Смърт на Еверест

Изкачването на най-високия връх на планетата струва на един алпинист от 30000 до 130000 долара. Тези пари обаче не му гарантират живота.
От началото на тази година вече 11 души загинаха при изкачване на Еверест. Това е един от най-страшните показатели от деня, когато Джомолунгма (тибетското име на върха) е покорена за първи път през май 1953 г. от непалския шерп Тенцинг Норгей и новозеландеца Едмънд Хилъри. Статистиката става още по-ужасна от факта, че хората са загивали не заради лавини и не заради трагично стечение на обстоятелства, а поради елементарно "задръстване" по пътя към върха.
Първите жертви на Еверест са регистрирани официално през 1922 г., когато лавина убива седем членове на британска експедиция. Оттогава по склоновете на Еверест намират смъртта си над 288 души. Повечето тела така и остават замръзнали в ледовете на Еверест - алпинистите нямат сили след изтощително изкачване да свалят загиналите си другари в базовия лагер, за да ги погребат. Някои от загиналите дори служат като ориентири - например зелените обувки на индиеца Цеванг Палжор, загинал през май 1996 г., отбелязват височината от 8500 м над морското ниво.
Тази година правителството на Непал е издало рекорден брой лицензи за покоряване на Еверест - 381. Това означава, че общо около 600 души са отишли на експедиция до върха на света, тъй като тях ги придружават шерпи.
Снимката с опашка от алпинисти на Еверест, на която се вижда как на височина, критична за живота, с часове се тълпят стотици хора, стресна целия свят. Това ли е истинската причина за необичайно високата смъртност? Според Би Би Си има и други причини.

1. Лошото време

Много алпинисти са пристигнали в базовия лагер в подножието на върха едва в началото на май. В същото време властите са били разтревожени от последствията от циклона Фани, който по това време беше причинил доста разрушения в Индия и Бангладеш. Времето в непалската част на Хималаите се влоши през май няколко дни след идването на циклона, като накара властите да спрат за две денонощия всички изкачвания в планината.
Силният вятър отнесе 20 палатки в лагера. Някои алпинисти, които вече бяха потеглили към лагерите на по-високи нива, се принудиха да се върнат в непалския базов лагер. Лошото време забави и монтирането на въжени стълби, които помагат на катерачите да стигнат до върха. А в същото време все повече хора идвали в лагера.
На Еверест, който се намира на границата между Непал и Китай, човек може да се изкачи и от китайската страна. Китайските власти обаче издават по-малко лицензи и много алпинисти смятат тибетския маршрут за по-малко интересен.
От средата на май въжените стълби най-накрая били монтирани, времето се подобрило, и на 19-20 май се появил първият прозорец за изкачване. Само няколко групи обаче се решили да атакуват върха по това време, повечето решили да изчакат втория прозорец от 22 до 24 май.

2. Прекалено много хора

Експертите посочват, че именно през тези дни на върха е имало особено много хора. На 23 май броят алпинисти, тръгнали нагоре, надвишил 250 души.
Наложило им се с часове да чакат реда си на каменистия склон под върха както на изкачване, така и на спускане. Много от алпинистите по това време вече били силно уморени. Кислородът в бутилките им бил на привършване.
Правилата за изкачване, установени от непалските власти, изискват присъствието в състава на алпинистките групи на офицери за свръзка. Тази пролет били назначени 59 такива офицери, но едва петима от тях останали с групите до последния етап. Някои изобщо не се появили, а други, дошли в базовия лагер, след няколко дни си тръгнали. Ако всички тези офицери за свръзка бяха на местата си, нямаше да има проблем с прекалено голямото струпване на хора, смята представител на непалските власти, цитиран от Би Би Си.

3. Неопитни алпинисти

Експертите подчертават също така, че все по-често в базовия лагер в подножието на Еверест пристигат неопитни алпинисти. Тази година много от тях са имали в екипа си само по един шерп.
"Когато се появява опасна ситуация, един шерп няма да може да ви помогне, тъй като той ще трябва да се погрижи за собствената си сигурност", казва един от непалските чиновници.
"Това е ново поколение алпинисти, които горят от желание да стигнат до върха, за да се похвалят след това у дома. Те не разбират особено разликата между изкачването на Еверест и върха Макалу (петият по височина хималайски връх на югоизток от Еверест)", цитира Би Би Си опитния алпинист и журналист Алън Арнет. "Такива хора смятат себе си за "независими алпинисти", но всъщност те не разбират термина "независим алпинист" и нямат достатъчно опит за оценка на риска", добавя той.
Ветераните алпинисти отдавна предлагат непалските власти да поставят определени критерии за издаване на разрешения за изкачване, в това число и задължителното изискване за опит при изкачване на върхове с височина над 6 хил. метра.

4. Конкуренция между операторите

Стремежът за издаване на колкото се може повече лицензии за Еверест се обяснява преди всичко със силната конкуренция между фирмите оператори, които организират тези изкачвания. През последните години на пазара се появиха безброй нови фирми, които предлагат по-ниски цени, което кара и по-старите оператори да намаляват своите.
"В резултат агенции наемат като шерпи неопитни хора, които не са в състояние да се справят с подобни ситуации", казва Тшерин Панде Бхоте, вицепрезидент на Непалската национална асоциация на шерпите.

Еверест не прощава гордостта и суетата. Тя убива онези, които подценяват или надценяват силата си. Планината няма чувство на жалост или справедливост, тя убива според принципа - предал си се - умираш, борил си се - оцеляваш.