Цената на евроатлантическото ни раболепие

ДОСИЕ НА СКАНДАЛА. Миналата седмица у нас на официално държавно посещение беше Георге Иванов, президент на съседната Р Македония. Най-неочаквано премиерът Бойко Борисов и външният министър Екатерина Захариева отказаха срещата с него, която бе уточнена през м. февруари т.г. - под пердлог, че нашата страна не иска да се намесва във вътрешните работи на Македония, където политическата обстановка и без това е напрегната. Същевременно премиерът изрази доброжелателните си чувства към съседната страна, добавяйки, че България като балканска страна, член на ЕС и НАТО, полага всички усилия Западните Балкани и особено Р Македония да станат час по-скоро членове на същите две организации - ЕС и НАТО.
Да оставим настрани, че обидното отношение към Георге Иванов усилва подозренията, че нашите управляващи по този начин застанаха на страната на македонския премиер Зоран Заев, чиито конфликт с Георге Иванов предимно е по линия на фундаментални въпроси за етническото съществувание и политическото бъдеще на Македония. Заев е горещ привърженик на форсираното влизане на страната му главно в НАТО, също в ЕС, както и на процеса, който води към легитимирне на  двуетническия характер на държавата. Докато Георге Иванов забавя влизането в НАТО, подозиран, че е проруски настроен политик, а що се отнася до етническата проблематика, обявява се срещу фактическото отнемане на права на православните македонци в полза на изповядващите исляма македонски албанци.
Не искам да се меся кой прав, кой крив в Македония. Но и досега някак си е необяснима внезапно възникналата амбиция в политическата ни класа да провъзгласи себе си за балканския лидер, който е страшно разтревожен за печалната съдба на Западните Балкани, яростно доказващ колко престъпно недорасли, но и пожертвани, са нечленуващите в НАТО и ЕС западнобалканци!
Любопитно е защо в нововъведеното понятие Западни Балкани под сурдинка се споменават Хърватия и Словения, които иначе също могат да претендират за водещата роля  наред с България, още повече, че те от векове и териториално, и историко-културно принадлежат на западния ареал?
 Обяснението според мен е, че Словения и Хърватия са вече членове на ЕС и НАТО, а актуалният геополитически сценарий цели под фирмата "Западни Балкани" в съкратени срокове

да осигури членуване на всички балкански държави в НАТО

и съответно - овладяване на удобното за базиране на военни кораби крайбрежие на Адриатика. И още, за разполагане на нови натовски или чисто американски военни бази! Наред с това Сърбия да не се съпротивлява в ООН на статута на Косово като независима държава! Ето това е същността на геополитическата операция, в която - по парола на централата на Североатлантическия пакт - управляващите в България поеха функцията на главен координатор! Поеха тази функция, защото - поне на Балканите - САЩ нямат друг толкова верноподанически настроен съюзник. Това го осъзнават почти всички представители на политическия ни елит. Те са наясно, че всяко нарушаване на "вярната линия" от тяхна страна, ще ги направи политически аутсайдери - оттук и усърдието им да свършат отлично възложената им задача.
Иначе при други обстоятелства те са в състояние да направят много по-обективен анализ на положението. Ясно е, че за България би било изгодно да развива по-интензивно икономически и търговски отношения с тези страни. Да реализира крупни съвместни транскомуникационни проекти от Изтока към Запада, субсидирани от ЕС. Да разширява връзките си в научната, образователната и културната сфера, в областта на спорта и пр.
Но ако политиците ни са национално отговорни, би трябвало да имат предвид и факта, че Западните Балкани, ако фиксираме погледа си специално към Босна и Херцеговина, Косово или Албания, са основният разпределителен център в Европа на дрога от Афганистан към Запада, тук се върши търговия с човешки органи, след влизането на Западните Балкани в ЕС е възможно големи вълни албанско население с ислямско самосъзнание да залеят масово българската територия, което да предизвика промени както в етническия, така и в междурелигиозния "баланс" в отечеството ни в ущърб на православната ни вяра и славянска единосъщност. Не е изключено да намалеят финансовите помощи, които получаваме от Брюксел, понеже ЕС ще трябва вече да отделя средства и за по-изостанали от България държави на Балканския полуостров.
Време е да определим споразумението между Скопие и Атина за новото име на Македония: Северна Македония, като

предизвикателство срещу България!

Защо се правим на недоразбрали: наименованието Северна Македония, при по-широка трактовка, би могло да се отнесе и до определени части на Пиринска Македония!
Но да се върнем към началото на текста. Оказва се, че  предразположението на целокупния ни политически елит е не към Георге Иванов, който изразява известни колебания във връзка с членството на Македония в НАТО, а към Зоран Заев, който изпълнява стриктно указанията Македония да стане час по-скоро член на НАТО!
Моето мнение е, че щом сме толкова загрижени за бъдещето на Македония, би трябвало да им предложим не наложено "отгоре" членуване в ЕС и НАТО, а провеждането на два демократично и свободно организирани общонародни РЕФЕРЕНДУМА! Единият - "За или против членуването на Македония в НАТО?", другият - "За или против членуването на Македония в ЕС?"                 
Няма ли поне на македонците, за разлика от нас, българите, да им позволят да изразят свободно мнението си за членуване на държавата им в НАТО и ЕС? Тук вариантите  са не един или два. Македонците биха могли да гласуват за НАТО и ЕС. Но биха могли да се откажат от влизане в ЕС и за нечленуване в НАТО, поблазнени от образцовия случай с Австрия. Възможно е да заявят директно, че са за военно-политическа асоциация като НАТО, която участва в хибридната война срещу Русия и руския народ (както направи Черна гора). Но възможно е и обратното - да кажат "НЕ" на членуването в НАТО, на настаняването върху македонска земя на всякакви военни контингенти. Или да поискат да изчакат как ще се развие кризата в Европейски съюз, ще утихне ли опасната му конфронтация с Русия, ще се изострят ли търговските противоречия и война на САЩ с ЕС? Ако предстои формиране на общоевропейска армия и излизане от НАТО на държавите членки на ЕС, кому са нужни в такъв случай и полезни ли са за Македония сегашните прибързаните действия? В каква насока ще се решават проблемите с многомилионните емигранти в Западна Европа, със суверенитета на отделните държави в ЕС, с Европа на две скорости и пр.
И нека щом българските политици и държавници обещават светло бъдеще на Македония след влизането й в НАТО и ЕС, оставят македонците сами да направят своя избор! Тъй като българските политици са

ключовият инициатор за бързото влизане на Македония в НАТО и ЕС

няма да е зле, ако помогнат на македонското население по-реалистично да се ориентира в избора, който ще направи. Примерно, македонците да прибягнат до сравняване на жизнените условия в днешна Македония и променените жизнени условия в България след приемането й в НАТО и ЕС в началото на ХХI в. Как и доколко стандартът на живота у нас след членството ни в НАТО и ЕС е станал по-добър, а промишлеността ни по-иновативна и по-развита? Доколко техните заплати и пенсии са по-ниски от нашите и до каква степен, следвайки нашия натовски и проевропейски път, ще  осигурят за себе си повече блага и по-значим просперитет? Ще се увеличат ли материалните грижи за младите македонски семейства, за родилките, за хората с физически недостатъци, за възрастните? Ще настъпи ли пробив към желаното общество на знанието? Господството на чуждоземния банков капитал ще укрепи ли финансите на Македония? Ще пътуват ли македонците по-свободно? Медиите им ще станат ли по-малко зависими? Външната сигурност на Македония ще бъде ли укрепена, като се има предвид, че натовската държава Турция анексира от натовската държава Кипър територията на Северен Кипър, докато нито една държава, избрала независим път на развитие като цитираната Австрия, досега не е загубила нито късче родна земя. И т.н.
Така че резонно би било, ако България, вместо да диктува на Македония незабавното й членуване в НАТО и ЕС, я посъветва да организира посочените два референдума. И каквото покажат резултатите от двата референдума, това да бъде! Глас народен - глас Божи! Самият аз не зная как биха гласували македонците. Но съм убеден, че възползването от инструментите на пряката демокрация представлява истинско въплъщение на вложената в човека свобода - на волята и на духа! И досега съжалявам дълбоко, че когато преди повече от десет години се взеха решенията за членуване на България в НАТО и ЕС, на българския народ беше отнето правото на глас! Все ми се струва, че в ситуация на проведени референдуми нашият народ би гласувал единодушно за членство в ЕС и за провеждане на независима политика, извън всякакви политико-военни съюзи и обединения.
Разбирам, че за НАТО, поради негови си стратегически цели, е суперважно Македония да стане член в съкратени срокове. Не мисля обаче че с "черната работа" по този въпрос трябва да се захващат нашите политици и държавници!