Духовната мярка на вечните интереси

Когато става дума за отношенията между Русия и Западна Европа, винаги на преден план излиза икономическата ос Москва-Берлин. И това не е случайно - стопанствата на двете най-големи страни на континента взаимно се допълват. Географската близост, взаимният интерес и богатият исторически опит също допринасят за това. Подчертана е и тясната връзка между Германия и Франция - вечните врагове през вековете, благодарение на чието помирение в годините след Втората световна война стана възможно създаването на Европейския съюз, достигнал - пак благодарение на тях, до днешната високоразвита степен на интеграция.
В сложната плетеница на интереси и дипломатически надигравания между отделните страни в Европа, в която бремето на миналото все още тежи, някак си "извън кадър" остават отношенията между Франция и Русия. А те имат богата история - двете страни са били и непримирими врагове, и най-верни приятели, и съюзници. Инвазията на Наполеон, Кримската война, НАТО и студената война не могат да зачеркнат френско-руската Антанта (1892-1917 г.), казаците в Париж, оставили за спомен във френския език примамливата думичка - "бистро", и Втората световна война... Неотдавна се навършиха 70 години от създаването на френския авиационен полк Нормандия-Неман, който воюва рамо до рамо със съветската армия срещу нацистите. Пресен пример за особеностите на френско-руските отношения е демонстрираното от Франция нежелание да бъде заложник на далечното минало с решението си да продаде на Русия "перлата на френския флот" - десантния хеликоптероносач от клас "Мистрал".
Днес повод за един по-обстоен преглед на превратностите в съвместната история е изявлението на министъра на външните работи на Франция Лоран Фабиус онзи ден, с което той обяви, че Москва е предложила помощ за транспортирането на френски войски в размирната африканска държава Мали. Този жест не е прецедент. Опитът го доказва.

Щрихи от историята

Отправна точка за установяване на дипломатически отношения между двете страни е откриването с указ на Петър Първи на първото руско посолство в Париж през 1717 г. Времето пази не един и два паметника, както и символи на приятелството между Франция и Русия. Така например най-красивият мост над Сена във френската столица носи името на руския император Александър III, който подарява на парижани блестящото и екстравагантно творение, хармониращо с архитектурата на построената в близост по същото време сграда на Гран Пале. Век преди това Екатерина Велика, възхитена и запленена от френските философи като Монтескьо например, е притежавала всички творби на Дидро и е имала активна епистоларна връзка с Волтер. По нейно време френският език става езикът на руското дворянство - "Война и мир" на Толстой е илюстрация за това. По повод даването на руско гражданство на Жерар Депардийо и неговите изяви през последните седмици, специалистът по френска история от университета в Хюстън - Робърт Заретски, цитира в "Ню йорк таймс" изказване на Дидро от 1774 г. след негово пътуване в Русия: "Във Франция, където наричат хората свободни, душата ми беше душа на роб, но тя стана душа на свободен човек в страната на хората, наричани роби". Екатерина Велика много е искала да се срещне с него. От ответната страна е имало и чисто прагматични причини за тази среща - Дидро се нуждаел от финансова помощ. Авторът напомня още, че от векове френски знаменитости посещават Русия. "Русия използва това, за да се утвърди като един от центровете на европейската култура", заключава Заретски.
В продължение на два века - 18-и и 19-и, Париж и Москва на няколко пъти сключват съюзи срещу Прусия и Германия. Немалка част от френската интелигенция се увлича по Октомврийската революция и симпатизира на идеите, които носи тя. Русия е екранът, върху който Франция проектира своите идеологически мечти или ексцентрични фантазии, смята историкът от Хюстън. Не е случаен фактът, че сред европейците, получили руско гражданство, най-голяма е групата на французите, писа белгийският вестник Le Soir, позовавайки се на данни от "Евростат".
С руски паспорти са 4503 бивши френски граждани, следвани от 4191 бивши германски граждани и 1925 финландци. Le Soir не посочва какъв период обхваща тази статистика.

Проекции от близкото минало

В разгара на студената война, в края на 50-те години Париж изпраща ясен сигнал на доверие и добронамереност по отношение на Русия. Това е забележителната реч на Де Гол, титулована "Европа от Атлантика до Урал". По онова време Европейският съюз е в зародиш - той е още само митнически съюз между шест държави членки: Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. През 1957 г. с Римския договор се  създава Европейската икономическа общност. В тази организация Де Гол вижда алтернатива на "англосаксонската" НАТО - за него Великобритания не е част от Европа. В своята дейност по създаването на обединена Европа той е готов на много и нелеки компромиси, които определят външната политика на Франция и до наши дни. Първият компромис на Де Гол се отнася до създадената през 1949 г. Федерална република Германия. Визитата му във ФРГ е шокираща - генералът, воювал в две войни срещу Германия, е първият, който й подава приятелска ръка. Вторият компромис е свързан с неговото противопоставяне на НАТО. Генералът се нуждае от подкрепата на СССР - страната, която за него е не само "комунистическа тоталитарна империя", а по-скоро - "вечната Русия". Личната неприязън на  де Гол към комунизма минава на заден план заради националните интереси на Франция. През 1964 година двете страни сключват търговски договор, по-късно - договор за научно-техническо сътрудничество. През 1966 г.  Де Гол, вече извел Франция от военната организация на НАТО, е на уникална по продължителността си официална единадесетдневна визита в Съветския Съюз. Президентът посещава Москва, Ленинград, Киев, Волгоград и Новосибирск, където е гост на току-що създадената Сибирска академия на науките. Тази визита допринася за утвърждаването на престижа на неутрална и умиротворяваща Франция, която се поставя в услуга на сближаването между Изтока и Запада. Политическите резултати на посещението включват договори за разширение на икономическите и културните връзки. И двете страни осъждат американската намеса във Виетнам, създават особена политическа франко-руска комисия. Даже е подписано споразумение за директна връзка между Кремъл и Елисейския дворец.

Системен диалог

През 2009 г. -  две години след като пое властта, Никола Саркози се реши да върне Франция във военната организация на НАТО. Политикът, претендиращ, че изпитва преклонение пред генерал Шарл де Гол, изневери на идеите му. Навремето с този революционен акт генералът искаше да покаже на американските си съюзници, че няма да върви по гайдата им в конфронтацията със Съветския съюз и Варшавския договор и че Франция желае сама да определя поведението си в голямата политика. Стореното от бащата на Петата република повече от четири десетилетия се радваше на политически консенсус в родината му. Днес обстановката е различна. Но Русия и Франция остават верни на  чудесната традиция всяка година да организират срещи на Съвета за сътрудничество по въпросите на сигурността на равнище министри на външните работи и отбраната. В края на миналата година бе проведена 11-ата поред такава среща, на която бяха обсъдени широк спектър стратегически въпроси. Тя не донесе особени плодове. В случая обаче е важен системният диалог. И, разбира се, търговско-икономическото сътрудничество, което според Москва е все още далеч от възможностите. При последното си посещение в Париж миналия юни Владимир Путин с известна доза неудовлетвореност и горчивина каза на френския си колега: "Стокообменът ни с Франция е за 28 милиарда долара, а с Германия - за 72. Чувствате ли разликата?"
Днес единствената тема в политически аспект, по която двете страни имат разногласия, са събитията в Сирия. Париж иска свалянето на Асад от власт, докато Москва е против каквато и да било намеса във вътрешните работи на една суверенна страна.
"Днес всички ние трябва да мислим за нов модел на икономически растеж", писа във "Фигаро" банкерът Жан-Пиер Тома, изпълнителен директор на банката Lazard и бивш депутат от партията Съюз за френска демокрация. Затънал във вътрешни организационни и финансови проблеми, ЕС загуби скорост и енергия. В своето късогледство той пренебрегна ролята и приноса на съседна Русия... На мястото на Берлинската стена започва да се формира невидима за мнозинството икономическа и културна пропаст. За разлика от конкурентните отношения, които свързват ЕС със САЩ, Япония и Китай, връзката на ЕС с Русия може наистина да се базира на разбирането за партньорство. Освен това не бива да се забравя, че на Франция са й жизнено необходими капитали. "Руските фондове, които вече наброяват няколко стотици милиарда долара и се превръщат в ключов елемент от развитието на страната, биха могли да играят и ролята на катализатор за икономическия растеж на целия континент. Нашите съдби са свързани както в близко, така и в по-далечно бъдеще", заключава прагматичният банкер.