Протест срещу "протестите"
/ брой: 209
Социалният министър Тотю Младенов заяви вчера, че не се притеснявал от протестите на работниците, защото в цяла Европа имало протести. Социалният министър има от какво да не се притеснява - българските "протести" нямат нищо общо с европейските. Нито като мащаб, нито като цикличност, нито като последствия.
Един от основните синдикати - КНСБ, обяви, че ще протестира срещу промените в Кодекса за социално осигуряване. Правилно. Но защо вместо да изкарат десетки и стотици хиляди хора по улиците на градовете, от КНСБ са решили, че управляващите ще ги чуят, като опънат една-две палатки пред парламента и там събират подписите на недоволните. Ясно е, че такива ще се намерят и без да се опъват палатки и транспаранти. И още по-ясно е, че подобна "активност" няма да накара нито един министър или дори самия министър-председател да оттеглят промените, увеличаващи стажа и възрастта за пенсиониране. Хубаво е да се запитате дали след като, както твърдят от КНСБ, "социалното напрежение нараства", подобни, меко казано, половинчати действия могат да решат вашите проблеми или в случая става дума за едно действие, наречено "цялата пара в свирката".
Интересно е и друго. Националният протест, който вероятно все пак ще е под формата на митинг срещу промените в кодекса, е насрочен чак за след месец, и то още отсега се знае, че ще бъде на 7 октомври. Защо трябва за подобна проява да се чака почти 30 дена, е напълно непонятно. Обаче същият този 7 октомври ще бъде честван по цялата планета като Световен ден за достоен труд. С други думи на тази дата синдикатите, независимо от какви подбуди са водени, така или иначе, трябва по дефиниция да проведат някакви протестни прояви. И на този фон цялата синдикална "активност" около проблемите на бъдещите пенсионери добиват неприятен привкус. И остава усещане за театралност, неискреност, режисираност, дори ако щете намирисва на пародийност.
В момента ни управлява едно от най-антисоциалните правителства в новата история на България и на този фон нежеланието на синдикатите да преминат към твърди, ефективни стачни действия за решаването на реалните проблеми буди недоумение, граничащо с подозрение за съглашателство с властта.
Властта няма да се стресне от войнствени приказки, палатки, подписки и един казионен митинг. Управляващите, особено тези, ще си променят политиката само при спрели производства и пълни площади и улици с недоволни, които викат "Оставка". Другото е бошлаф работа.