Няколко думи
Страховете ни
/ брой: 179
Три страха витаят над лявото два месеца преди изборите. Страхът от "предателството" на Радев, страхът от "кражбата" на гласоподаватели, страхът от "завръщането на Бойко Борисов". На бял кон.
Партията, срещу която миналото лято изригна 12-годишният стаяван гняв, може и да има най-много депутати след следващите избори. Макар че кой знае, политическият живот в България рязко стана много динамичен и това не е лошо. Но ГЕРБ, вероятно, пак ще останат в изолация. Всеки опит за колаборация с ДПС или ИТН, или дори ДБ, както подозират най-отчаяните коментатори, ще бъде нещо като групово самоубийство с граната - ефектно и отвратително.
Спор да няма. Заплахата от Борисов не си е отишла. Тя ще съществува, докато този Кашчей на българската политика си държи иглата в сандъче при Гешев. Задачата на следващия парламент ще бъде да излъчи най-сетне витяз, който да я извади и счупи. Ще се случи. Никое зло не е вечно.
Наскоро социологът Кольо Колев каза нещо от рода на: БСП не е туршия, че някой да я краде. Всъщност БСП стана донор на почти всички партии от началото на прехода. БСП дори влизаше в преговори за единение със свои бивши фактори. Късни са тия разговори и дори са безсмислени. БСП трябва да отваря широко врати, а не да е "обсадена крепост".
"Партията" на бившите икономически и финансов министри Петков и Василев е плод на политически инженеринг. Тя бе създадена от медиите, преди да се появи реално. Пардон, нея още я няма. Обаче ние вече знаем за нея почти всичко, дори числения ѝ състав - Кирил и Асен.
Преди да се смеете и възмущавате на "постигането на леви цели с десни методи", първо си спомнете, че ляв министър-председател наложи десния плосък данък. После се сетете, че в битката срещу мафията няма леви и десни. Има почтени хора и мръсници. Това ще бъде важно не толкова в деня на изборите, колкото в деня, когато ще се разговаря за нови коалиции.
Това обаче не е партията на Румен Радев. Петков не лукави, когато отрича. Това е опит да се използва политическия момент, за да се привлекат гласовете на разочарованите от Слави Трифонов, на огромната партия на негласуващите, където има и леви, и десни, и центристи. Виж, ако и когато наистина се появи партията на Радев, то това действително ще бъде заплаха за електоралното оцеляване на БСП. Но Радев няма да е виновен за това.
Страхът от неговото предателство е последният и най-страшен страх. Смертелен ужас е да ти забие нож в гърба най-силният човек в българската политика, обединил около себе си милиони почтени хора от цялата партийна палитра.
Това е и най-глупавият страх. Той е плод на медийно интригантстване, обслужващо Бойко Борисов. Не му се връзвайте. Презрете този страх и неговите глашатаи. Помнете. "Няма да предам левите хора."
Не се страхувайте от новото, страхувайте се от старото. То се е доказало вече като вредно и деструктивно за държавата. Изберете и гласувайте с ум и сърце за тези, които показват разум и съпричастност към вашите проблеми. Всъщност, изборът не е кой знае колко голям.