Бразилия се готви за женско управление

Доскоро се смяташе, че в Бразилия има две развлечения - футболът и прочутият карнавал. Напоследък обаче там имат ново хоби - политиката. На 3 октомври 135,8 милиона бразилци ще се отправят към урните, за да изберат новия си президент. А тъй като гласуването в страната е задължително, няма съмнение, че тази внушителна цифра ще бъде запазена.
Бразилия е най-голямата държава в Латинска Америка и е изключително важно кой ще е президентът й. Фаворитът е известен - кандидатката на управляващата Партия на труда Дилма Русеф. Нещо повече, всички проучвания на общественото мнение сочат, че Русеф има всички шансове да спечели президентския пост още на първия тур. Последните социологически анкети показват, че тя се ползва с подкрепата на 50 процента от населението на страната. Тя се е откъснала от най-близкия си съперник социалдемократа Жозе Сера с цели 23 на сто. Всичко сочи, че бившата Желязна дама в правителството на Лула да Силва може да стане още на 3 октомври първата жена президент на южноамериканския гигант с население от 193 милиона души. "Ако не ни връхлети някаква катастрофа или не се развихри някакъв голям скандал, то Русеф ще бъде избрана още на първия тур", твърди пред АФП политологът Дейвид Флейшър.
Катастрофи обаче не се очертават и на 3 октомври. Бразилия е на път да избере за първи път жена президент, осем години след избирането на работник. Това би бил двоен символен и привлекателен удар за бразилската демокрация.
Как обаче изгря политическата звезда на Русеф? Всъщност Дилма ври и кипи в политиката, откакто се помни. Тя е дъщеря на адвокат комунист от български произход. От него наследява вкуса към четенето и цигарите. Тя е обаче едва на 15 години, когато баща й умира.
Военният преврат в Бразилия през 1964 г. разтърсва младото момиче, решено да се посвети на радикалното левичарство. Дилма се присъединява към организация, която проповядва въоръжената борба, омъжва се за активист, с когото обаче доста бързо се развежда, започва да учи икономика и потъва в нелегалност след втвърдяването на диктатурата в края на 1968 година. Дилма се възхищава от Жан-Пол Сартр, виетнамските партизани и Фидел Кастро. Срещата й с един "стар" комунист - 31-годишният Карлуш Араужо, който ще стане нейният втори съпруг, я въвлича малко повече в борбата.
Тя не участва пряко в нито една военна операция, но е тясно свързана с най-известната - кражбата през 1969 г. в Рио на 2,5 милиона долара от сейфа на любовницата на един бивш губернатор. Когато полицията я арестува през януари 1970 г. в Сао Пауло, тя носи със себе си оръжие.
"Не можете да си представите количеството тайни, което може да излезе от едно човешко същество, когато то бъде подложено на мъчения", довери наскоро Дилма. Свидетелите от онова време си спомнят, че след ареста й, тя посреща с кураж 22 дни мъчения. Дилма излиза от затвора едва четири години по-късно: "Имах достатъчно време, за да науча хурката и вретеното."
Бурната младост на бившата партизанка не буди никакви съжаления у нея: "Бяхме наивни и самоотвержени. Искахме да спасим света." Тя, естествено, е сменила своите възгледи и методи: "Научих колко важна е демокрацията. Но съм горда, че не смених лагера."
Междувременно Дилма прави блестяща политическо-административна кариера. Тя отговаря по-специално за мините и енергетиката в Порту Алегри - големия град в Юга. Лула, към чиято партия се присъединява по-късно, й предлага същия пост на федерално равнище (министър на мините и енергетиката), преди да й повери през 2005 г. своята канцелария, където тя си спечелва бързо репутацията на "желязна лейди". И макар че в Бразилия няма премиер, Дилма изпълнява точно тези функции. След като тя пое юздите, правителството влезе в крачка и се прояви като по-решително, по-действено и по-успешно. Така че никой не се учуди на решението на Лула да Силва, на когото конституцията забранява да се бори за трети четиригодишен мандат, да я избере за своя наследница.
"Нито една жена не е подготвена да управлява Бразилия по-добре от самата Дилма Русеф", обяви президентът. Самите бразилци я определят като ефективен администратор, който оказва значително съдействие по много социални програми и по въпросите на инфраструктурата.
Колкото и странно да изглежда, но за Дилма истинската президентска битка е започнала във... фризьорския салон. В Бразилия, където женската красота е култ, външният вид на кандидат-президентката не е без значение и затова, според бразилската преса, самият Лула подканил суперминистърката си да промени външния си вид с думите: "Дилма, трябва най-после да се откажеш от този бюрократски външен вид!" Няколко прецизни рязания на скалпела я подмладиха и разкрасиха. Тя свали 10 килограма, направи си по-модерна (и по-червена) прическа и замени своите очила за късогледство с контактни лещи. Тя се грижи за своя грим, усмихва се по-често и използва на обществени места по-прости думи. Когато видели резултата, хората не повярвали на очите си, твърди германският в. "Берлинер цайтунг".
За Дилма обаче това са изглежда просто щрихи от предизобрната битка. Ефективна, умна, стратегически мислеща - тя всъщност е класическа технократка. "Икономиката трябва да е наред. Всички останали неща са дреболии", в това е убедена Дилма Русеф и то няма да се промени заради новия й нос. Истината е, че кандидатката на Партията на трудещите се се радва на тази популярност и защото политиката на управляващите е спечелила доверието на бразилците. Въпреки кризата икономиката на Бразилия се развива добре, а избирателите, както изглежда, смятат да гласуват в подкрепа на приемствеността. Очаква се ръстът на бразилската икономика през 2010-а да достигне 7 процента - най-големия през последните 24 години. По данни на правителството тази година са създадени близо 2 милиона работни места.
Всъщност бразилците със сигурност ще си спомнят с носталгия за управлението на Лула да Силва. Основният резултат от неговите два президентски мандата е забележимото повишаване на жизненото равнище в най-голямата южноамериканска страна. През това време в страната бяха създадени 14 милиона нови работни места, които позволиха да бъдат измъкнати от нищетата близо 20 милиона бразилци. Пак за тях - най-бедните - беше разработена програма за жилищно строителство и кредити за закупуване на жилища. По тази програма, за която правителството на Лула да Силва даде 3 милиарда долара, бяха построени един милион домове. Може би най-впечатляваща обаче е една от първите успешни програми на президента Лула - "Не" на глада" ("Fome Zero"). Когато Партията на трудещите се поема управлението на страната, в Бразилия от недохранване страда една трета от населението. Именно при Лула обаче парламентът на страната почти единодушно приема решението законодателно да се определи правото на бразилците на храна - заедно с правото на работа, образование, медицинско обслужване, жилище.
Благодарение на справедливото разпределяне на националния доход за двата мандата на Лула да Силва средната класа в Бразилия се увеличава до 30 милиона. Именно тези хора са основната опора на Партията на труда.
Неслучайно при срещата си с Лула американският лидер Барак Обама с нотка на завист промълви: "Вие сте най-популярният президент в света." Стопанинът на Белия дом е абсолютно прав - в края на втория му президентски мандат близо 80 на сто от бразилците оценяват положително дейността на Лула да Силва.
Между другото самият Лула, който ще се сбогува с президентския дворец на 1 януари 2011 г., не смята да напуска политиката. "Битката за по-добър живот за трудещите се хора още не е приключила", твърди той.
 Самата Дилма също не смята да се отклонява от поетия път. Тя увери съпартийците си, че ще продължи политиката на социалните програми от ерата на Лула да Силва и ще се стреми към сформиране на левоцентристка коалиция.