"Цецо-кумецо" - римейк на познатия възглас...
След ерата на магистралите настъпи епохата на дюните
/ брой: 7
Тази стара история съм я разказвал неведнъж, може и да съм я използвал в статия някога, но тя така приляга на стила "Бойко Борисов", че просто плаче пак да бъде разказана.
Хитрушко беше най-големият ми внук, сега вече мъж, гонещ трийсетте. Като малък често го оставяха при баба и дядо и веднъж, все още не се сещаше да си каже, като му се ака, а го беше направил в гащите, обяви: "Бабо, ТОЙ! се посра". Фантастично дистанциране от белята! В друг случай ровичкаше нещо по чекмеджетата и набара портфейла на по-големия си братовчед. "Остави го, това е на Гочето", разпореди се баба му, той си направи оглушки, тя му повтори и последва официално заявление: "Аз съм Гочето!" Така, хитрушкото му неден, безцеремонно се самоидентифицира с друга личност само и само да се възползва от евентуална изгода.
И в двата случая баба му се опита да го поучава: че не е хубаво да си присвоява чужда вещ, че е по-достойно, като си направил беля, да си признаеш, а не да търсиш друг, на когото да прехвърлиш вината. Какво архаично, ограничено мислене! С такова дистанциране от собствените си золуми и неистов стремеж към прилапване на чужди постижения някои стават и министър-председатели.
Какво, ако не нескопосан римейк на паметния възглас "Той се посра" е цялата патърдия, за да се замаже много дебелата герберска далавера около несебърските дюни. Хитруване, което трябва да измести вниманието от 4-милионната сага "Цецо-кумецо" и да излезе, както обикновено, че за всичко е виновен Станишев. То са едни закани с комисии и прокурори, с най-широка медийна гласност и публичен линч на предшествениците-престъпници, с тупане в гърдите колко сега сме принципни, как смело режа глави на виновните за първи път в новата история на България. И едни заклинания как ще се опази природата на страната и най-вече ще бъдат спасени дюните. След ерата на магистралите настъпи епохата, каква ти епоха - епопеята на дюните. Понесен на крилете на необузданото си въображение, премиерът нахвърля и някои новаторски идеи, които непременно трябва да се вземат предвид от Лилето Павлова, кметовете и главните архитекти от Шабла до Резово.
"Там (на Черноморието) може да се направи една велоалея, може да се направи път да ходят туристите, т.е. да се направят пътеки за разходка на туристите". При такова визионерство как да не посегнеш към романа на Гогол "Мъртви души", по-конкретно към описанието на душевността на помешчика Манилов: "Не можеше да се каже, че се занимаваше със стопанството - стопанството му вървеше някак от само себе си. Понякога, загледан от стълбата към двора и към езерото, той разправяше колко щяло да бъде добре, ако изведнъж се прокара от къщата подземен ход или над езерото се построи каменен мост, на който от двете страни да има дюкянчета и в тях стоят търговци и да продават разни дребни стоки, потребни за селяните. В това време очите му ставаха извънредно сладки и лицето му вземаше най-доволен израз; впрочем всички тези проекти така и се свършваха само с думи". Е, то бива, бива нищо ново под слънцето, ама чак пък толкова: и не се занимава със стопанството - къде ти време от мачлета и телевизионни гастроли, и мечти за някаква тристакилометрова велоалея и "всички тези проекти така и се свършваха само на думи".
А колкото до Бойковата редакция на претенцията на внука-хитрушко "Аз съм Гочето", по-добре от Нешка Робева в последната "Всяка неделя" не бихме могли да я илюстрираме - коренът на скандала с дюните беше изровен в някакво решение (не приведено в изпълнение от правителството на ГЕРБ) от 2007 г. - т.е. пак Станишев е виновен. Но за зала "Арена Армеец", започната също по времето на Станишев, тупаме се в гърдите, че е изключително наше дело. И гордо рязваме N-тата лента.