Стафидката Западни Балкани

Напоследък нашият държавно-политически елит, родната дипломацията и медии откриха шумна кампания за форсирано приемане на Западните Балкани в НАТО и ЕС. Който вестник и да отвори, към която и електронна медия да насочи ухо, на българина му се втълпява, че ако не активизира приноса си за спешно внедряване на евроатлантическа демокрация в Западните Балкани, тях ги чака верижен упадък и развала, които ще повлияят крайно отрицателно и върху останалите страни от Балканския полуостров, удостоени с благото да членуват в НАТО и ЕС.
Понеже не съм съвсем на "ти" с предмета география, даже със съседните му измерения, обърнах се за помощ към карти, атласи и справочници, за да се ориентирам в офанзивата, провеждана с такава стръв от нашия политически елит. Помощните материали обаче удостоверят, че в случая въобще не става дума за масива Западните Балкани, тъй като по-големите държави в този регион - Хърватия, Албания и Словения, вече са членове на НАТО. Хърватия и Словения са страни членки и на Европейския съюз, за разлика от Албания. Неотдавна и Черна гора се присъедини към НАТО, без да е член на Евросъюза.
Какво излиза? Излиза, че целият шум се вдига заради три държавици:

Босна и Херцеговина, Косово и Македония

които не членуват в НАТО и в ЕС. Със Сърбия ситуацията е съвсем различна. Нейният избор е категоричен и публично оповестен: ЕС - да, НАТО - не!
Не ми се вярва инициативата, подхваната от нашата управляваща класа за стопроцентово участие на Западните Балкани в НАТО и ЕС, да изхожда от София. Още по-малко от Брюксел който, както ще видим, не би трябвало да е заинтересован от спешното членуване в ЕС на страни като Албания и споменатите три държавици.
Най-вероятно тази инициатива идва от Вашингтон, за който е архиважно да реши свои военностратегически проблеми на Балканите с привличането на Босна и Херцеговина, Косово и Македония, като по тази начин Сърбия ще бъде поставена в пълна изолация от съседите си. Стафидката на тортата, тоест загрижеността, не е за ЕС, а за НАТО, не е толкова за клишето - стабилност на Балканите, колкото за

налагане на пълна натовска хегемония

над Балканския полуостров; за прокарване на сухопътни и морски коридори, които да се ползват главно от въоръжените сили на САЩ; за осигуряване на единен балкански плацдарм, с оглед на разгръщането на гореща война срещу Руската федерация.
Населението на трите държавици общо е над 9 милиона, а площта им - приблизително 87 000 кв. км. Тези скромни географски дадености не намаляват значението им в контекста на стратегическите интереси и разработки на НАТО. Борса и Херцеговина, както и Косово, са с излаз на Адриатическо море. Но с излаз на Адриатическо море са натовските страни Албания, Хърватия, Словения и Черна гора, което означава, че Вашингтон слага вече ръка над цял европейски морски басейн - Адриатика, свързан със Средиземно море! Под владичество на Щатите попадат морските артерии на Балканите: изцяло - Адриатическо море, голяма част от Черно море (с излаз към него са натовските държави Турция, България, Румъния, а също Украйна и Грузия - контролирани от Държавния департамент на Щатите). С едно уточняване. Присъединяването на Крим към майката родина Русия и видимото отдалечаване на турския президент Ердоган от САЩ нанасят сериозен удар върху замисъла Черно море да бъде едва не напълно  владяно от военноморските сили на Пентагона.
Но САЩ имат и други изгоди от спешното приемане на Босна и Херцеговина, Косово и Македония в НАТО и ЕС. Както е известно, областта Косово, огнище на древната сръбска култура и на православието, беше насилствено откъсната от Сърбия и благодарение на безцеремонния натиск на Запада получи статут на независима държава. Форсираното приемане в НАТО и ЕС на тази квазидържавна общност, сателит на САЩ в буквалния смисъл на думата, ще увеличи шансовете за окончателно признаване на оспорвания й международния статут.

Най-голямата американска военна база

в Югоизточна Европа, която се намира в Косово, ще функционира в още по-благоприятна среда. Ще могат да се изградят военни бази и полигони в новоприетата в НАТО Черна гора, в Босна и Херцеговина и Македония. САЩ ще са в състояние да манипулират по-успешно значителен регион на Европа, населен от векове с компактно мюсюлманско население, да го използват според конкретни ситуации, както за борба срещу проруски ориентираните православни и католици от бивша Югославия, така и за шантажиране на ЕС, допуснал на своята територия "велико преселение" на милиони хора с ислямско вероизповедание от Близкия изток, Афганистан и Африка. От друга страна, сърбите, живеещи в Косово и в Босна и Херцеговина, ги чакат жестоки репресии до степен формиране на нова изселническа вълна. Процесът към

федеративно устройство на Македония

ще се реализира безпрепятствено, с доминация на албанското население и пр.    
Без съмнение САЩ имат и ще продължат да имат тежки проблеми за решаване със Западните Балкани. Може би затова са се обърнали за помощ към българския истъблишмънт, в чието верноподаничество не се съмняват. Всъщност Западни Балкани (без Албания) това са бившите съюзни републики на Югославия, в които се съвместяват настроения "против" и "за" Съединените щати. За голямата част мюсюлмани от бивша Югославия НАТО е ценност, която ги възражда, поставя ги в привилегировано положение в сравнение със славянските православни страни - Сърбия, Черна гора и Македония, но също в сравнение с Хърватия и Словения, изповядващи католическа религия. Днес, когато Русия е обявена за главен враг на Съединените щати, наред с Иран и Северна Корея, много опасни за намеренията на САЩ и НАТО са преобладаващите традиционни проруски настроения не само в Сърбия, но и в Словения, Черна гора и Македония. Русия се ползва с влияние и в многоетническа Босна-Херцеговина.
Интересите на САЩ се разминават обаче с интересите на Брюксел! Понастоящем Брюксел няма полза от членуването на цитираните три държави в ЕС. Поради един прост факт! Ще се засили кризата в Евросъюза, ще се компрометират допълнително елементарните му критерии в политическата, икономическата и гражданската сфера.
Примери.
В Босна-Херцеговина и Косово до неотдавна се водеше кървава гражданска война. Острите конфликти между албанци, бошняци и сърби, между мюсюлманското и православното вероизповедание продължават да влошават положението в трите малки държави. Периодично ставаме свидетели на окървавени противопоставяния. Тук бяха организирани първите лагери за подготовка на терористи от "Ислямска държава". Много граждани на Босна-Херцеговина и Косово и в момента воюват на страната на тероризма в Близкия изток. Тези две ислямски държави са известни като тържище на  наркотици, отправяни към Западна Европа. Говори се, че там се намира разпределителният център за търговия с човешки органи. Икономиката им е на ниско равнище, несъпоставимо дори и с това на България. Гражданските права се погазват цинично - лични и колективни. Днес българският елит критикува Турция на Ердоган за нарушаване на гражданските права, а дава зелена улица (!?) на Босна-Херцеговина и Косово, където гражданските права са положени на аутодафе.
Македония е държава, чието бъдеще е под въпрос. В нея албанският етнос овладява основополагащи позиции в държавния живот и в близко бъдеще вероятно

от славянска и православна Македония ще остане спомен

Новият премиер Заев направи нова стъпка към формиране на федеративна двуетническа държава Македония, в която албанският фактор ще играе засилена роля за сметка на македонците, чиито български произход и история са доказани научно.
Но членуването на Македония в НАТО среща и друго препятствие. Решителното мнозинство  православни славяни не искат страната им да членува в НАТО. Евентуален референдум би доказал тази азбучна истина. Но в подопечния на САЩ Балкански полуостров общонародни референдуми за членуване в НАТО не се допускат! Вместо народа решението го взема манипулираният и подкупен елит!
САЩ са наясно, че голямата им битка на Балканите е за изкореняване с всички възможни средства - цветни революции, въоръжени агресии, активизиране на междуетническите конфликти, Хагски трибунали, мощно дотиране на неправителствени и правителствени организации и пр. на руското влияние върху Македония! Сегашната вътрешнополитическа борба в Македония не е между крайни и умерени македонисти, а между граждани, които държат държавата им да поддържа добри отношения с Русия и руския народ, да съхрани суверинитета на страната и от другата страна - проамериканските вътрешни сили, които заедно с местни албански партии действат за незабавно членуване в НАТО, с всички необратими последици от този акт.
Няколко слова за подписания тези дни договор между България и Македония. Дай боже да допринесе за подобряване на междудържавните и междуличностните отношения, да сложи край на крайностите и изопачаванията!
Създава се обаче впечатление, че

България прави недопустими отстъпки

Щом договорът е подписан на два езика - български и македонски, това означава ли, че признаваме македонския език? Не произтича ли от текста на договора извод, според който българската страна се съгласява със съществуването не само на две държави - България и Македония, но и на два народа - български и македонски? Не трябваше ли българските компетентни фактори да предупредят за опасностите от инвазия на албанци у нас след премахване на държавните граници? Що се отнася до нерешените или половинчато решени проблеми в договора, преодоляването им се възлага на бъдеща комисия от експерти. Трудно е да повярваме, че членовете на комисията ще стигнат до единогласие, особено като се знае колко непреодолими са споровете за езика и националните характеристики, за историята и културата! Нямаше ли да е по-добре, ако канавата на дискусионната проблематика беше изяснена в подписания договор?
 И още. Какво ще се случи с договора, ако Македония бъде приета форсирано в ЕС и НАТО? Няма ли този договор да стане безпредметен, или ще бъде възприет като матрица за сключване на подобни съглашения между страните членки на ЕС?
Смути ме, че ден или два преди подписването на договора посланиците на САЩ в София и Скопие имаха аудиенции при премиерите на двете държави, на които

разпоредиха императивно договорът да бъде  подписан

на всяка цена, като нашата страна поеме основни отговорности за спешното приемане на Македония в НАТО и ЕС.
 Не само Брюксел, но и България ще бъде ощетена от форсираното влизане на Босна и Херцеговина, Косово и Македония в НАТО и ЕС. При обща граница с тези държави би трябвало да се очаква бурно навлизане у нас на мощни капитали от наркотърговията и тероризма; тиражирани покупки на сгради и земи; масово преселване на албанци, което ще намали в проценти коренното български население, славянско по произход и православно по религия. Придошлите човешки маси от Западните Балкани ще продължат

ислямската дъга към българските Родопи

Понеже българският народ продължава да е настроен добре към Русия и руснаците, любезното отношение на САЩ към прозападния, и конкретно проамериканския ни елит може да наклони везните към балканско-мюсюлманския фактор. И европейските фондове ще намалеят, тъй като броят на страните, очакващи помощи, се увеличава.
 Немалко наши сънародници може би няма да се съгласят с казаното от мен, ще решат, че проявявам характерния за българското племе скептицизъм. Не е така! И аз бих искал обещаните съвместни проекти по "западното направление" - с  Македония, Албания, Косово и Босна-Херцеговина, да се реализират, да модернизират инфраструктурата, да подпомогнат новите технологии, развитието на младите кадри и пр. Но доколко са реални? Свързани ли са със заплахи за националния ни живот и какви? Съгласувани ли са с Брюксел? Откъде ще дойде финансирането им? Едно е, ако са обезпечени с европейските фондове, и друго - ако тепърва ще се търсят бюджетни средства. Европейският съюз сам изпитва непосилни трудности!
В съвременната обстановка, когато конфронтацията между САЩ и Русия стигна кулминация и е по-ожесточена от времената на Студената война, балканските народи и специално България сме призвани да водим далновидна и по-независима политика! Не самата идея за колективна самоотбрана е лоша, а това, че там, където стъпи Североатлантическият пакт,

съответната държава член на НАТО губи суверинитета си

а нейните ръководители се превръщат в редови изпълнители на американската политика. Полша и прибалтийските страни отдавна имат вземане-даване с Русия и техен е изборът да застанат в авангарда на войната срещу Руската федерация. Но Балканите? Но България? Те защо трябва да участват в НАТОВСКИЯ ПОХОД НА ИЗТОК?
Ако властимащите ще я карат така, ако опасността България да се изправи срещу Русия продължи да расте, тогава защо ни е НАТО? Няма ли да сме по-защитени в една общоевропейска армия, освободила се от опеката на Пентагона? Не е ли за предпочитане България да се възползва по-активно от остатъчния си суверинитет, както правят Унгария, Гърция Чехия, Австрия или Словакия?
 Не искам да съм едностранчив. Но толкова  пламенното съдействие от българската управляваща класа за форсирано приемане на Западните Балкани в НАТО и ЕС, по-точно на Босна и Херцеговина, Косово и Македония, мирише, като казва поетът, на гнило. Никога не е късно да се направи стъпката назад, щом тя предпазва от слугинаж и унизително чуждопоклонство, щом гарантира просперитета на българската държава, на балканските народи.