Няколко думи
Мазни ръчички
/ брой: 66
Идеята на "вечния" шеф на БНТ Емил Кошлуков от мултиплекса за ефирно разпространение да бъдат свалени БНТ 3 и БНТ 4 с цел "да се пестят пари" е скандална, нелепа и абсолютно абсурдна. БНТ не е просто телевизия, тя е обществена медия и по закон е длъжна да се разпространява и до най-малкия град или село. Защото нейните функции са далеч по-многобройни от тези на търговските телевизии. БНТ е гласът на България и всички политически игрички с нея са удар по сигурността на държавата. Кошлуков бил изчислил, че така ще се спестят 6 милиона лева, а тези пари можели да бъдат използвани за по-добра продукция на БНТ 1. Какво ще рече по-добра продукция обаче е доста ефимерен и спорен въпрос. Кой ще е меродавният съдник дали това се е случило? И защо трябва да бъде прегазван законът, за да се осигури това качество?
Това не са маловажни въпроси. Вярно е, че аудиторията вече не гледа телевизия по начина, по който го е правила преди 20 години, но това не освобождава БНТ от законовите изисквания. Да не говорим, че обществените медии в цяла Европа се стремят да разширят своето ветрило и се опитват да обхванат максимално различни аудитории. БНТ върви в обратната посока. Сякаш времето е спряло и тръгнало назад. Вероятно така се получава, когато имаш един директор, който от години удължава своя мандат по съдебен начин.
Най-лошото в цялата ситуация е странната политическа коалиция, която застана зад идеята на Кошлуков. Там виждаме Тошко Йорданов като шеф на Комисията по култура и Любен Дилов, които не са известни със своята привързаност към Кошлуков. А това е сигурен знак, че зад идеята стои някакъв втори пласт, който не е в полза на обществото, нито на плурализма и свободата на словото в България.
Тази идея като тропически циклон ще се пренесе и върху БНР, защото в плана на шефа на БНТ се включва и закриването на регионалните центрове на телевизията. А те са от ключово значение за информирането на хората. БНР например през годините създаде няколко изключително качествени центъра и ударът срещу тях ще е удар върху цялостната национална политика. Например радио "Кърджали" - ако го затворим, дали това ще означава, че турските радиостанции също ще спрат? Разбира се, че не. Единственият ефект е, че ще оставим населението в Кърджали да се информира от чужди радиостанции. Каква ти тук държава? Каква ти тук национална политика?
Обществените медии не са изтривалка за мазни политически ръчички. Фактът, че БНТ от години тъне в безвремие и безпътица, е един от кошмарите на българската политика. Но опитът на директора да тръгне срещу закона, и то в името на неясни цели с още по-неясен край е изключително странен. Защото тук опираме не само до обществена мисия, но и до цялостната свобода на словото, както и до идеята всеки български гражданин да бъде информиран качествено, без да подозира търговски интереси и корпоративни влияния. Точно това се поставя на гилотината днес.