Време е да извадим главата от пясъка
Ще намери ли Европейският съвет най-накрая достоен отговор на мигрантската криза?
/ брой: 121
В края на тази седмица държавните и правителствените ръководители на ЕС ще се срещнат на върха в Брюксел. На 28 и 29 юни те ще обсъдят най-неотложните политически приоритети за съюза, включително начина, по който да продължи работата по Общата европейска система за убежище, а също и за да оценят постигнатия напредък по текущите преговори за "Брекзит".
Предвиждат се също така дебати за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, сигурността и отбраната, иновациите и дигитална Европа и реформата на еврозоната.
Още отсега е ясно, че основният акцент на срещата за кой ли път ще бъде миграцията. Европейският съвет на 28-29 юни ще бъде ключов, обяви Европарламентът. Евродепутатите призоваха лидерите на Евросъюза да покажат истинска политическа воля и да изготвят истински решения, за да се сложи край на миграционните кризи.
На фона на тези призиви се чудя как точно да възприема изказването на българския премиер миналата седмица. В София на Пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите на Евросъюза той гордо обяви, че е готов за Европейския съвет и ще предложи на европейските си колеги компромисен вариант за решаване на мигрантската криза. Вариантът е простичък - да се затворят границите и желаещите да влязат в съответната европейска страна да могат да го направят само през КПП-тата. Предложението на премиера ни ме хвърли, както се казва, в джаза. Че сега как е? По закон не трябва ли да е така?! Ясно е, че мигранти влизат в Европа кой откъдето и както може. Малцина минават именно през КПП. Но защо тогава имаме гранични войски? Те какво вършат? Защо преди 30-ина години и пиле не можеше да прехвръкне през границата, а сега цели орди я атакуват? И що за КОМПРОМИСЕН вариант е това предложение да се спазва законът?
Очевидно предложението на премиера ни няма да бъде прието сериозно в Брюксел. Мигрантската криза тормози Европа от вече три-четири години. Този проблем свали правителства и дори извади цяла държава от Евросъюза ("Брекзит", според анализаторите, е резултат именно от мигрантската криза). Засега Европа все още се държи като щраус - крие си главата в пясъка. Проблемът обаче е твърде сериозен. Именно мигрантският въпрос разделя Стария континент. Централна Европа, където особено изпъква Вишеградската четворка, е категорична, че не желае мигранти в своя дом. Няколко държави обявиха, че не приемат взетото решение за т. нар. мигрантски квоти и не възнамеряват да го изпълняват дори и под заплахата от санкции. Наскоро към тях на практика се присъедини и Италия, където новото правителството предизвика скандал в Европа, отказвайки да приеме кораб на германска НПО с над 600 мигранти от Африка. Стигна се до размяна на остри реплики между Рим и Париж. Развихри се бурен спор коя точно страна е трябвало да приюти бедстващите африканци. Според Италия, това трябвало да е Малта, защото корабът бил най-близо до нейните брегове, Малта пък обяви, че Рим прехвърля топката в чуждо поле, а Франция се възмути как така не се помага на бедстващи хора. И никой не попита, а защо не са върнали тези хора в Либия, откъдето те са дошли. Сега ги приютиха испанците, временно. По-голямата част от тези мигранти, най-вероятно, няма да получат убежище, но ще се помотаят някоя и друга година из европейските земи, ще получават помощи, подслон, храна. Някои от мигрантите срещу съответното заплащане просто "ще изчезнат", ще се попилеят из белия свят, други, тези с по-малко късмет и с по-празни джобове, ще се приберат безславно у дома с надеждата след известно време да се пробват отново. А ние ще продължим да се чудим как да спрем мигрантския натиск.
Между другото, забелязвате ли, че вече никой не говори за бежанци. На Европа й трябваха четири години да разбере или по-точно да признае, че не бежанци я атакуват, а мигранти, търсачи на рая. Смяната на терминологиите обаче не пречи на евробюрократите да подхождат към проблема със същите методи.
Предложенията, които се обсъждат в Европа, засега не са малко. Една от най-обсъжданите идеи е предложението за създаване на нови европейски приемни центрове за мигранти в транзитни държави. Например, Албания. Според слуховете, Меркел е готова да предложи доста пари на Тирана, за да освободи Германия поне от част от мигрантите. Други пък обръщат внимание, че решение за разрешаване на миграционните кризи, основано на квоти и задължителни преразпределения на бежанци, просто не може да функционира, както бе доказано досега, и че трябва да бъдат предложени други възможности.
Сериозно се обсъжда предложението за създаване на центрове за проверка на мигранти извън ЕС. Европейският комисар по миграцията Димитрис Аврамопулос тези дни обаче призна, че нито една страна от Северна Африка все още не се е съгласила да приема центрове за проверка на мигранти, в които да се обработват кандидатурите на мигрантите, написа британският в. "Гардиън". Според Аврамопулос преговори се водят с Алжир, Египет, Либия, Тунис, Нигер и Мароко. Освен това Еврокомисията иска да предложи ново законодателство за създаване на гранична полиция на Европейския съюз. Става въпрос за трансформиране на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс) в истинска гранична полиция на ЕС с по-голям мандат да наема и да разполага гранични служители. Според плановете на ЕК тя ще включва 10 000 граничари.
Предвижда се и да отпаднат възможностите мигрантите да си избират къде да поискат убежище, както и да се движат свободно из Европа в очакване на решение по внесените молби за закрила.
Засега всяка страна все още се опитва да реши проблема самостоятелно. Страните от Вишеградската четворка и присъединилата се към тях Австрия отказват и да чуят за мигранти. Унгария се огради с телени мрежи и държи дръзналите да влязат на територията й мигранти в лагери. Италия също отсече, че ще започне да се оттървава от "накацалите" я като мухи мигранти. Германия, която уж гостоприемно беше отворила вратите си, всяка седмица тихомълком връща в Африка по неколкостотин мигранти. Вътре в управляващата коалиция дори се скараха, че процесът е твърде бавен. Тези дни френският президент Еманюел Макрон пък обяви, че до средата на следващата година трябва да бъде приет закон за пълна промяна на политиката на даване на убежище и приемане на мигранти. Проектозаконът ще включва различни разпоредби, позволяващи да се подобри връщането на мигрантите и бежанците в родните им страни. Така Франция ще последва примера на съседите си и особено Германия, отбелязва Макрон.
"Изправени сме пред общи предизвикателства. Нека сближим правните си уредби, за да бъдем по-ефикасни", подчерта той.
Днес всички твърдят, че са наясно, че Италия, Гърция и Испания не могат да подслонят милионите хукнали да търсят спасение в Стария свят. Често се говори за солидарност. Солидарност към атакуваните от мигрантите страни, солидарност към самите мигранти, бягащи от дома си не от добро. Истината обаче е, че тези хора са абсолютно неподготвени за европейския начин на живот. Огромната част от тях нямат нито необходимото образование, нито манталитета, нито културата, за да живеят достойно в Европа. Затова и европейците се чудят сега как да се оттърват от неканените гости.
Че Европа трябва да търси общо решение на мигрантската криза, няма съмнение. Европейският съюз спешно се нуждае от обща политика по отношение на мигрантите, защото миграцията е дългосрочен проблем. Управлението на мигрантските потоци към Европа ще бъде предизвикателство "за много години напред" предупреди преди време председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
Потвърждение на това е и съобщението от миналата седмица на Комисариата на ООН за бежанците, че броят на бежанците и вътрешно разселените по света е достигнал през 2017 г. рекордните 68,5 милиона. При това мрачният рекорд е подобрен за пета поред година. Един на всеки 110 души по света е принуден да живее извън дома си.
В същото време европейците се успокояват, че за първите четири месеца на тази година общо 22 439 мигранти са достигнали бреговете на европейски страни. Това е сериозен спад в сравнение с преди година-две. Натискът по външните граници на ЕС от мигранти е намалял втора поредна година, но остава на високи нива, отчете Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Досега над 1,8 млн. мигранти са пристигнали в Европа от 2014 година, като Италия е подслонила 170 хил. търсачи на рая, а половин милион са търсещите постоянен статут на закрила.
Дебатите по решаване на мигрантската криза тази седмица в Брюксел със сигурност ще бъдат разгорещени. Постигането на компромис изобщо няма да е лесно, особено след изявлението на новия италианския вътрешен министър Салвини, който се зарече да депортира десетки хиляди мигранти възможно най-скоро. Най-лошият вариант ще е лидерите да не се споразумеят и нещата да останат постарому - всеки да се оправя, както може.