05 Ноември 2024вторник15:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Има ли уроци на историята

/ брой: 134

автор:Андрей Пантев

visibility 4997

Има стотици дефиниции за смисъла и същността на историята. Едни от тях почтителни, други саркастични. Знаменити учени твърдят, че малко значение има онази история, която се пише и чете само от професионални историци. А също и само от възрастни. Ако приемем, че нашите представи за света се формират в началните години, тогава това условие е особено валидно за историческите възприятия. Тъкмо чрез история ние получаваме първите представи за добро и зло, което трудно се коригира после през годините.
Тук на Балканите се шегуваме с предположението, че взаимната вражда между етнорелигиозните локални общности ще отшуми, ако в училище престане да се преподава история. Тази комична крайност отразява дълго натрупани предубеждения, построени върху предпоставката, че за да си героичен и славен, следва да си победил "другия", който, естествено, следва да бъде експониран като носител на несправедливото зло. Така срещаме един трудно преодолим стереотип, именно защото той е наложен през детството. За да бъде героично едно минало, то следва да изглежда винаги победоносно и насочено срещу някой друг. От такава ранно натрапвана визия са повлияни всички балкански историографии и педагогически школи и учебни програми. В тях е вградена предпоставката, че героят не може да има значение, ако няма злодей. Това противопоставяне се отнася от личности до партии и държави. В тази психологическа идеологема стои цялата трудност при обяснението на конфликтите в историята, която още не е преодоляна и в по-напредналите цивилизовани страни в Европа. Остават теми за размишления.
Защо литературата побеждава историята като влияние и дори достоверност. Защо се вярва повече на романа, отколкото на научноизследователския труд. Дали защото най-напред от литературата научаваме за миналото, защото тя в ранни години е по-достъпна. Или дали защото тя представя събитията по повече романтичен начин, дали защото литературата повече "улеснява" възприемането на "историческите новини".
Намирам, че историческият материал следва да бъде преподаван чрез аналогии. Какво става "при другите", тогава когато преподаваш национална или локална история. В този смисъл сравнителната история, т.е. паралелното излагане на учебния материал дава по-добра представа за хронологията и степените на отделните постижения или провали. Когато говорим за гърците, следва да не забравяме, че същите заслуги са имали и персите, и китайците, и египтяните. Това например по-късно се отнася до паралелни исторически процеси на Апенините, Иберия, Скандинавия, Балканите и Южна Америка в началото на миналия век.
Защо митовете имат по-силно влияние отколкото фактологията. Това е производен въпрос от темата за съотношение между литература и история. Но все пак следва да има много конкретна история, за да се появи и историческа митология. Митовете стават по-устойчиви отколкото фактите. Защото историята не е счетоводна книга. Тя е по-сложна наука, защото в нея действа трудно предсказуемият човешки фактор. Често въображението е по-завладяващо отколкото монотонното събитийно описание и повествувание.
Има ли уроци на историята и докъде се простират те. Неведнъж значими исторически постижения са постигнати чрез пренебрегване, а не чрез следване на уроците на историята. Да "скъсаш" с поуките на историята понякога се оказва повече съзидателно решение като последвал резултат, отколкото ако следваш нейните канони.
Кое е по-важно във възприемането на историята като урок - победите или пораженията. Смятам, че е по-важно деца и възрастни да вникнат в пораженията, които невинаги имат негативен смисъл. В крайна равносметка човечеството повече се състои от победени, отколкото от победители.
Какво означава често употребяваната днес дума "криза" в исторически контекст. Има свидетелства, че това състояние има и оздравителен ефект. Неведнъж кризите водят до регенерация.
Трябва ни комбинация между информация и въображение в пресъздаването на историческите събития. Само симбиозата между тях предоставя възможност за потапяне на тогавашната историческа атмосфера. Само с въображение не може, но и само с факти не могат да се обяснят много исторически процеси и явления.
Влияе ли съвременната културна и политическа динамика върху нашите представи за историята. Тук не става дума само за политическа конюнктура, но и интелектуалния и обществен климат в обществото, което преосмисля своето минало. Когато гледаме назад в нашата история, с изумление установяваме странни аналози. След Освобождението всички туркофили стават русофили. След конфликта с Русия при Ст. Стамболов, след 1886 г., повечето русофили стават австрофили. Тази еволюцията продължава и до днес.
Историята е най-вече предупреждение. Следва да се освободим от всякакви илюзии, че нашето време е уникално и непознато в миналото. В такъв контекст може би ни е потребен и малко здравословен песимизъм, и позитивен консерватизъм в разбирането на културно-историческото ни наследство. Но в историческите ни представи е необходимо цивилизовано равновесие между отрицанието и утвърждението, между светлините и сенките. Този, който отрича величието или страданията в историята за сметка на съвременно разбирателство, той също злоупотребява с нея. Не знаем дали той има право да се занимава с история изобщо.
 

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 211

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 211

Таксиметрови шофьори плашат с протести

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 211

Повече фалшиво сирене произведено у нас

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 211

Мая Санду преизбрана за президент на Молдова

автор:Дума

visibility 357

/ брой: 211

Русия обстреля райони с украински българи

автор:Дума

visibility 343

/ брой: 211

Наземна операция на Израел в Сирия

автор:Дума

visibility 363

/ брой: 211

Камала Харис води в анкета на гласували

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 211

Трошенето продължава

автор:Евгени Гаврилов

visibility 353

/ брой: 211

Вотът с "трите К"

visibility 289

/ брой: 211

И пак вечният въпрос: Какво да се прави

автор:Анко Иванов

visibility 359

/ брой: 211

Една реплика на г-н Пламен Орешарски

автор:Георги Пирински

visibility 285

/ брой: 211

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ