Колонката на Александър Симов
Културата остава след бурите
/ брой: 12
Не знам защо винаги се получава така - в предизборните кампании всички надуват фанфари за културата, твърдят, че тя е приоритетът на приоритетите, защото е в основата на националната идентичност, а след вота красивите обещания остават в историята...
Безвремието на ГЕРБ буквално задуши културния сектор. И Вежди Рашидов, а след това още по-безличният Боил Банов се примириха финансирането на културата да е около 0,5 на сто от БВП - не крайно недостатъчно, а геноцидно във всеки смисъл. Като добавим и пандемията, която покоси всички културни институции и дейци, днес сме насред изгорена земя и всичко трябва да се гради отново. Един пример - насред бурята от КОВИД-19 стана ясно, че в Министерството на културата не просто няма регистър на свободните творци, но и няма дефиниция що е "свободен творец". Резултатът бе поредната катастрофа - много творци без договор така и не получиха компенсации и не усетиха, че държава съществува. За Боил Банов обаче това не беше важно. За него беше важно да го оставят на поста, независимо от корупционните скандали, с които завинаги ще е свързано участието му във властта.
Седмици преди приемането на бюджета е добре да кажем няколко принципни думи за културата. По време на преговорите за съставяне на коалиционното правителство стана ясно, че четирите партии имат общото разбиране, че бюджетът за култура трябва да стане 1% от БВП, а защо не и 1,5%. През доброто финансиране минава реалното развитие на сектора. В страна като България не можем да развиваме културата на пазарен принцип. Това ще занули всеки смисъл и стойност в нея. Ако пуснем пазарът да определя културната политика, ще осъмнем в страната на най-дивата чалга, и то не само в музикалния смисъл на думата. Дори и в САЩ не пазарът определя изцяло културните продукти на страната. Защото в крайна сметка културата е "меката сила", тя създава имиджа на една държава.
Това са спешните неща, които трябва да се направят в областта на културата - повече средства. Защото културната политика не може да е вечно копелето на бюджета. И най-накрая да започне работата по реална стратегия за развитие на културата. Това трябва да е пътеводителят за бъдещето. От години нямаме стратегия и заради това всичко в културата е на парче. Запушваме една дупка и се правим, че не виждаме, че къщата няма покрив, а дори и основи.
Този принципен разговор изглежда далеч от актуалните интриги и медийни пиратки. Но той е далеч по-важен от всичко останало. Историята с Чърчил е показателна. Когато по време на войната му казват, че трябва да се орежат парите за култура, той гневно пита: "А тогава за какво ни е изобщо да воюваме?"
И днес е така - интриги, скандали, драми, промяна, изчегъртване. Ако изоставим културата, нищо от това няма да има значение. Звучи патетично, но точно така трябва. Културата е дух, идентичност и смисъл. Тя остава след бурите и е време да го разберем.