Спрете да излагате България!

На 3 октомври заедно с английска журналистка пътувахме с автобус на фирма "Арда-Тур" ЕООД от град Кавала в Гърция до Пловдив. Фирмата рекламира своите международни автобусни линии с обещания за сигурно и комфортно пътуване, безплатен интернет в автобусите, сателитна телевизия, сервиране на безплатни напитки и редица други екстри.

В Кавала намерихме автобусчето скътано между десетина представителни гръцки такива. Първите думи на спътничката ми бe констатацията, че в автобуса няма тоалетна.

Измежду пътниците българи и гърци, освен нас се оказаха и още едно английско семейство на средна възраст, двама млади англичани и семейна двойка от Русия - хора, които решили да посетят Европейската столица на културата - Пловдив.

В добре поддържания автобус шофьорът Петър Петров ни настани с усмивка и пожела на всички приятно пътуване. Още на следващата спирка обаче бяхме неприятно изненадани. Чакащите там десетина пътници се бяха въоръжили с двайсетина огромни куфари и чанти, някои тежащи по 30-40 килограма.

Шофьорът понамести колкото можа от тях в багажното отделение и обяви, че там повече място няма. Започна сам да качва и подрежда огромните куфари и чанти на пътеката по средата на автобуса. Под учудените погледи на чужденците, пътниците бяхме заблокирани и при нужда не оставаше никаква надежда за евентуална евакуация.

На следващата спирка кандидат-пътниците също бяха придружени от куфари и чанти, които плътно обградиха шофьорското място почти до лостовете за управление. При завоите един от тези куфари падаше и залостваше вратата на автобуса. А за последния гръцки град останаха незаети само три седалки, които поеха пътници, имащи най-малко багаж.

Интересен ми се видя и с друго този 34-местен автобус. Той нямаше отделна врата за шофьора, а разполагаше само с една-единствена тясна вратичка от дясната му страна отпред. При всяко слизане и качване, шофьорът трябваше да отмества падналия и заблокиращ вратата куфар, сетне да слезе седящият на предната седалка пътник, да се прибира неговата сгъваема седалка и чак тогава да прескача ограждащите го куфари и чанти за да излезе от автобуса. Абсолютно никаква възможност за спасение не оставаше на никого от пътниците при евентуален пожар или пътнотранспортно произшествие!

Редовно пътуващите няколко българки приемаха всичко това за нормално, защото ситуацията често била такава, но аз се чудех как да обяснявам на английски и на руски и как да оправдавам Родината си, заявявайки, че това е някакво изключение, някаква случайност, на която те са станали неволни свидетели. Не знам какъв репортаж ще напише английската журналистка, която бе тръгнала да описва красотите на Кавала и Пловдив и живота в Европейската столица на културата!?

"Културата я имахме преди, сега е това - което виждате!" - съвсем вежливо ме осведоми шофьорът относно коментарите по този повод. Учуди ме търпението и толерантността на този шофьор, защото една от българките през няколко минути го караше ту да пуска, ту да спира климатика. Това бе и единствената екстра на този автобус - за телевизия и интернет можеше само да мечтаем.

И когато шофьорът обяви половинчасовата почивка, която му се полагало по закон при тези дълги осем, девет или десетчасови кормувания, се оказа, че от почивката могат да се възползват пътниците, но не и той. Защото този половин час едва му стигна да помага в разместването на куфарите и чантите из коридора, за да могат пътниците да излязат и още нещо много важно - през това време той трябваше да попълва документация с имената на пътниците, маршрута им, номерата на билетите им и още не знам каква си информация.

Тръгнахме от Кавала в девет сутринта и пристигнахме в Пловдив в почти в 19. Закъснението бе час и половина. През тези десет часа пътуване повечето от пътниците похапнаха я сандвич, я кроасан или вафли. Но... аз не забелязах подобно действие от шофьора, поради което и полюбопитствах кога обядва и се храни.

"С баничката, дето закусих сутринта, съм цял ден. Не виждате ли работата ми? Кога и къде да хапна? Едва намерих време да отида до тоалетна!" - сподели той. 

Това ли са сигурността и комфортът, които обещава фирма "Арда-тур" на пътниците си за международните превози? Освен за собствените си печалби, нека собствениците и ръководителите на "Арда-тур" помислят малко и за удобствата и безопасността на пътниците при пътувания на дълги разстояния! И да спрат да излагат България и българите пред очите на ползващите услугите им чужденци!