Да станем ли полицейска държава

Георги Николов

Прочетох на страниците на вестниците: "Следенето в интернет вече е законно". МВР, ДАНС и специалните служби ще имат законен достъп до данните в нета по силата на новите промени в Закона за електронните съобщения. Там е записано, че данни ще бъдат предоставяни на тези органи само при разкриване и разследване на тежки компютърни престъпления. Достъпът до тях ще става само с разрешение на съдия. Казано е в закона, че ако искането не е мотивирано или данните, които се искат, нямат връзка с конкретно престъпление, за чието разкриване става въпрос, може да бъде постановен отказ от съдията!?                                                                                                                                                      Лично аз не помня някой съдия да се е

противопоставял на искане за подслушване

или следене от страна на представител на царуващата към момента изпълнителна власт. Освен това какво значи "конкретно престъпление"? За бъдещо или консумирано вече престъпление става въпрос? Ако е бъдещо - то по силата на закона не е престъпление. Къде обаче остава превантивното наблюдение - едно много реално, съществено и основно оръжие в целия поддържащ обществения ред процес?                                                                                                           
"Следенето на всички и всичко не е най-подходящият метод за справяне, с който и да е проблем. Т.е. нарушаването на правата на всички граждани за сметка на опазването им и спасяването им от някаква имагинерна опасност - коментира за БНР Асен Ненов, представител на асоциацията "Активни потребители". Колкото до т.нар. интелектуално пиратство обаче, уж към което най-вече били направени поправките в закона, мога съвсем недвусмислено да кажа, че без "незаконен софтуер" в компютрите на българите, последните въобще не могат да ползват интернет. Просто защото с нашите калпави български заплати ние не можем да си позволим да купим софтуерен продукт, особено специализиран. Нека господа законодателите не забравят, че поради мизерията у нас хиляди хора консумират дадени продукти само ако са безплатни. Същите обаче благородно ни оставят да ползваме "свободен софтуер" - напълно безполезен боклук. Това е малък, частен въпрос, който илюстрира безизходицата при решаване на проблема. Сега обаче нека бъдем смели:                                                            - Ако станем полицейска държава, ако напълним килиите с разбойници, ще се оправим ли?
- Ако открито посочим мафиотите и ги натикаме зад решетките, ще се напълнят ли хладилниците посред кризата? Мисля, че не! Защото ако не се сложи край на безвластието, на разрухата на държавата, на източването на средства, няма да остане нищо от нас и като народ, и като територия.
Възниква и въпросът дали българинът в този труден от икономическа гледна точка момент може да изтърпи арести на "известни", "честни", "родолюбиви" и прочее бизнесмени и политически мъже, без да го е еня за тях. Очаква се той да е щастлив, че друг ще маха тези паразити от главата му, а той ще си седи, ще зяпа и ще се кефи. Такава е логиката на днешните управляващи.
Но те изключват това, че нашенецът ще иска да чуе от господин съдията как нагоре по веригата са се разпределяли парите от искани и давани подкупи. Ще иска да види с окови "ония горе", от високите етажи на властта. Тук идва мъката, даже двойната мъка за властимащите днес. От една страна, те трябва да се изчистят и от своите си, които също са лапали, преглъщали и наедрявали.                                                                                                   
От друга страна, като наказваш, трябва и да доказваш. Не можеш озаптените само да ги наричаш  "октоподи", "очи на октоподи", "трътки", "нагли", "лапачи", "допирачи" и прочее говеда.

 Доказването е трудното!

Ако погледнем историята, в такива случаи винаги на помощ е идвал "Извънредният съд". Колкото и да е бивал незаконен, истината си е истина, а той винаги е искал да сложи край на хаоса, на липсата на елементарна държавност. Исторически този орган е бил създаван, за да сложи край на схемите за източване на държавата и превръщането й в хранилка за партийни парвенюта. Но това е повече в миналото. Сега подобен съд изглежда анахронизъм. Да, трудно е на новите, но не го казвам с насмешка, не го казвам с омерзение, казвам го с болка, през зъби и мечтая. Мечтая ли, мечтая, как единият звяр ще прегризе гърлото на другия звяр, как ние ще си отдъхнем, ще се уталожим. Зер само от един ще патим и ще му стискаме палци, та дано той натръшка всички други отровни гадинки! Пък после, дай Боже, той самият малко по малко да поумнее, да се установи спокойствие и заетост, та и ние да се поокопитим, да станем свестни, накрая може дори истински европейци да станем! Смътно чувствам, че го има и в другите, независимо дали го осъзнават или не. Но е унизителен този начин на мислене, той по-скоро е характерен за растение, а не за одухотворено животно. А реалността е такава - малко по малко, но изглежда трайно

родината ни се превръща

в географско понятие. Такова е положението ни днес.
 За илюстрация на духа на днешните управляващи ще цитирам откъси от един форум, в който те дискутират арестуването и последвалите изяви на Алексей Петров, т.нар. Трактора, бивш висш таен полицай и явен висш бивш борец. Ето част от драматичните думи на Трактора, които станаха повод за отзиви на младeжи по форумите в интернет: "Лично за мен задържането ми беше една унизителна акция", "Става ясно, че в това дело "октопод" няма. Става дума за политическа саморазправа с мен", "Цветанов заяви, че трябва да ми бъде отнето имуществото и направи опит да сплаши съда. Освен това Цветанов се обърна към всички граждани в България да свидетелстват срещу мен, ако знаят нещо". Ето и отзивите":
Шантажиран: "Унизително ли ти е, а? А когато си изнудвал и рекетирал, на хората не им ли е било унизително?"                                                                                                                                                                       Nqma zna4ka koi: "Като прочетох статията и една сълза се изплъзна от окото ми! Горкият репресиран дансаджия рекетьор! Ей неблагодарен народ сме това българите! Ако си некадърник, спокойно - просто псувай Дянков и живей щастливо!"                                                     Arri: "Сега тоя ще се изкара невинен мъченик. Дано се усетим, че пак ни "фабрикуват" поредната парцалеса... вече нямаме нужда от Доган за следващите избори... Трактора ще обедини нацията... Аз съм убеден, че не съм маймуна!!! Аз не вярвам в политици, партии, религии и пари!!! Аз не съм окован!!! Аз не съм щраус!!! И ви се извинявам за правописа!!!"
Музар: "Всяка мутричка, като забогатее, започва да си мечтае за обществено положение. Но колкото Бареков е беше "в играта", толкова и Алексей Петров е "в политиката". Те, онези зад тях, са всемогъщите, определящите, антачъбълите (човека иска да каже: "недосегаемите"-авт.), както им казвам."
Все изказвания от този род, все гневни, бойки и клеймящи, развълнувани млади хора- мразят рекетьорите, престъпниците, почват все повече и повече да попържат старите властимащи, сгрява им се кръвта, изправят глави! Само дето едно нещо не им е в ред - не знаят какво да правят, само псуват ли псуват и туй то. Всеки гледа само как по-оригинално да изрази недоволството си.                                                                                                                                                                        И още едно нещо, дето не им е в ред - също като бащите си - мечтаят ли мечтаят. Мечтаят от все сърце да избягат от страната.                                                                                                   Да, само разликата в мечтите на различните поколения е различна. А да станем ли полицейска държава, това е днешният въпрос, който всички си задаваме. В тази връзка моята жена попари всичките ми надежди да се оправим, като станем нормални, въвеждайки ред! Тя поогледа написаното от мен, присви очи и ядно каза:
- Ти кво си мислиш? Че като се възцари един звяр, няма да има мафиоти ли? Тъпанар с тъпанар! Пак ще се размножат. Тръгвай да си търсиш работа, че трети месец си безработен.
- Бе мило бе, то това не става така лесно на моите години!