108,3 млн. лв. за 9 научни комплекса у нас до 2020 г.

Общо 108 330 302 лв. ще бъдат вложени до 2020 г. за изграждането и развитието на девет водещи научноизследователски комплекса у нас, които ще работят съвместно с европейските им "роднини". Това предвижда проект на обновената Национална пътна карта на научноизследователска инфраструктура 2014-2020 г., оповестен в сайта на МОН.
През декември 2012 г. Европейската комисия реши, че трябва да се поднови Европейският стратегически форум за научни инфраструктури (ESFRI), който поддържа т.нар. пътна карта на водещите изследователски структури в страните членки. Научните центрове влизат в европейската пътна карта след национално и международно оценяване по няколко критерия, след чието изпълнение се смята, че те могат да работят свързано в общоевропейска научна мрежа.
Научните инфраструктури, които попадат в картата на ESFRI, обвързват трите ключови фактора, необходими за изграждането на динамичен икономически модел на устойчиво развитие и заетост, базиран на "триъгълника на знанието" - образование, научни изследвания и иновации, като разполагат с критична маса от съвременно научно оборудване и научен капацитет с нови компетенции и умения. Предвид новия програмен период 2014-2020 г. държавите от ЕС обновяват своите карти на национални научни инфраструктури, отговарящи на критериите на ESFRI. Обновяването на българската пътна карта на научните инфраструктури започна в МОН миналата година и в момента на сайта на министерството е обявен проектът на новата карта, по който до 21 юли МОН събира мнения и забележки. 
На национално ниво оценката се извърши от Междуведомствена работна група с представители на БАН, университети, неправителствени организации и министерства, съобщиха от МОН. Националната работна група е прегледала, оценила и селектирала получените предложения по тематични направления. Част от проектните предложения са получили препоръка за окрупняване и групата е предложила в крайна сметка общо 11 инфраструктури за оценяване от международния експертен панел на ESFRI. След международното експертно оценяване девет от предложените национални структури са признати от ESFRI. От тях шест имат потенциал да участват в паневропейски научни инфраструктури, съобщава МОН.

Определените инфраструктурни комплекси са следните:
1. Национален университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания (BBMRI). Предвиден бюджет 25 млн. лв. от ЕС и национална членска такса.
Координатор на комплекса е Медицинският университет-София. В консорциума влизат: Център по молекулна медицина, Медицински факултет, Фармацевтичен факултет, Национална генетична лаборатория, СБАЛАГ "Майчин дом"; УМБАЛ "Александровска", УМБАЛСМ "Пирогов"; УСБАЛЕ "Акад. И.Пенчев", както и звена на Медицинския университет в Пловдив: Медицински факултет, Научен център по имунология, Център за медицински молекулно-биологични изследвания.

2. Център за съвременна микроскопия за фундаментални и приложни изследвания в областта на биологията, медицината и биотехнологиите (EuroBioImaging). Бюджет 5 348 806 лв. до 2020 г.  
Координатор на комплекса е Институтът по молекулярна биология "Акад. Румен Цанев" при БАН.

3. Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания, обвързана и с участието на България в Европейската инфраструктура Euro-Argo. Бюджет 451 380 лв. до 2020 г.
Координатор на комплекса е Институтът по океанология при БАН. В консорциума влизат НИМХ-БАН, Център по хидро- и аеродинамика-Варна към Института по металознание, съоръжения и технологии при БАН, Институт за рибни ресурси при Селскостопанската академия, Висше военноморско училище "Н.Й.Вапцаров"-Варна, ТУ-Варна, МУ-Варна.

4. Научна инфраструктура "Съхранение на енергия и водородна енергетика". Бюджет 10 млн. лв. до 2020 г.
Координатор на комплекса е Институтът по електрохимия и енергийни системи при БАН. В консорциума влизат и Единен център за иновации на БАН, Институт по полимери-БАН, МГУ, Лаборатория по биоелектрохимия на Пловдивския университет, Център по водородни технологии на ХТМУ, Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници-БАН, Иновационен център за екоенергийни технологии на ЮЗУ.

5. Регионален астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО). Бюджет 1 342 620 лв. до 2020 г.
Координатор на комплекса е Институтът по астрономия с Национална астрономическа оберватория-БАН, В консорциума участват: Астрономическа обсерватория Белоградчик, Катедра "Астрономия" на СУ, Астрономически център на Шуменския университет.

6. Национална интердисциплинарна изследователска Е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH (КЛаДА-БГ). Бюджет 6 030 200 лв. до 2020 г.
Координатор на комплекса е Институтът за информационни и комуникационни технологии при БАН. Тук консорциумът е огромен, в него влизат:  Институт за математика и информатика-БАН, СУ, НБУ, Шуменски университет, Булгариана - организация с нестопанска цел за опазване на културното наследство, ЮЗУ, Сирма медия, Кирило-Методиевски научен център-БАН, Институт за Балканистика с Център по тракология-БАН, Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей-БАН, Бургаски свободен университет, Народна библиотека "Иван Вазов"- Пловдив, Исторически музей-София, Онтотекст АД.

7. Европейско социално изследване за България (ESS). Бюджет 8 852 200 лв. до 2020 г.
Координатор на проекта е УНСС. В консорциума влизат още Институт за изследване на обществата изнанието при БАН, Агенция за социални анализи, Съюз на икономистите в България.

8. Национален център за високопроизводителни и разпределени пресмятания (EGI и PRACE). Бюджет 23 791 671 лв. до 2020 г.
Координатор на комплекса е Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН. Тук влизат два консорциума. Първият е за суперкомпютърни приложения: Софийски университет, ТУ-София, МУ-София, Национален център по геофизика, геология и география-БАН, Институт по механика-БАН. Вторият консорциум е за разпределени (Грид и облачни) приложения: Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика-БАН, СУ, ТУ-Габрово, Институтът по молекулярна биология-БАН, Институтът по органична химия с център по фитохимия-БАН, Национален институт по геофизика, геодезия и география-БАН; Институт по металознание-БАН и Институт по математика и информатика-БАН.

9. Национален Циклотронен Център - инфраструктура за научно-приложни изследвания и иновации с образователни функции в областите нуклеарна медицина, ядрена физика, ядрена енергетика, радиохимия, радиофармация, ускорителна техника, нуклеарна медицина. Бюджет 27 513 125 лв. до 2019 г.
Координатор на комплекса е Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. 
* * *

Международната експертна комисия е прегледала и други 13 предложения, на които са дадени предписания за преработване, допълване, обединяване или присъединяване към съществуваща инфраструктура. От тях 5 инфраструктурни комплекса са с потенциал за подготовка за изграждане до 2016 г. и ще им се даде възможност да опитат да се справят с изискванията дотогава:
o Разпределена инфраструктура от центрове за производство и изследване на нови материали и техните приложения за консервация, достъп и е-съхранение на артефакти (археологически, фолклорни) (INFRAMAT);
- Изследване и иновации в земеделието и храните;
- Национална научна инфраструктура в областта на асистираните репродуктивни технологии;
- Национален геоинформационен център;
- Еко и енергоспестяващи технологии.