Капанът на "общественото мнение"
/ брой: 195
Кестенът на Ане Франк беше прекършен в холандската столица в понеделник. 150-годишното дърво, което укриващото се от нацистите еврейско момиче виждало всеки ден от таванското прозорче, се бе превърнало в символ на свободата и нещо като своеобразен паметник на жертвите на Холокоста в Амстердам.
Проблемът обаче е далеч по-сериозен. През 2007 г. властите в Амстердам решиха да отсекат дървото, защото било изгнило и е станало опасно за посетителите на музея "Ане Франк". И тук будното холандско и европейско обществено мнение реагира бурно и безапелационно. Намериха се еколози, които твърдяха, че кестенът е здрав и ще издържи на буря, надигнаха глас правозащитниците и в крайна сметка докараха работата до съда, който пощади дървото и то дори беше укрепено с метална ограда.
На пръв поглед това е пример за гражданско общество в действие. При по-внимателно вглеждане може да видите в случая пълната нерационалност на т.нар. обществено мнение. Прегърнали една красива идея, хората загърбиха аргументите на здравия разум. Сега се пита, ако някой беше пострадал или загинал под счупения кестен, кой щеше да бъде виновен. Аморфното обществено мнение, т.е. масата хора, които защитаваха кестена, или властта, която е допуснала той да бъде запазен, или пък е допуснала да се прекърши.
Друг пример. От седмици насам в Москва тече поредица от протестни акции срещу изсичането на просека в Химкинската гора край столицата с цел да се прокара шосе, което да разтовари градския трафик. Шум до бога. В един момент хората започнаха просто да протестират срещу властта, а не толкова за запазването на дърветата. Много е вероятно обаче същите тези лица да протестират след време срещу транспортния колапс на руската столица и да обвиняват властите, че не вземат мерки. А когато властта вземе мерки... Абсурд.
Трети пример. Проектът "Бургас-Александропулис" (ако се абстрахираме от политиката в случая) също вдигна накрак еколози и пробуди "общественото мнение" по нашето Черноморие. Можел да замърси крайбрежието. Може. Но може и да не може. Утре вероятно много от неговите противници ще излязат на протести заради това, че живеят бедно. И да им обяснявате, че нефтопроводът прави България по-богата с няколко десетки милиона долара годишно, все тая.
Ако питате общественото мнение, то ще ви каже, че не трябва да има АЕЦ, защото били опасни, не трябва да има ВЕЦ, защото били "водни бомби", не трябва да има заводски комини, защото бълват отрови, че ТИР-овете не трябва да минават през населени места. Ако кажете на общественото мнение колко ще му струва всичко това, то, дори да е в дълбока летаргия, ще ви отговори, че няма да плати.
Това е един вид капан. Всяко съобразяване с общественото мнение, а то в нашия и европейския случай май е мнението на тези, които, грубо казано, викат по-силно, се разглежда като контрапункт на несвободата и тоталитаризма. Всяка либерална власт в Европа се бои до смърт да не бъде обвинена в тоталитарни методи на управление. И кой знае защо се смята, че най-добрата защита е съобразяването с общественото мнение и нагласи. Още древните гръцки мислители обаче са забелязали, че има много тънка граница между прекалената свобода на общественото мнение и диктатурата. И са я обозначили като "охлокрация" - власт на тълпата, изродена форма на демокрацията, в която народът мени предпочитанията си, повлияван от красивите речи на демагозите. От времето на древна Гърция ни делят хиляди години. Някои неща не се променят. Просто с години биват завивани във все по-красиви опаковки. Което не променя съдържанието им.