута" на Робен Кампийо, с два приза от Кан т.г.  - Голямата награда на журито и тази на ФИПРЕССИ; "Роден" на Жак Доайон (с Венсан Линдон в главната роля) и "Момичето от Брест" на Еманюел Берко, с отлично адаптиран сценарий по бестселъра "Медиатор 150 мг." от Ирен Фрашон. В жанровата палитра не е пропусната и фантастиката с "Мадам Хайд" - трилър, изпълнен с ексцентричен комизъм, на Серж Бозон; свободна импровизация върху популярния сюжет за доктор Джекил и г-н Хайд от романа на Робърт Луис Стивънсън, с Изабел Юпер, отличена в Локарно с награда за най-добра актриса).
На вниманието ни се налагат умението и прецизността, с които творците на днешното френско кино пристъпват към изграждането на екранни художествени портрети. Сред интерпретациите за личната съдба и кариера на редки личности, оставили незаличима следа с изкуството си, ще отделя "Далида". Става дума не само за лично пристрастие към темата (с години помня почти всичките й песни!), но за изключително с драматизма си внушение; за мащабно и същевременно дълбоко човешко присъствие на една личност, завоювала световната сцена (от първия й концерт през 1956 г. в зала "Олимпия" до диско вечерите; от поклоненията в Индия до върховия успех на "Gigi l'Amoroso" през 1974-та. Нашите зрители също заляха с нестихващи аплодисменти този дълбоко изстрадан, интимен портрет на една многолика сияйна жена (преди всичко - Жена!), твърде модерна, макар и живяла в не особено модерна епоха. Нейното самоубийство през 1987 г. далеч не се превръща в сензация (с каквито често се сблъскваме в американски продукции). Тя е своеобразен епилог на един изключително напрегнат и изтощителен живот, който отсява в съзнанието ни уникални естетически стойности: стилна визия и красота, специфичен глас, изключителна всеотдайност към хората. Убедена съм, че ако голяма част от така наричаните звезди на българската естрада гледат този филм, ще се откажат от нелепо дадената им "титла" и с по-скромно поведение и къртовски труд ще открият тайните на тази професия...
На финала ще припомня максимата на известния авангардист Луи Делюк още от 20-те години на миналия век: "Френското кино трябва да бъде френско; френското кино трябва да бъде кино!" Нейният неувяхващ патос за издигане престижа на седмото изкуство продължава да звучи и днес в творбите на ярките защитници на високия естетически критерий в родината на киното.


"Прекратяване на огъня" - реж. Еманюел Куркол


"Далида" - реж. Лиса Асуелос


"120 удара в минута" - реж. Робен Кампийо


"Роден" - реж. Жак Доайон


"Джанго" - реж. Етиен Комар
Снимки НДК