Чети, мисли и тогава действай!

Младен Червеняков

За сряда бе насрочен митинг под надслов: „Вашият мир“ е капитулация! Вашата „дипломация“ – изолация!“. Като организатори са посочени „бивши министри“ и „дипломати“, някои от които вече подсъдими, а други служили за чужди правителства. За цвят са добавени и печално известни  депутати и „икономисти“.
Целта е повече от ясна – три дни преди изборите за президент да се изостри обстановката, да се противопоставят едни българи на други, да се преследва една неизпълнима мечта – да се даде подкрепа на набедения или набедилият се Гюров и уличения в корупция и връзки с организираната престъпност Кандев. Бих казал отчаян опит. Даже едни от тях пише: “Да не чакаме властта на Радев и Йотова да се консолидира“.
Господа, историята се повтаря само като фарс. Не разчитайте на това! Жалкото е, че всичко бе затоплено предварително от апели за прилагане на чл. 4 и чл. 5 от Договора за НАТО,  за милитаризация на Европа, за „мир чрез сила“ и т.н. и т.н. И всичко това води до едно – подготовка за нова гореща фаза на вече водещата се четвърта световна война с нейните нови форми – финансова, икономическа, технологична, кибер, пропагандна и т.н. Като че ли не ни стигат локалните конфликти!
Но преди да призовавате към каквото и да е било не е лошо да почетете и да премислите. Може би да попитате един от организаторите – „Правосъдие за всички“, юристи, които са на първа линия във всеки митинг против и анти. Не че ще ви го дадат.

За какво става дума?

Североатлантическият договор се състои от 14 члена, а не от двата, които се цитират. Още в чл. 2 се посочва, че „Страните по Договора се задължават да уреждат всеки международен спор … с мирни средства и по начин, който не застрашава международния мир, сигурност и справедливост“. А в чл. 7 се подчертава, „… Настоящият Договор не засяга и няма да се тълкува като засягащ по какъвто и да е било начин главната отговорност на Съвета за сигурност за поддържането на международния мир и сигурност“.
Следователно той препраща към Устава на ООН и по-специално към глава VII „Действия в случай на заплахи срещу мира, нарушения на мира и актове на агресия“. Там  в чл. 39 изрично е посочено, че „Съветът за сигурност определя съществуването на всяка заплаха срещу мира, нарушение на мира или акт на агресия“ и прави препоръки за прилагане на мерки по чл. 41 и 42, включващи прекъсване на всякакви отношения, както и прекъсване на дипломатическите отношения. Ако те се окажат недостатъчни – чак тогава може да предприеме военни действия.
И така за прословутите чл. 4 и 5. Очевидно е, че чл. 5 е неприложим – няма и никой не твърди, че има „..въоръжено нападение, предприето  срещу една или повече от тях“ – т. е. срещу територията на някоя от страните по Договора, което предвижда чл. 6. Още повече, че в същия текст се посочва територия, въоръжени сили, кораби или самолети на някоя от страните.
За прилагането на чл. 4 е предвидена заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях (страните по Договора). Очевидно за България първите две хипотези не важат. Става въпрос за сигурността на страната.
В чл. 6 изрично се подчертава, че когато не става въпрос за територията на една от страните е възможно активирането му за „Средиземно море и или Североатлантическата зона на север от Тропика на рака“. 
Никъде не се споменава Черно море.
И това е така, защото за него действа Конвенцията от Монтрьо – 1936 г. Там преминаването на военни кораби е предвидено в Раздел II. Правилата са ясни – уведомление до Турция в срок от 15 дни за нечерноморските държави, преминаване на един кораб до 15 000 тона и на до 9 кораба с общ тонаж 30 000 тона, срок на пребиваване – до 21 дни, забранено за линейни кораби и за подводници.
За какво тогава се призовава за намеса на сили на НАТО в Черно море и за какви?

И какво прави президентът Йотова и правителството?

Президентът първи постави въпросът за Черно море там където му е мястото – в речта си пред ООН. Радев проведе консултации с генсека на НАТО и с със Съвета на ЕС. Проведе се и се прие документ на КСНС. Засили се охраната със съседните държани и със собствени средства. Поиска се помощ там, където нямаме възможност сами да я осигурим (самолет Боинг-Прометей на НАТО), проведе се разговор на високо ниво с посланика на Русия. Къде тука е капитулацията или изолацията?
А какви са фактите: Имаме поразени чужди кораби в икономическата зона на България. Стана ясно, че това не е територия или териториално море на България. В тази зона държавите не упражняват пълен суверенитет. Те имат права по отношение на природните и биологични запаси в нея. Правилата се определят в Конвенцията на ООН по морско право, Рамковата Директива за морска стратегия на ЕС от 2008 г. и ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ от 2000 г.

Съгласно Чл. 47,

„ В изключителната икономическа зона Република България осъществява:

а) създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;

б) извършването на морски научни изследвания;

в) опазването на морската среда;

Прилагането на чл. 4 от Договора за НАТО от началото на  конфликта  в Украйна е поискано два пъти – през 2022 г. от балтийските държави-членки и през 2025 г. от Полща. Във втория случай – при констатиране на чужд дрон (руски) на територията на държавата.

Към какво ни призовават?

Да назовем народността на дрона.
Как е възможно да твърдим категорично, че е руски, след като съотношението на украински-руски дронове на чужда територия е 10:1 (по публикацията на П. Блъсков в "Труд"), а потопените бойни съдове в Черно море украински-руски е 1:4. Досега е установено само, че удареният кораб на рейд в Бургас не е от български дрон!!!
Другото е „мир чрез сила“  - т.е. капитулация на Русия. Призовават ни и у нас и от трибуната на Европарламента. Как ще стане с една ядрена държава не е ясно, а и не се слуша какво им казват по този въпрос руснаците.

Епицентър