Как да се държи БСП в условията на глобален диктат?

Отдавна ме занимава въпросът доколко разграничението "ляво-дясно" и тезисът на БСП за лявата й политика търпят промени под въздействието на редица съвременни фактори, по-конкретно на геополитическите реалности в началото на ХХI в. Ще споделя част от разсъжденията си.
Опозицията "ляво-дясно" продължава да бъде възприемана в българското общество като структуроопределяща, връх на политико-социалната пирамида в националния ни живот. Тази логика се налага и във връзка с лявата политика на БСП, възприемана като алфа и омега на нейната идейна и практическа дейност.
Без да отричам валидността на казаното дотук, смятам, че все още не се осъзнава в достатъчна степен значимостта на промените в съвременния свят, които поставят опозицията "ляво-дясно" в далеч по-тясна зависимост от геополитиката. След като България стана член на ЕС и НАТО, лявата и дясната политика попаднаха в подчинено положение спрямо законодателството и политиката на Европейския съюз, спрямо стратегическите интереси на САЩ и НАТО. Нашата страна

доброволно отдаде част от националния си суверенитет

на Брюксел в качеството си на член на ЕС. В същото време запази останалата част от националния си суверенитет ("остатъчния суверенитет"), с което се удостоверява, че България не престава да е национална държава, че ЕС е наднационално обединение, съставено от национални държави.
Скоро след приемането ни в ЕС обаче се разбра, че твърде много негови лидери действат не за укрепване, а за ликвидиране на отделните национални държави в името на превръщането им в многоетнически общности и региони. Те третират националната идентичност, националната култура и понятието родина като реквизит от миналия век, като препятствие пред възхода на модерната либерална култура с нейните наднационални структури, свободно движение на капиталите, на информацията и движението на човешките маси. Но и с поставения на пиедестал модел на етническата държава.
За редица водещи фактори в ЕС разбирането на генерал Де Гол за обединена Европа, създадена върху потенциала на националните държави и култури, е контрапродуктивно. Особено схващането му за новата европейска архитектура от Ванкувър до Урал; за това, че

не етническата, а националната държава

отговаря на общоевропейските реалности и интереси. Апропо, най-високохуманните представи на човечеството след епохата на Ренесанса кристализират в националните държави на Европа: революциите на Кромуел, Кошут, Гарибалди и Ботев, на французите от 1789 г. и на руснаците от 1917 г., укрепването на демокрацията в Англия и САЩ и пр. В национални европейски държави се раждат каузите на социалния прогрес, на политическите и човешките права на хората, идеята за равноправие на етносите, а не само уродливи явления като фашизмът и нацизмът. Левски, който ратува за толерантност и равноправие между етносите в бъдеща свободна България, също смята, че междуетническото равноправие ще трябва да се заложи не в темелите на някаква си аморфна междуетническа общност, а във философията и строителството на българската национална държава.  
 За съжаление днешните български управници, вместо да защитят националната ни държава, която се крепи върху единната територия, но и върху езика, религията, историята и културата на водещия етнос, фактически провеждат курс както за демонтаж на националната държава, така и за реализиране на федеративно устройство на ЕС, формирано от етнически общности. В момента непомерното за възможностите на страната ни настаняване на бежанци от Африка, Близкия изток и Афганистан най-вероятно би довело до

ликвидиране на водещата роля на българския етнос

предпоставяйки изчезването на България като национална държава.
Но ударите срещу националната ни държава се реализират и по друга линия - като тотално лишаване на България от национален суверенитет. През изминалите почти 15 години нашите политици подариха на ЕС и НАТО не само част от националния ни суверенитет, а и полагащия ни се "отстатъчен суверенитет". Те изпълняват безотказно всяка разпоредба, дошла от Брюксел и централата на НАТО, без да отчитат българския интерес - в отличие от други държави членки на ЕС като Унгария, Гърция, Словакия или Чехия, които със зъби и нокти отстояват своя "остатъчен суверенитет", статута си на национални държави.
При такава ситуация и взаимоотношение на силите опозицията "ляво-дясно" в днешна България няма как да не е крайно зависима, подчинена на геополитическия модел, възприет от управниците й. Нейната първостепенна роля се подменя от конюнктурата в международните отношения. Според мен тези истини ръководството на БСП е наложително да ги преосмисли, заемайки позиция в унисон с концепцията на френския президент Де Гол. По този начин тя ще открои уникалното си позитивно място в съвременния ни политически живот,

своята същност като национална лява партия

ще преодолее спада на електоралното й влияние.       
Но с това не се изчерпват премеждията, които  БСП ще трябва да преброди. Да предположим, че през сегашния опозиционен период ръководството на социалистическата партия подготви успешен проект за провеждането на автентична лява/социална политика и утре получи парламентарно доверие, за да го приложи в живота. Нормално е в такава програма да фигурира интензивен развой на икономиката. Естествено е немалка част от получените доходи да се предвидят за социалната сфера. Само че и тук лошото е, че участта на такъв икономически и социален проект ще зависи не толкова от вътрешните обстоятелства, колкото от външнополитическите и външноикономическите  обвързаности на нашата страна.
Ето няколко примера за наличието на унизителни за България зависимости. Безмитният внос на продукция от развития Запад, разрешен с договора ни за членство в ЕС представлява поначало препъникамък за развитие на националната промишленост и земеделие. При сегашната ситуация българинът е логично да предпочете вносните пред българските стоки, да купува и консумира по-качествената и по-евтина продукция от западния свят. Но дори и ако развием отделни клонове на националното производство, при сегашното му безалтернативно насочване към западния пазар пътят е за никъде. Нашите стоки и през близките десетилетия ще намират по-добър прием в традиционните за нашата икономика пазари на Русия, на републиките от бившия Съветски съюз и в Близкия изток. За да се гарантира бъдеще на консервната ни промишленост например, е необходимо да се подписват не кратковременни, а дългогодишни договори с външнотърговските ни  контрагенти. Само че сключването на такива изгодни за България договори с държави на изток от ЕС не може да стане, понеже

Брюксел и щабните офицери от НАТО

- поради различни политико-военни съображения - ги оценяват като вредни и подлежащи на сурови санкции.
Понеже икономиката ни не работи, дълговата спирала на България ще расте и занапред застрашително (през последната година външният ни дълг се увеличи с 16 млрд. лв.). В следващите няколко години нашата страна - без значение коя партия управлява, ще се задъхва от невъзможност да изплаща лихвите на дълга, камо ли да отделя част от същия дълг за социални нужди.
Когато ни приеха в ЕС, и аз като останалите ни сънародници живеех с представата, че богатият Запад ще се развива не на две, а на една скорост, че ще влее мощни средства в икономиката ни, за да ни приближи до своите стандарти на живот. Получи се обратното. Икономиката дръпна назад. Като население в страна член на ЕС живеем по-бедно и по-нещастно, отколкото преди това. Заковаха ни на последно място в ЕС по мизерия и упадък на жизненото равнище, на образованието и науката, на здравеопазването и защитата на социалните права. 
Печалното е, че даже ако влезе в действие хипотетичният ляв социален проект на БСП, западните партньори ще направят всичко по силите си, за да го провалят. Те

ще впрегнат в борбата за сваляне на БСП от власт

медиите, най-вече електронните, които се дирижират от Вашингтон; НПО-тата, които като октопод са проникнали във всички сектори на националното ни съществуване. От Брюксел ще започнат да бавят или спират европейските  проекти, а Световната банка ще упражни диктат над финансовата сфера. Ако и това не помогне, ще дойде ред на цветната революция.
Каква да бъде политиката и поведението на БСП в такова обстановка? Как би могла да осъществи важните аспекти на своя ляв, социален проект? Още повече, че ако социалистическата партия не изпълни или отложи лявата си политика, ще затвърди мнението, че е партия на двойните стандарти, на лъжливите обещания. А това ще причини нов отлив на поддръжници и избиратели.
Според мен днес извънредно важно е БСП да извлече реалистични изводи, отнасящи се до новопоявилите се зависимости и подчинености на лявата/социалната политика от геополитиката и нейното конкретно възприемане у нас. В този контекст е наложително БСП час по-скоро да

заяви ясно геополитическия си избор

своето оразличаване от агресията на глобализма. Лявата политика на нашата партия ще остава в нещо непълноценна, докато нейното ръководство не каже "не" на безпринципните компромиси в провеждането на външнополитическия си курс. Най-безболезненият вариант е БСП да потвърди, по примера на унгарците, гърците, словаците и чехите, че ще отстоява "остатъчния суверенитет": за политика в интерес на България (даже ако от Брюксел ни заплашат със санкции!). Няма защо нашата държава да се разплаща заради отпора, който Русия дава на придвижването на НАТО на Изток. Ние сме съюзник, а не маша на Пентагона! Премиерът Виктор Орбан не се огъна пред заплахите на Брюксел, че ще наложи тежки санкции на Унгария заради сключените енергийни договори с Руската федерация. Още по-малко на БСП й приляга да застава в стойка на покорен изпълнител. Нашата партия е призвана да застане твърдо в защита на "Южен поток" и на АЕЦ "Белене", без да дава ухо какви санкции и от какъв порядък щяла да ни наложи брюкселската  администрация. БСП ще трябва да поиска преразглеждане и на договора ни с ЕС, главно на разделите за енергетика и селско стопанство. Ако получим отказ, да сме готови за самостоятелни ответни действия.
 На БСП ще й се наложи да внесе промени и в позицията си спрямо НАТО. Това, че членуваме в Северноатлантическия пакт, не бива да ни отказва от политиката за премахване на американските военни бази върху нашата територия; за ликвидиране на командния център на НАТО в София; за освобождаване на родната ни земя от тежката военна техника на натовци. Потребно е също така БСП да заяви, че славянска и православна България няма да участва във военни конфликти срещу  Русия.
В този текст не предлагам крайни решения. Но фиксирам такива промени във вектора "геополитика - лява/социална политика", които извеждат до съществени промени в политиката и поведението на БСП като най-голямата лява формация у нас.