05 Ноември 2024вторник23:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

"Ловецът" на звезди и планети

За 25 години космическият телескоп "Хъбъл" направи епохални открития, които промениха доста от представите на учените за Вселената

/ брой: 94

автор:Велиана Христова

visibility 2644

Надявахме се "Хъбъл" да промени нашите представи за Вселената, заяви преди няколко дни Колин Партмън, заместник-ръководител на космическия център "Годард", имайки предвид уникалния космически телескоп, който пребивава на орбита вече 25 години. 
Тази невероятна космическа обсерватория, плод на сътрудничеството между НАСА и Европейската космическа агенция, подари на човечеството огромно количество потресаващо ясни снимки на космически обекти и наистина промени представите на учените за Вселената и нейната еволюция.
На 23 април т.г. в чест на юбилея на апарата "Хъбъл" бяха избрани 60 институции в света, които получиха правото да разкрият по едно и също време пазеното дотогава в тайна мистериозно изображение, направено от "Хъбъл". Всъщност всяка година се разкрива по едно ново изображение, направено от "Хъбъл". Юбилейната снимка тази година бе разкрита в БАН в четвъртък вечерта миналата седмица. Учените го нарекоха "ключово научно откритие, наподобяващо пищно небесно шоу от фойерверки". През целия туристически сезон то ще остане изложено в Националната астрономическа обсерватория "Рожен" на БАН. В академията учените астрономи подредиха и впечатляваща изложба от снимки, направени с космическия телескоп.
"Тайното" изображение се оказа необикновен космически обект - огромен звезден куп, наименуван Westerlund 2, чиято възраст е 2 милиона години. Тази истинска феерия съдържа някои от най-ярките масивни звезди, които някога са били откривани. Звездният куп носи името на шведския астроном Bengt Westerlund, който го открива през 1960 г. Намира се в област на активно звездообразуване, наречено Gum 29, на разстояние от около 20 000 светлинни години от нас, в съзвездието Carina. Част от тези мощни масивни звезди прорязват дълбоки кухини в заобикалящата ги материя чрез излъчване на огромно количество високоскоростни потоци от заредени частици - ултравиолетова светлина и звезден вятър. Въздействието на тези потоци върху водородния газ, от който се раждат звездите, се вижда в причудливи възхитителни форми на облаците от газ и прах, обясниха учените.
Освен че оформят газовия облак, блестящите звезди спомагат и за създаването на следващо поколение звезди. Когато звездните ветрове достигнат до плътните стени от газ, те създават ударни вълни, които генерират нов процес на звездообразуване по дължината на кухините. В това "врящо гърне" пръснатите червени точки са формиращи се звезди, които все още се намират в обвивката си от газ и прах. Когато започнат да горят водорода в ядрата си, те ще се превърнат в истински звезди.
Невероятно ясните снимки показват, че и след 25 години екплоатация "Хъбъл" продължава да е във форма. За 2018 г. е планирано извеждането на орбита на неговия наследник - James Webb Space Telescope, с който "Хъбъл" ще работи съвместно поне известно време.
Космическият телескоп "Хъбъл" е първият апарат от този вид и бе изведен на орбита на 24 април 1990 г. със совалката "Дискавъри". Той носи името на Едвин Хъбъл - знаменит учен, открил съществуването на други галактики и тяхното разбягване, което е в основата на теорията за Големия взрив. От старта на телескопа до днес данните от него са използвани от 4000 астрономи в целия свят, по тях са публикувани над 12 700 научни статии, което поставя "Хъбъл" сред най-ефективните откъм резултати научни апарати. Със своята уникална оптика в условията на липса на атмосфера телескопът накара учените да преосмислят много неща в знанията си за Космоса.
Идеята да се изведе на орбита телескоп за пръв път дава американският астроном Лайман Спитцер още през 1946 г. Разполагането на телескоп в Космоса позволява той да регистрира инфрачервено излъчване, което е невъзможно от Земята. Близо 50 години изминават, преди да се появи "Хъбъл". От началото на проектирането на телескопа до неговото извеждане на орбита за него са били изразходвани 2,5 млрд. долара при първоначални разчети за едва 400 милиона.
При първия старт на "Хъбъл" през 1990 г. основното му огледало дава дефект и се налага телескопът да бъде ремонтиран на орбита. Ремонтиран е успешно и още през 1993 г. "Хъбъл" дава възможност на учените да "видят" рядко явление - падането на кометата Шумейкър-Леви върху Юпитер. От снимките на разрушаването на кометата става ясно как тези тела в минали времена са пренасяли вода по планетите. Телескопът за пръв път "видя" и ярките, и тъмните петна по планетата джудже Церера, до която през март тази година достигна междупланетната сонда "Даун". Също за първи път "Хъбъл" позволи да бъде разгледан астероидът Плутон, който до 2006 г. бе смятан за планета. И откри, че Плутон има цели 4 спътника.
Една от задачите на космическия телескоп бе да уточни скоростта, с която се разширява Вселената - явление, открито от астронома Хъбъл. Преди той да заработи, в науката се смяташе, че възрастта на Вселената е 10-20 млрд. години. С негова помощ бе зафиксирана пулсацията на променливите звезди цефеиди, а по нея учените изчислиха с точност до 5%, че Вселената е на 13,82 млрд. години.
В много далечно бъдеще нашата галактика - Млечният път, ще се сблъска с галактиката Андромеда. С помощта на "Хъбъл" бе изчислено, че това ще стане след 4 млрд. години. Телескопът установи също, че първите галактики вече са съществували само 600 млн. години след Големия взрив. Освен това "Хъбъл" засне и черните дупки като реални космически обекти, макар в науката те все още да се смятат за хипотетични. След взривяването на масивни звезди (т.нар. свръхнови) в съответната галактика остава масивна черна дупка. Именно при тези процеси във Вселената се разпространяват т.нар. тежки елементи. Сред "рекордите" на "Хабъл" е и първото заснемане на планета около друга звезда извън Слънчевата система.
В момента "Хъбъл" продължава да работи. През 2013 г. НАСА направи изследване за оценка на неговите подсистеми. Според експертите експлоатацията му ще продължи поне до 2020 г. След което това невероятно съоръжение вероятно ще бъде смъкнато от орбита и потопено в океана.

(По материали от чуждестранния печат)

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 662

/ брой: 211

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 611

/ брой: 211

Таксиметрови шофьори плашат с протести

автор:Дума

visibility 650

/ брой: 211

Повече фалшиво сирене произведено у нас

автор:Дума

visibility 680

/ брой: 211

Мая Санду преизбрана за президент на Молдова

автор:Дума

visibility 679

/ брой: 211

Русия обстреля райони с украински българи

автор:Дума

visibility 632

/ брой: 211

Наземна операция на Израел в Сирия

автор:Дума

visibility 704

/ брой: 211

Камала Харис води в анкета на гласували

автор:Дума

visibility 613

/ брой: 211

Трошенето продължава

автор:Евгени Гаврилов

visibility 709

/ брой: 211

Вотът с "трите К"

visibility 649

/ брой: 211

И пак вечният въпрос: Какво да се прави

автор:Анко Иванов

visibility 707

/ брой: 211

Една реплика на г-н Пламен Орешарски

автор:Георги Пирински

visibility 606

/ брой: 211

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ