Великите сили днес не биха го допуснали

Когато България се обединява, обществото ни е било много по-сплотено, отколкото сега.
В момента има "шушумишко" обединение. Ние продължаваме да се разединяваме, защото сме комплексари и чакаме все някой друг да ни свърши работата. Когато постигнем нещо положително, сами сме го извоювали, а когато загубим - все някой друг ни е виновен.
Ако Съединението трябваше да се случи в наши дни, то това би било невъзможно, не само поради липса на политически ресурс, но и политиката на Великите сили е такава, че не би допуснала обединение на Балканите.
Ако не запазим от кръвта на политическите ни великани, то ние няма да имаме правото да празнуваме. Когато говорим за българофобия, трябва да знаем, че българи мразят българи. Заветът на септември 1885 г. е, ако не да се обичаме, то да се мразим по-малко.
Съединението на България е период на необичайно за българите единомислие и единство, поведение на масата на дипломацията, на бойното поле, с което показахме, че отказваме да приемем предписанията на европейските договори и изкуственото разделение на две български държави.     Ако има една поука от Съединението, това е, че когато сме значими със собствената си решителност, и най-неблагоприятните отношения и решения за нашата съдба могат да бъдат преодолени. Но за жалост негативизмите от това минало преобладават и враждебността на балканските държави, макар и днес да е прикривана с договори и посещения, ръкостискания и усмивки, все още съществува.

Пред "България он еър" и БНР