Гавра с родната история

На 18 април приключи кастингът на режисьора Джон Малкович за избор на актьори от щатната трупа на Народния театър, които ще участват в спектакъла „Оръжията и човекът“ по пиесата на Бърнард Шоу, се казва в съобщение, публикувано на сайта на Народния театър. Репетициите ще започнат през октомври 2024 г., а премиерата ще се състои през ноември на голямата сцена в Народния театър. „Оръжията и човекът“ е пиеса в три действия от ирландския драматург Бърнард Шоу, поставена за първи път през 1894 г. в театър „Авеню“ в Лондон.
Първоначално персонажите в пиесата нямат лични имена, но в стремежа си към реалистично звучене Бърнард Шоу достига до идеята да постави описаните взаимоотношения и събития в контекста на наскоро приключилата на Балканите Сръбско-българска война. Така в място на действието се превръща домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на битката при Сливница през 1885 г. Бърнард Шоу представя българите като хора, които не четат и не се къпят.
В много европейски страни, във Виена, Берлин и другаде, пиесата е свалена от репертоара след протест на българската общност срещу окарикатуряването на историята и героите ни от войната.
Новината предизвика полемика в социалните мрежи. Публикуваме мнението на рапъра Иван Динев-Устата с леки съкращения. Той прати отворено писмо до Васил Василев, директор на Народния театър, и Найден Тодоров, служебен министър на културата:


Вчера, 19.04.2024 г, попаднах на редица статии в официални български медии, че американският актьор Джон Малкович е провел кастинг в България за български актьори в пиесата, която той като режисьор ще постави в Народен театър „Иван Вазов“. Дотук няма нищо лошо, дори напротив… но пиесата, която той планира да постави през месец ноември е по творбата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, която съвсем открито се гаври с българите като нация и то по време на Сръбско-българската война през 1885 година.
Бърнард Шоу е носител на Нобелова награда за литература, но е „абсолютен невежа по география и история“ – това не са мои думи, а на самия него. Нямам представа дали заради „шоуто“ в името си избира Българо-Сръбската война за действие на своята пиеса, но в нея въпреки непознаването на България и българите, което самият той никога не е крил, съвсем целенасочено се обижда българската нация от онова време с изтъкването на нелепи факти като това, че цял живот не се къпят, че в България има сериозна съпротива на сапуна, че домовете им са обзаведени безвкусно, че липсата им на хигиена ги прави варвари, че имат една единствена библиотека в цялата страна само с два рафта и няколко оръфани книги на нея. С всички тези внушения в точно тази пиеса Шоу налага в световен мащаб представата за един мръсен и незаслужаващ уважение народ.
Тази пиеса не е превеждана на български език близо 130 години (първото й издание е през 2018) и е забранявана многократно в световен мащаб. През 1903 г. е забранена във Виенския „Бургтеатър“, а през 1921 година български студенти освиркват „комедията“ в Берлин и Виена, където впоследствие спектаклите са свалени от репертоара. Тогава Бърнард Шоу обвинява българите в липса на чувство за хумор и неспособност да се надсмиват над себе си. Разбира се, не е прав, но мога да го оправдая, тъй като освен българския народ той не е познавал и българската литература с творби като „Бай Ганьо“ и „Криворазбраната цивилизация“.
Проблемът с Бърнард Шоу тогава, а и с Джон Малкович днес, е че те се гаврят с една нация и нейните национални герои. Но най-големият проблем е за директора на Народния театър и за всички нас като българи – това ли трябва да аплодираме в салоните? Замислете се чие име носи Народният театър и какво е написал Иван Вазов по същото това време в „Новото гробище над Сливница“:

„Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха…“

А достойна ли е според вас тази пиеса за Народния театър? Знаете ли каква война е това за България? Колко доброволци хващат пушките и отиват да защитават току що създаденото Отечество, Родината, Свободна България?
Знаете ли, че един от тези доброволци, докато пътува с влака за фронта, написва едно стихотворение, няколко стиха за Родината, която отива да защитава? Той, за щастие, оцелява. Казва се Цветан Радославов, а стиховете му звучат и ще продължават да звучат така:

„Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней……“

Точно тези няколко стиха стават гордост за всеки истински българин. А вие българи ли сте?
Тази пиеса е обида за всеки българин и не бива да бъде допускано тя да бъде поставяна на която и да е сцена в България, най-малко на тази на Народния театър „Иван Вазов“. Обратното не само би означавало, че сме съгласни с написаното в нея, а и че сме народ, който сам не уважава себе си и предците си, загинали за неговата свобода.