Каква радост за носталгиците!

Скандалът с изцепката на руския депутат Толстой оказа най-неочакван ефект върху личното ми отношение поне към двама изтъкнати представители на Реформаторския блок. За първи път съм готов да се подпиша под реченото тези дни от Радан Кънев и здравния министър д-р Москов.  "Изявления на лунатик" сложи диагнозата Москов и мнението му на специалист трябва да се уважава. Е, вярно, след това и той се поддаде на мантрата, която тресе тези дни "политическата класа", призоваваща Кремъл ясно да каже каламбура на Толстой официална позиция на Русия ли е и тя наистина ли има намерение да купува България, на колко ни е оценила и в евро ли ще плаща, в долари  или в рубли и ще приспадне ли нещо от задълженията за реакторите. Най-добре е лично Путин или да ни се извини, или да обяви цената.
Не мога да не се съглася и с Радан Кънев, който напомни, че чужденци купуват имоти не само по Слънчев бряг и не само по курортите. Та малко ли наши сънародници, знайно и незнайно как спастрили пари, разполагат с имения по Ривиерата, Коста дел Сол и екзотични острови.
На фона на политическия ажиотаж, изненадващо пестелив се оказа премиерът. Бойко се задоволи с констатацията "1300 години сме удържали никой да  не ни купи". Е, вярно, че на два пъти сме я отдавали на лизинг: първо на византийците за два века, после на османлиите за 500 години, или общо 700 от 1300 години.
За съжаление на фона на случващото се, остана незабелязан един изключително отраден факт, който потвърждава думите на поета, че "Не се гаси туй що не гасне". В Ню Йорк, където е за  участие в сесията на Генералната асамблея на ООН, българският президент с характерната си решителност и дързост заяви: "С присъствието всички казваме на терористите: няма да ни прекършите! ПРОГРЕСИВНОТО ЧОВЕЧЕСТВО застава заедно срещу тероризма". Вярваме, че всички носталгици по ерата на социализма, стреснати и очаровани, ще аплодират връщането на държавната ни глава към корените. Та именно "прогресивното човечество" се бореше неуморно за мир, срещу воинствените заплахи на империализма. Именно "прогресивното човечество" оказваше братска помощ на борещия се срещу американските нашественици героичен виетнамски народ. Именно "прогресивното човечество" беше солидарно с националноосвободителните движения в Африка, Азия и въобще навсякъде по Земята и околностите й.
Бяхме забравили през последните 25 години този крилат израз "прогресивно човечество" и трябваше лично Плевнелиев в края на изключително успешния (според собствената му преценка) свой мандат да го извади от нафталина, където грижовно го беше скътал наред с комсомолската и партийната си книжка, и да го възроди за втори живот за радост на споменатите носталгици. Само не става ясно като как Плевнелиев ще впише в редиците на прогресивното човечество и Русия, доколкото и тя доста активно участва в борбата срещу тероризма.