Време за коалиции

След парламентарните избори през 2013 г. България ще бъде управлявана не от една партия, а от коалиционно мнозинство в Народното събрание. Това коалиционно мнозинство ще определи състава на кабинета - неговата насока, характеристика и мобилност. Според мен това не е само прогноза на социологическите агенции, а и предстояща реалност.
Най-вероятно след изборите страната ни ще бъде управлявана от коалиция, състояща се от БСП и  партии, влезли със сериозен брой гласове в парламента. Логично е предстоящата  коалиция да се създаде под лозунга: "Да спасим България" и  да обедини партийни формации, които се афишират като леви, либерални или десни. БСП е заинтересована да работи за формирането на такава коалиция, първо, защото няма да получи нужните проценти за самостоятелно управление, и второ, понеже ръководството на соцпартията не се и съмнява, че сегашната ситуация в страната е прекалено тежка, за да бъде преодоляна с усилията  на един партиен субект.
По всичко изглежда, че ГЕРБ няма да е в състояние да състави парламентарна коалиция не защото ще катастрофира като НДСВ през 2009 г., а понеже, запазвайки статута си на силно представила се партия, едва ли ще реши въпроса с намирането на коалиционни партньори, които да подсигурят мнозинство в Народното събрание. Разбира се, в предизборния процес, а и по време на самите избори, ГЕРБ ще прибегне към

драстично използване на властовите си ресурси

в името на изборната победа - медийни манипулации, полицейщина, фалшифициране на изборните резултати, вселяване на страх и чувство за несигурност в населението и пр. Но използването на такива методи едва ли ще помогне на ГЕРБ, както тяхната употреба не помогна на президента Саакашвили в последните парламентарни избори в Грузия. Нелепа е надеждата на Борисов, че Яне Янев ще го спаси от беда, все едно сам да се поставиш в положението на удавник, уловил се за сламка.
Струва ми се, че Бойко Борисов започва да осъзнава дъното на приближаващия се крах. Затова  в последните си публични прояви е странно неуверен, избухлив или показно толерантен, едва сдържа емоциите си, мъчейки се да наподоби Баща на нацията, зареден с оптимизъм. Няма как Мъжът от Банкя да не знае, че вътрешните му ресурси за подкрепа са изчерпани, и то най-вече защото икономиката и социалната политика през  управлението на ГЕРБ претърпяха пълно фиаско.
Доколкото съм информиран, западноевропейските  покровители на Бойко Борисов вече са вдигнали ръце от него, разочаровани от раковите разсейки на неговия непрофесионализъм и некомпетентност. Тук става дума за ръководители на големи държави, в които управляват десни партии. Така че единствен лъч за спасение на Борисов си остават САЩ, демонстрирали поддръжка на премиера и при  последното му посещение във Вашингтон. Всеки човек обаче, запознат поне отчасти с "маньоврите" на великите държави, е наясно, че те не се церемонят със своите марионетки, щом станат бреме за тях. Нима интересите са САЩ биха се с нещо накърнили, ако, да речем, мястото на Борисов го заеме Кристалина Георгиева - еврокомисар и бивш вицепрезидент на американската Световна банка?
Впрочем, грамите на Джон Байърли - бившия американски посланик в София, по повод на "лицето" Бойко Борисов, са най-неопровержимо доказателство за американското отношение към премиера ни. Борисов сега губи равновесие не толкова поради вътрешните неблагополучия, колкото от прояждащата го мисъл, че

Западът го е "отписал"

че е взел решение да го замени с друга фигура. Затова си е поставил скрита "свръхзадача" - ГЕРБ да продължи и в новия парламент да бъде партия със сериозно влияние, което би гарантирало оттеглянето му от властта с цената на по-малки лични загуби.
Както потвърди председателят на БСП Сергей Станишев, за соцпартията е от огромно значение  още отсега да определи позицията си спрямо облика на евентуалната парламентарна коалиция, в която ще вземе участие, спрямо характера на бъдещото коалиционно управление на България.
Ще споделя няколко съждения във връзка с този въпрос, които биха могли да се имат предвид при създаването на една бъдеща парламентарна коалиция.
ГЕРБ нанесе непоправими удари през своето управление не единствено върху традиционните леви ценности чрез пагубна социална политика, рязко понижено жизнено равнище, голямо увеличаване на безработицата и др. Но което е не по-малко съществено, партия

ГЕРБ порази фундаментални национални ценности

сред които попадат ценности с ляво или дясно съдържание.
Ше посоча няколко примера. Въвеждането на груба полицейщина в българския живот, покушенията върху демокрацията, регламентирането на икономически и медиен монополизъм, въдворен от герберите, едва ли могат да бъдат определени като атакуване единствено на леви ценности. В развитите буржоазни страни, управлявани от десни правителства, свободата и демокрацията се признават за фундаментални ценности на модерното общество. По подобен начин отнемането на над два  милиарда лева от бюджета на Здравната каса, закриването на болниците по места, влошеното здравеопазване се разминават с политиката на европейските десни партии. Не е нужно да се доказва, че при добре развита икономика  капиталистът се нуждае от здрав физически работник, производител на принадена стойност.
Циничното отношение на ГЕРБ към науката и образованието, към БАН и ССА, крайното снижаване на бюджетната им издръжка нямат нищо общо с политиката на развитите държави в Европа, с политиката на САЩ или Япония. Интензивното влошаване на състоянието на българската армия също противоречи на разбирането на десните партии в света за гарантиране на националната и световната сигурност. Не може да се нарече автентична дясна партия формация като ГЕРБ, която масово фалира средния и дребния бизнес, която  безразсъдно намалява външния пазар за българските стоки, която срива икономиката, слагайки прът пред производството, предлагайки една-единствена перспектива за развитие на страната - помощите и заемите от Европейския съюз. Не е дясна политика бай Ганьовското изхитряване на Бойко Борисов - всеки исторически или битов гаф, всяка вопиюща некомпетентност на управляващите да се оправдава с грешки и престъпления на предшествениците.
В този смисъл едно бъдещо коалиционно управление

ще трябва да спасява България

от икономическа, финансова и духовна катастофа; да възстановява ценности, които се възприемат в социума за леви или десни; да стабилизира все по-ерозиращата се държавност. Ще е потребно също да бъде стабилизиран авторитетът на отечеството ни като реален и ползващ се с доверие член на Евросъюза, който и в бъдеще ще укрепва отношенията си с най-могъщата световна сила - САЩ, но без да превръща България в неин геополитически сателит.
В пресата прочетох анализи на социолога Живко Георгиев и на историка проф. Драгомир Драганов, които предвиждат формирането на "голяма" следизборна коалиция между ГЕРБ и БСП. Обосновката им е, че напрегнатата кризисна ситуация налага такова коалиране по примера на общото управление между социалдемократи и християндемократи в Германия в миналото, на десницата и левицата в Гърция в сегашния момент.
Аз изключвам осъществяването на такава коалиция. Първо, защото Бойко Борисов вече афишира ГЕРБ като крайно агресивна и конюнктурно антикомунистическа партия, която воюва главно със социалистите, подлага ги на репресии (през периода на своето управление ГЕРБ уволни от държавната администрация няколко хиляди квалифицирани специалисти - членове и симпатизанти на БСП). Второ, БСП би се самоубила, ако поеме историческите вини на ГЕРБ и Борисов, ставайки техен партньор. Трето, ГЕРБ, за съжаление, все повече еволюира като популистка партия, която преповтаря опита на европейски фашизоидни формации. БСП, членуваща в ПЕС и Социалистическия интернационал, ще извърши престъпление спрямо своя народ и собствената си кауза, ако се съгласи на подобно съглашателство. Друго би било положението, ако ГЕРБ коренно се промени и като дейности, и като партия с европейско поведение, и като ръководство, но това е невъзможно.
Освен това сегашното ръководство на БСП, оглавявано от Станишев, не би допуснало подобно договаряне, макар част от така наречения "червен капитал" да ратува тъкмо за съюзяване на ГЕРБ с БСП (неведнъж съм писал, че основните ръководители на ГЕРБ са с "червен произход", че тях ги подкрепят забогатели бивши комунисти).
Оказва се, че въпреки желанието на определени среди, свързани с подавляващата част от "червения капитал", БСП и нейното ръководство

няма да се коалират с ГЕРБ

От друга страна, съвременната национална обстановка диктува същината на очакваната бъдеща коалиция, в която ще участва БСП. В този аспект много е важно БСП да се представи успешно на идващите парламентарни избори. Така тя ще има по-рещаващ глас при вземането на коалиционни решения. Надявам се, че в новата коалиция социалистическата партия ще реализира по-последователно основните моменти от преизборната си програма в сравнение с времето на Тройната коалиция. Същевременно неминуемо е БСП да прави компромиси с политиките на съответните десни и либерални партии. Важно е тези компромиси да не затрудняват развитието на работеща икономика, радикалната и спасителна промяна в социалната, здравната, научната, културната и образователната политика, в сферата на националната ни сигурност.
Непосредствено след ноември 1989 г. новите властови формации обещаваха път на България, съпоставим с този в развитите европейски държави. Вместо това завихме към поразителни разлики между бедни и богати, характерни за изостанали страни в Латинска Америка, към икономическа изостаналост, безпросветност, опростачване и неграмотност, свойствени за управляващите елити на редица африкански държави.
БСП би могла след парламентарните избори не само да хвърли камък в блатото на националния упадък, но и да направи опит, заедно с политическите си партньори, да го пресуши. Сега засега алтернативата - коалиционно управление на БСП и либерални и десни партии за спасение на България - се очертава като най-възможна, да не кажа единствено реална. Мисля, че и след обявяване на изборните резултати през лятото на тази година тази констатация ще бъде потвърдена.