Подарък от Арафат

В късните часове на бейрутската юнска нощ на 1980 г., когато приключи интервюто с Ясер Арафат, председателят на Организацията за освобождение на Палестина даде знак на един от помощниците си, който му подаде някаква кутия. "Това е подарък, който правим на нашите приятели", каза Арафат и отвори кутията. Вътре имаше пистолет. Рано-рано на другата сутрин отидох при нашия консул да го питам какво да правя с подаръка. "Ако си готов да стреляш първи, ще намерим начин законно да го внесеш. Но ако не си готов - хвърли го в морето", ме посъветва консулът. Избрах второто - хвърлих го в Средиземно море. Дойде време, когато се чудя дали не трябваше да предпочета другия вариант.
Шофирам по софийска улица с разрешената скорост. Настига ме джип, който се залепва за бронята ми и нервно ми святка: "Дръпни се от пътя ми с нещастната си бракма!" Къде да се дръпна - в плътната колона, която тече до мене? И защо? Защото, мутро, си яхнал 300 кг ламарина повече от мен и държиш да стигнеш непременно с две десети от секундата по-рано на светещия червено светофар! Пак същата порода дяволета, по правило с джипове, пресичат (често пред погледа на катаджии) двойната непрекъсната линия на кръстовището на "Симеоновско шосе" и "Алея Яворов" и те принуждават да набиваш спирачки - теб, баламата, който кара по правилата.
Миналото лято, Борисовата градина, детската площадка с катерушките и пясъка, с който дечица си пълнят кофичките. Две особи от женски пол си бъбрят, едната държи на каишка куче, което се облекчава в пясъка. Възрастен мъж обръща внимание на дамата с кучето, че не е редно така, деца играят в пясъка. "Ти ли бе, дъртак, ще ми правиш забележки, сега ще разбереш какво те чака." Следва нервно обаждане по джиесема, след минути пристигат двама дебеловрати, единият опира в ребрата на човека някакъв калъф и просъсква нещо от рода: "Усещаш ли го, да ти светя ли маслото?" След което великодушно му нахлупва шапката и му обърсва един зад врата.
Имам се за спокоен, уравновесен, разсъдлив човек, но в такива моменти ме обхваща безсилна ярост и се сещам за хвърления в Средиземно море пистолет.
Защо ли ме спохождат именно тези мисли покрай инцидента край с. Плана тези дни, завършил с два трупа - на 71-годишния Огнян Шангов и на изпълнителния директор на "Национална спортна база" ЕАД Петър Божилов, на която служба е назначен от спортния министър Свилен Нейков през 2009 г. Случаят се разследва от компетентните органи, което не попречи на министър Нейков да предполага, че Божилов се опитал да се защити и подкрепя предположението си с благоприятната характеристика, че "Пепи беше честно момче, адекватен човек, беше смел, но никога не е бил конфликтен". Това за адекватността малко противоречи на твърдение на телевизионната водеща и депутатка Калина Крумова, че небезизвестният в определени среди Пашата "взима под крилото си все още нестабилния психически Божилов, който дълго време изпълнява ролята на негов личен шофьор", но, нейсе, няма да участваме в задочния спор на Нейков и Крумова. Което е без значение, лека му пръст на човека.
Но, така или иначе, покрай трагичния инцидент обществеността научи любопитни факти около биографията на Божилов. Завършил ВИФ, изтъкнат спортист кануист, бивш съдружник в "Електра 999" на знаковата фигура от ъндърграунда Златко Баретата, съекипник на застреляния през 1995 г. Пламен Михайлов-Кимбата, а също, по собственото му заявление при назначаването му за шеф на "Национална спортна база" ЕАД, управлявал 40 дка площ на пазара в Илиенци. И, както вече бе споменато, личен шофьор на Румен Николов-Пашата, някогашен съдружник на Алексей Петров и Бойко Борисов. И както си му е редът в тези среди, титуляр на подходящо прозвище - Пешо Поялника. При такава богата биография и с качества, споменати от министър Нейков, как да не ти поверят ръководството на стадион "Васил Левски", Арена "Армеец", база "Белмекен", "Спортпалас" - Варна...
От дългата кадрова скамейка, с която се похвали още в началото на премиерстването си Бойко Борисов, си отиде една знакова фигура. Е, и някой си Огнян Шангов.
Сигурното обаче е, че няма опасност джиповете с четири еднакви цифри или други специални номера да престанат да ни тормозят, нетърпеливо присвяткайки ни по улици и магистрали, бързайки за някъде. За къде ли?