Маргарита Попова? Защо пък не!

Преди няколко дни актрисата Джуни Александрова направи изненадващо предложение (в. ДУМА, 25 май): БСП да подкрепи за президент сегашния вицепрезидент Маргарита Попова. Честно ще си призная: и аз от доста време, като остана сам над текст или с мислите си, стигам до заключение, че Маргарита Попова като президент ще е шанс не само за България, но и по-конкретно за БСП, която в момента се съпротивлява на

"времето разделно" в собствените си редици

Ще кажа защо подкрепям идеята на Джуни Александрова, но преди това едно пояснение. Ценя мнението на лявата интелектуалка Джуни Александрова не само заради искрения нрав и почтеността й, но и защото заедно с актьора Иван Налбантов днес са изтъкнати представители на рецитаторското изкуство у нас, чиито постижения влизат в златния фон на "художественото слово" - дял от сценичното ни изкуство. Така, както в златния му фонд оставя безсмъртна следа рецитаторското майсторство на големите актьори Владимир Трендафилов, Йордан Матев, Славка Славова или Йорданка Кузманова. С поразителна проникновеност, емоционално всеотдаване, с вкус и усет за мярка тя изпълнява превъзходно стихотворенията на Ботев и Вапцаров, на известни и по-непопулярни имена на българската поезия.
А сега доводът на Джуни защо предпочита Маргарита Попова: "Предстоят ни президентски избори. Познаваме всички настоящия президент. Да му прости Господ всички недомислени постъпки, съзнати и неосъзнати забежки в ущърб на България, на хората. Е, това е и въпрос на възможности.
Защо този път не се доверим на надпартийна личност, еманципирала се от партии, образована, с опит, живяла достойно, недопуснала зависимости, показала стремеж към обективност?
Личност, която ще отстоява българските интереси.
Личност, чието сърце и разум всеотдайно да служат на Родината ни, на всички нас. Да продължим историята на Вазовата "Една българка".
Приятели, мислете.
За мен тази личност е МАРГАРИТА ПОПОВА."
Джуни ще ми прости, но ще се опитам да допълня доводите й (с тях съм напълно съгласен) и с някакви, може би по-общи, аргументи. Нали божем съм критик, интересувам се от теория на културата, а и грижата за лявата кауза никога не ме е напускала.
Първо, ще коригирам Джуни за президента Росен Плевнелиев. Няма защо да го щадим. Тъй като той не просто раздели още повече нацията ни, но я и продаваше за паница леща на задокеанските си господари. И още, тъй като го подготвят тепърва да вреди на многострадалното ни отечество. На 26 май по Нова телевизия Бойко Борисов го нарече "приятел", верен и ценен кадър, от което изпитах дъх на неприятно чувство. Но това си е за сметка на политическите игри на премиера.
Второ, БСП едва ли е в кондиция да предложи президент, който ще победи на президентските избори. Съмнявам се, че съществува актуален кандидат с необходимите шансове, но и качества. Вярно е, че след безсрамието Плевнелиев, след Петър Стоянов, който надяна около врата на своите сънародници хомота на новия цивилизационен избор, след Желю Желев, който разгони майката на българското село, та дори и след сравнително по-успешния президент Георги Първанов, който - щрак  Марийке на портрет - се засне в униформа на претоварен от амуниции натовски войник в подложения на геноцид Ирак, не е толкова трудно и магаре да настане начело на държавата. И все пак... Нали

срамът не е измит изцяло

от челата ни?!
Трето, не ми се вярва АБВ да издигне свой кандидат. Георги Първанов не е наивен човек и няма да тръгне с гол пищов на сватба. Ивайло Калфин е мек като кадифе човек, доброжелателен и разтеглив като пластелин, но не лекомислен. Той знае, че шансовете му са минимални даже в левите среди, така че не го виждам в ролята на Матросов да запушва политически амбразури. По-възможно е БСП да издигне някой си от своя елит, който отколе симпатизира ако не на АБВ, то на Георги Първанов, и тогава АБВ и Първанов да кажат за пред обществото, че за тях думата на партията майчица е закон. 
Четвърто, в Брюксел се води борба на живот и смърт дали ЕС да стане Съединени европейски щати, съставени от етноси, или обединена общност на национални държави. По всички признаци и показатели Маргарита Попова изповядва чистосърдечно каузата - Европа на националните държави, която аз и стотици хиляди привърженици на лявата идея в България споделяме. Така че по този фундаментален проблем, който раздели Попова от Плевнелиев, сме единомишленици с вицепрезидентката.
Пето, във връзка с дележа ляво-дясно в Европа и света. ХХ в. премина като противопоставяне и вражда между социализма и капитализма, съответно като конфликт между лявото и дясното. Затова най-важното разногласие/разноречие - това между войната и мира, между всеобщата смърт и всеобщото оцеляване, "се поглъщаше" от социалния сблъсък между лявата и дясната политика/идеология. Живеехме в двуполюсен свят, в който геополитиката се проявяваше като антагонизъм между две социални системи. През ХХI в. обаче ситуацията е драстично променена. Няма вече как световните противоречия да се изразяват/стиковат пряко на равнище социален дележ, тъй като главните планетарни опоненти са две капиталистически държави - САЩ и Русия, те решават дали да има война или не. В едни случаи достоверно, в други - не, обслужват основополагащи принципи на класовото устройство, в т.ч. и надстроечните му елементи - гражданското общество, неправителствения сектор, сложно организирания инструментариум на демокрацията и пр., и пр.
В този план класическата диференциация по линията "ляво-дясно" през новото столетие е зависима, подчинена, би могло да се каже градирана на второ място в сравнение с новото разделение: глобализъм/анти-неглобализъм. Нормално е човекът на съвременната цивилизация рано или късно да стигне до извода, че еднополюсният свят начело със САЩ е далеч по-несъвършен и по-опасен за човечеството от двуполюсния или многополюсния свят, за който ратуват големи държави като Русия, Индия, Китай, Казахстан, Бразилия, Южна Африка, Мексико и др.
Понастоящем САЩ със зъби и нокти отстояват световната си хегемония. Чрез военнополитическия съюз НАТО те обкръжават със задушаващ пояс Руската федерация, дръзнала да наруши установения след падането на СССР световен ред. Елитът на ЕС, чийто член е България, изцяло подвластен на Вашингтон, се явява аванпост на придвижването на армията на НАТО на изток. Идеологията на глобализма, сраснала се с финансовия капитал на неолиберализма (това трябва непременно да се има предвид!), може да бъде поддържана както от десницата, така и от левицата на новото столетие. В Европа е така!
Оттук идват разминаванията в поведението на редица европейски леви ръководители и партии. Не се разбира (може би преднамерено), че лявата и дясната идея вече не съществуват автономно, а са обусловени от стратегически най-важното разделение, свързано с

глобализма и съпротивата срещу него

Не бива да ни учудва, че много социалисти, не само в Източна Европа, се разграничават от социалистически водачи като Шулц, Могерини или Оланд. Причината е, че последните трима допускат конформистка сделка с теорията и практиката на глобализма и глобалистите, с философията на неолиберализма.
Моите тежнения например нерядко се накланят към десния унгарски лидер Виктор Орбан, не само защото завърших университет в Будапеща. А и защото той не крие, че е срещу превръщането на ЕС във федерация, в Съединени европейски щати. Защото се вдигна да защитава своето отечество и своя унгарски народ. Защото провежда независима политика, и то в страна член на ЕС и НАТО. Той, както социалистът Фицо в Словакия, има достойнство да се противопостави като ръководител на управляваща партия на автоматичното продължаване на санкциите срещу РФ.
В същото време се усещам раздалечен - и интелектуално, и емоционално, от президента социалист Франсоа Оланд, който потъпква великия дух на Франция и разрушава брутално изградената социална държава. Моите леви убеждения на интелектуалец не съвпадат с васалния манталитет на ПЕС по отношение на САЩ. Какво общо могат да имат представите за чест, благоденствие и цивилизационен напредък на България с такива лидери на БСП, които продължават унизително да козируват пред Големия брат и неговия посланик в София? Имам памет и никога няма да забравя как досегашни лидери, запазили позиции и в сегашното ни партийно и парламентарно ръководство, първи приветстваха преврата в Киев и легитимираха субекта Турчинов - самообявил се за президент на Украйна. Няма да забравя също организираните от български социалисти провокации от военно естество срещу Русия по време на демократично проведения референдум в Крим.
И тук не става дума единствено за пренебрегване на племенните и верските, на историческите и културните връзки между българи и руснаци, но и за това, че българската промишленост и земеделие няма как да тръгнат напред, да бъдат високопроизводителни без възраждане на тесни и дългогодишни икономически и външнотърговски връзки с Руската федерация. Възраждане, което ще е от полза на България.
Не познавам отблизо Маргарита Попова. Нейните възгледи, доколкото мога да преценя, повече натежават към център-дясно. Но тя според мен

изживя духовна еволюция

през вицепрезидентския си мандат. Нейните изказвания и публични действия бяха на човек, който работи съвестно в интерес на родината. Попова е интелигентен, делови, уравновесен и културен държавник, със специални познания в юриспруденцията, в литературата и изкуствата. Не е жадна за бързо забогатяване, не страда от парвенющина и простофилство, качества, които за зла участ посетиха и наши ръководни другари.
Многозначителен е фактът, че актриса като Джуни Александрова харесва Маргарита Попова и я предпочита за бъдещ президент на България, че призовава ръководството на БСП да чуе нейния глас. Актьорите усещат къде са истината и лъжата с кожата си, с най-тънките фибри на душата си.
Ще завърша подобно на Джуни Александрова:
Приятели, мислете.
Моят кандидат за президент се казва МАРГАРИТА ПОПОВА.