Другата празна резервна скамейка
/ брой: 293
"Моето най-голямо предимство е, че нямам приятели", заяви преди месеци пред американското списание "Тайм" министър-председателят Бойко Борисов, а пред "Нова телевизия" беше споделил, че седи сам "като куче в Бояна". Надали е така, но за един министър-председател наистина е по-добре поне за времето на мандата си да забрави за минили и настоящи приятелства. Много често те докарват само главоболие. За един министър-председател обаче също така е много важно да умее да сформира екип, да застава с авторитета си зад действията на хората от този екип, когато те не са в разрез със закона. Що за отбор е този, треньорът на който е готов да отстрани играчите при най-малкото подвикване от трибуната?
Раздялата на Божидар Димитров с министерския пост може и да предизвиква злоради коментари, но тя преди всичко повдига въпроса за отношенето на министър-председателя към министрите му. Борисов демонстрира, че е готов да се разделя с министър, без да му мигне окото и при най-малките съмнения в тяхната порядъчност и това дори предизвиква симпатии. Но, от друга страна - колко може да издържи едно държавно управление, в което водещите фигури биват заменяни като пешки през три-четири месеца. Колко дълга е прословутата резервна скамейка на ГЕРБ, че на нея да седят готови за немедленно изпълнение на бъдещите си задължения кандидат-министри? Оказва се, че тя изобщо не е дълга. Спомнете си случая с бившия здравен министър Анна-Мария Борисова. Госпожата определено не беше на резервната скамейка, тръпнеща в очакване. Тя беше намерена неочаквано на един кръстопът и почти толкова неочаквано се върна обратно на него.
Случаят с Божидар Димитров показва, че в сегашния управленски екип на Бойко Борисов има всичко друго, ако щете, има и кучешка вярност, само дето няма екипност, няма усещане, че група съмишленици са се събрали, за да ръководят държавата. Има усещане, че всеки министър е временен и подвластен на капризите на премиера. А това, меко казано, не е добре. Не за министрите, а за техните подчинени, за целия държавен апарат, който трудно би могъл да работи в условията на неопределеност.
Борисов може и да намеква, че това, което направи с Димитров, е въпрос на принципи. Не е. Няма никакъв принцип в това. Става дума да обикновена прищявка, породена от злобата на деня. Държава така не се управлява. Дума да няма, две трети от министрите в правителството трябва да си ходят заради пълна професионална непригодност, но не заради това ги сменя Борисов. Причините са инцидентни и често случайни. Обратното би означавало той да признае собствения си кадрови провал. Който впрочем и без това е очевиден.