ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА
"Хора, обичах ви. Бдете!"
Днес фашизмът, който се храни от недоволството на съществуващата демокрация, надига глава
/ брой: 85
Изразът "No pasaran! ("Но пасаран" - "Няма да преминат") е добре известен. Той придобива популярност, след като е използван по време на Гражданската война в Испания (1936-1939) от великата Долорес Ибарури - един от най-ярките дейци на испанското и международното комунистическо движение. Оттогава "Но пасаран" се превърна в символ на антифашисткото движение. И десетилетия наред светът вярваше, че фашизмът наистина вече е погребан и не заплашва човечеството. Оказва се, че сме се лъгали. Днес "кафявата чума" надига глава.
Една тревожна новина миналата седмица бе подмината като нещо незначително. Новинарските агенции съобщиха от Братислава, че Върховният съд на Словакия е отказал да забрани "Народната партия Наша Словакия" (LSNS). Прокурорите поискаха забраната през 2017 г.,
твърдейки, че партията работи за подкопаване на демокрацията
По онова време те са получили 170 официални жалби с искане за забрана. "LSNS е фашистка партия", отсече министърът на правосъдието Габор Гал пред АФП преди присъдата. "Фашизмът няма място в Словакия", убеден бе той.
Съдът обаче реши, че "няма достатъчно доказателства за забрана на партията". А лидерът на LSNS 42-годишният Мариан Котлеба благодари на съдиите за "тяхната лична храброст".
Може би новината наистина щеше да е незначителна, ако не ставаше въпрос за откровено фашистка партия, която при това печели все по-голяма популярност в Словакия. Привържениците на Котлеба се позиционират като антисистемна сила, която се обявява срещу корупцията, съществуващия политически и финансов елит, мигрантите, ЕС и НАТО. Лозунгите им са не просто радикални, а откровено фашистки. Членовете на партията дори използват фашисткото приветствие.
Лидерът на партията Мариан Котлеба е бивш учител. Роден е на 7 април 1977 г. в Банска Бистрица, Чехословакия. Котлеба започва образованието си в училище "Йозеф Мургас", а след това е приет в спортна гимназия. След гимназията Котлеба завършва университета "Матиас Бел", където получава магистърска степен по педагогика, по-късно отново се записва, но във факултета по икономика, където отново става магистър.
Мариан Котлеба е смятан за екстремист, въпреки че никога не е бил преследван за екстремизъм. Той симпатизира на Йозеф Тисо и Първата словашка република и е открито против циганите, НАТО, Съединените щати и Европейския съюз.
Котлеба изпробва за първи път силите си в политиката с партията си "Словашко единство - Национална партия". През 2007 г. обаче тя бе забранена заради разпалване на омраза - партията организираше антиромски демонстрации. Котлеба се появява отново през 2011-а начело на партията "Народна партия - Наша Словакия". Две години по-късно той шокира всички,
като стана губернатор на Банска Бистрица
Победата му бе описана като "шок" от политическите анализатори, които я приписаха на големите антицигански настроения в региона. Наблюдателите първоначално заявиха, че не са виждали почти никакъв шанс за Котлеба на балотажа, но все пак намираха представянето му за "тревожно". А той спечели балотажа срещу фаворита Владимир Манка с 55% от гласовете.
Тогава тази победа изглеждаше като нещо ненормално. Когато обаче партията му почна да печели и на национално ниво, хората започнаха да разбират, че проблемът е доста сериозен. Особено като се има предвид убеждението на Котлеба, че при фашисткото правителство на Йозеф Тисо през Втората световна война, когато бяха депортирани и убити 70 000 словаци, в страната се е живеело по-добре. Тисо определено е кумир на партията, неслучайно още с влизането си в парламента депутатите на LSNS настояха да се почете с минута мълчание годишнината от смъртта на фашиста, обесен през 1947 г. Котлеба пък по-рано често се появяваше в униформа, наподобяваща онази, която са носили в Словакия по време на войната. Когато обаче партията му влезе в парламента, униформата изчезна, а Котлеба започна да хули не само ромите, но и мигрантите.
Днес програмата на партията на Котлеба е простичка и съвсем конкретна - против циганското население, против бежанците, против НАТО и ЕС.
Как обаче този човек успява да омае словаците? Хората твърдят, че Котлеба ги привлича с това, че не е от номенклатурата, от втръсналия на всички политически елит, а е човек от народа. Идеите му намират почва най-вече в отдалечените райони,
където водещите политици рядко се появяват
а "Наша Словакия" им обещава да се справи с всичките им проблеми. И хората се хващат за тези обещания като удавник за сламка. Те са готови да повярват, че трудностите има заради циганското малцинство, заради прииждащите мигранти, заради чиновниците от ЕС или фуражките от НАТО. И с тази си вяра отиват да гласуват за Котлеба и новите фашисти от "Наша Словакия".
И проблемът не е само в Словакия. Неонацисти има из цяла Европа. Те надигат глава в Австрия, където дори влязоха в управлението, в Унгария, в Холандия... А нима не сме чували подобни уверения и у нас?
Един от основните признаци на фашистката идеология е създаването на култ на омраза към врага, външен или вътрешен. Откривайки врага, лидерите на движението се стремят "да очистят" от него нацията и да спомогнат за "прераждането" й, без да се гнусят за постигането на тази цел от никакви методи.
След два дни Европа ще празнува. Едните ще честват Деня на обединението, другите - Деня на победата. Всъщност тържеството е едно - победа на Доброто над Злото. Злото обаче все още не е ликвидирано напълно. То дори е надигнало глава.
Всички наши резолюции "никога отново" след разгрома на политиката на омразата през ХХ век днес се оспорват от милиони разгневени избиратели.
В началото на 1990-те години консервативният американски писател Алън Блум прозорливо предупреждаваше, че е рано да вярваме в триумфа на убеждението, че либералният капитализъм е погребал фашизма и тоталитаризма. "Ако започне търсенето на алтернатива, склонен съм да предполагам, че фашизмът има бъдеще", писа Блум.
На много места в света това бъдеще вече настъпи. Днес фашизмът се храни от недоволството на съществуващата демокрация. Ето защо е изключително важно днес да включим умствените си възможности и да внимаваме, когато отиваме на избори, кого и за какво да подкрепим.
Нека никога не забравяме завета на Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Посланието му отново е особено актуално.