06 Ноември 2024сряда02:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Наши учени ще мерят радиацията у гекони, летуващи в Космоса

Нови прибори, създадени от научен екип в БАН, се очаква да стартират от "Байконур" на 18 и 24 юли 2014 г.

/ брой: 148

автор:Велиана Христова

visibility 2002

Космическата наука в България не фигурира сред приоритетите в Националната стратегия за развитие на научните изследвания, която бе приета от НС в края на юли 2011 г. Това означава, че космическите ни учени трудно биха участвали в обявения след две години прекъсване конкурс на фонд "Научни изследвания" на МОН - поне не пряко с разработки, свързани с Космоса. Имаше години, в които администраторите от фонда изхвърлиха космическите изследвания от проектното финансиране, понеже не били важни за България. Тъжна е цялата тази работа, защото космически изследвания у нас се развиват практически от 1957 г. и в десетилетията до днес нашите космически учени си извоюваха стабилен авторитет в световен мащаб. Всъщност никоя наука днес не се прави на голо място. В международните научни конкурси никой не кани за съвместни проекти случайни партньори, а авторитет в съответната наука се постига с години труд и постижения. Особено в областта на изучаването на Космоса, където са най-висшите технологии от всички научни направления. Да кажеш, че не ти трябват космически изследвания е, меко казано, провинциализъм. На практика те са свързани с 4 от общо пет научни приоритета, записани в националната стратегия - енергийна ефективност и екотехнологии, биотехнологии, нови материали, информационни и комуникационни технологии. За разлика от българските държавни служби, световните организации, свързани с науката, продължават да търсят нашите учени за международни проекти, които освен авторитет за страната, освен знания, възвръщат и средства, с каквито иначе българската наука не разполага. Плюс резултати, които се ползват в различни отрасли.         
В близкия месец предстои ново участие на наши учени в проучването на космическото пространство в полза на хората. То е продължение на над 25 години сътрудничество в областта на радиационната защита и биологичните изследвания, свързани не само с Космоса, но и с екстремни ситуации на Земята. Един от най-големите проблеми пред пилотираната космонавтика е наличието на висока радиация, която застрашава живота и здравето на пребиваващите в Космоса. Създаваните от екипа на проф. Цветан Дачев радиационни дозиметри са вече запазена марка на БАН и са сред най-уважаваните и предпочитани уреди при всеки полет.
Един от най-известните български дозиметри - "Люлин", изработен за втория българо-съветски полет в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия (по-късно институт) при БАН, става основа на цялата поредица наши дозиметрични прибори. Едва 150 000 лв. ни струваше създаването на "Люлин" тогава, но ако не беше той, нищо от следващите ни успехи нямаше да го има, казва проф. Дачев. Първият "Люлин" през 1987 г. тежи 10,5 кг, последният сега е под 100 грама, а е с много по-широки възможности. И в момента на Международната космическа станция (МКС) работят дозиметри, създадени в института. При т.нар. реформи в БАН този институт бе влян в друг, който сега се нарича Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ). А от названието му поради българското безпаметство бе заличено името на създателя на някогашния Институт за слънчево-земни въздействия акад. Димитър Мишев - световноизвестен учен в областта на дистанционните изследвания на Земята. Постиженията обаче, слава Богу, продължават.

Спътникът "Фотон-М" щ4

На космодрума "Байконур" вече се подготвя стартът на спътниковия космическия кораб "Фотон-М" щ4. Той ще бъде изведен на орбита с ракета "Союз-2.1а" на 18 юли 2014 г. Предвижда се на спускаемия апарат на спътника "Фотон-М" щ4 да бъде изпълнена обширна научна програма, която включва технологични и биологични изследвания. Спускаемият апарат на спътника трябва да се завърне обратно на Земята с резултатите на 18 септември след 60 дни полет на височина около 580 км.
Биологичната част от мисията на "Фотон-М" щ4 включва осем експеримента, разказва проф. Дачев. Най-интересният е с живи тритони, които, може да се каже, са опитни в Космоса, защото вече летяха на орбита в течение на месец на борда на спътника "БИОН-М" щ1 през април-май 2013 г. Основната цел на експеримента "Гекон-Ф4" е да се изследват последиците от микрогравитацията върху тялото на възрастни животни, а също така тяхното сексуално поведение и ембрионално развитие, обяснява ученият.
Един от най-важните експерименти на технологичната научна програма на космическия кораб "Фотон-М" щ4 ще бъде изпълнен с автоматичната електровакуумна електрическа пещ  "Полизон-2", в която има 12 капсули с предварително заредени материали за изследване. Нагревателите на "Полизон-2" поддържат предварително зададена температура, благоприятна за провеждането на експериментите във всяка от 12-те капсули. Секцията "Слънчево-земна физика" в ИКИТ-БАН е предала за внедряване в експеримента на спътника "Фотон-М" щ4 спектрометър-дозиметър на космическа радиация от серията "Люлин" с наименование "РД3-Б3". Той е създаден в сътрудничество с Института по медико-биологични проблеми на Руската академия на науките по програмата за фундаментални космически изследвания между БАН и руската академия.
Експериментът има за цел да се изследват биологично значимите характеристики и динамиката на натрупване на дозата от космическо лъчение в спътника, където се намират биологичните обекти и се провеждат технологическите опити. Приборът съдържа спектрометър-дозиметър R3D-B3 и 2 литиево-йонни батерии. Интересно е, че навремето първият усъвършенстван дозиметър R3D бе кръстен на роботчето от сериала "Междузвездни войни" - "Radiation Risks Radiometer Dosimeter". Само че роботчето бе голямо, а сега новият български дозиметър R3D-B3 тежи 100 грама. Разработен е по проект на Европейската космическа агенция (ЕКА) съвместно с Университета в Ерланген, Германия. Такъв прибор на БАН бе използван на спътника "Фотон-М3" през септември 2007 г. и на спътника "БИОН-М" щ1 през април-май 2013 г. А учените от екипа на проф. Дачев вече имат опит с измерването на радиацията и в биологични обекти, понеже през 2008 г. техни дозиметри работеха на МКС в система с американски прибори за отчитане на натрупаните у космонавтите дози. Българският прибор R3D тогава бе изпратен на МКС с американската совалка "Атлантис" и работеше на европейския модул "Колумб". Сега на четвъртия "Фотон-М" приборът ще работи непрекъснато по време на полета, като на всеки 60 секунди ще записва в енергонезависимата си памет 256 канален спектър на погълнатата доза.

Нов експеримент на руския модул на МКС

EXPOSE-E, EXPOSE-R и EXPOSE-R2 са специализирани платформи, разработени от Европейската космическа агенция (ЕКА) за изследване на влиянието на откритото космическо пространство (вакуум, ултравиолетово и космическо лъчение) върху различни химични и биологични обекти. Една от целите на експериментите е да бъдат изучени възможностите за пренос на спори през космическото пространство и така да се потвърди или отхвърли хипотезата за възможността животът на земята да е дошъл от Космоса, обяснява проф. Цветан Дачев. И обяснява, че екипът  е работил от 1996 г. по тази теория съвместно с д-р Герда Хорнек от Института по аеро-космическа медицина в Кьолн- Германия. Сега изследванията продължават.
Експериментът с платформата EXPOSE-E беше осъществен на МКС отвън на европейския модул Columbus в състава на "Европейското технологично съоръжение EuTEF от февруари 2008 г. до август 2009 г. Тогава в състава на платформата EXPOSE-E беше включен приборът R3DE, който разработихме съвместно с Университета в Ерланген-Германия, обяснява роф. Дачев. EXPOSE-R пък беше инсталирана отвън на руския модул "Звезда" от март 2009 г. до март 2011 г. В състава на платформата EXPOSE-R е работил приборът R3DR.
При новия полет сега в платформата EXPOSE-R2 на базата на вече натрупания научен опит ще се правят експерименти с подновени химически и биологически обекти, които ще бъдат изложени на въздействията в открития Космос в продължение на година и половина и ще бъдат върнати обратно на Земята. Планирано е EXPOSE-R2 да бъде изведена на орбита от космодрума "Байконур" на 24 юли 2014 г. Руски космонавти ще инсталират EXPOSE-R2 отвън на руския модул "Звезда" на МКС на 21 август 2014 г. В състава на EXPOSE-R2 отново е включен приборът R3DR.
R3D изработихме през 2007 г. съвместно с учени от Университета в Ерланген Германия, разказва Цветан Дачев. Приборът е миниатюрен спектрометър на дозата космическа радиация. Размерите му са 76х76х34 мм, а теглото - 120 грама. Има четири канала за слънчева ултравиолетова светлина (изпълнени с 4 фотодиода). Под повърхността в горната част на прибора се намира полупроводниковият детектор на 256-каналния спектрометър на погълнатата доза радиация от високо енергийни протони и електрони от галактическите космически лъчи и от радиационните пояси на Земята.
Колективът от секция "Слънчево-земна физика" на ИКИТ, разработил приборите, е в състав: проф., дфн Цветан Дачев, гл. асистент Борислав Томов, гл. асистент Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров.

Пещта "Полизон-2"

Българският дозиметър върху платформата EXPOSE-R
 

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 662

/ брой: 211

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 611

/ брой: 211

Таксиметрови шофьори плашат с протести

автор:Дума

visibility 650

/ брой: 211

Повече фалшиво сирене произведено у нас

автор:Дума

visibility 680

/ брой: 211

Мая Санду преизбрана за президент на Молдова

автор:Дума

visibility 679

/ брой: 211

Русия обстреля райони с украински българи

автор:Дума

visibility 632

/ брой: 211

Наземна операция на Израел в Сирия

автор:Дума

visibility 704

/ брой: 211

Камала Харис води в анкета на гласували

автор:Дума

visibility 613

/ брой: 211

Трошенето продължава

автор:Евгени Гаврилов

visibility 709

/ брой: 211

Вотът с "трите К"

visibility 649

/ брой: 211

И пак вечният въпрос: Какво да се прави

автор:Анко Иванов

visibility 707

/ брой: 211

Една реплика на г-н Пламен Орешарски

автор:Георги Пирински

visibility 606

/ брой: 211

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ