Ало, ало!

 Ало, мамо, чуваш ли ме? Дъщеря ти Лилето, как кой се обажда... Мамо, спешно ми трябваш, защото тука станаха едни работи... То току-що ни мина меденият месец след сватбата с Коко и той започна да се проявява като истински терорист и екзекутор! Знаеш ли какво ми каза вчера. “Вземи, Кате, вика, да сготвиш нещо, че един месец на банички карах. Сега имам чувството, вика, че в стомаха ми е заседнал трабанта на Димитър Бежански”. Ега ти малоценния, ега ти малотрайния се оказа този Коко, мамо! Само месец издържа на банички и се предаде. Въобще не оцени, че през целия този месец аз му бях почти вярна през цялото време. Черна мъжка неблагодарност! Та сега ти се обаждам да ми кажеш някоя рецепта да му направя на Коко нещо готвено. Ама бързо трябва да сготвя, да знаеш. Най-много за петнайсет минути ми кажи какво мога да му забъркам, че след това съм на фитнес, а после на антицелулитен масаж. Та казвай, слушам. Какво, мамо? Да му правя пиле с картофи? Ами те пилетата в нашия магазин замразени ги продават. Да го деля на порции ли? Абе кой ще го размразява половин ден – взимам брадвата от съседа Киро и разпарчетосвам пилето на порции. Давай нататък. Какво каза? Да обеля десет картофа? Това значи да загубя три часа! А с небелени не става ли, мамо? Е, щом не става, диктувай нещо друго. Какво? Да му сваря макарони и това да му мине за готвено? Абе, мамо, казах ти нещо бързичко искам да му забъркам. Докато чакам водата да кипне, после докато омекнат макароните и ще пропусна фитнеса. А днес с инструктора ще работим върху коремните мускули. Много ми е важно. И макароните отпадат... Щом не стават сурови... Друго давай! Да му забъркам яйца с шунка!? Абе, мамо, този неблагодарник не заслужава такава царска вечеря. Да, как ли пък не – ще режа шунката на дребно, ще загрявам мазнината, ще бъркам яйцата в отделен съд... А фитнес инструкторът вече ме чака. Ясно е, че и ти не можеш да ми помогнеш. Предлагаш или нещо много сложно, или нещо страшно скъпо. Коко не заслужава! Просто излизам. Имаме в жабката на колата едни бисквити, от екскурзията миналия месец останаха. Да си ги вземе и чай да си направи. Ето, оставям му тук пакетче чай от мащерка, та заедно с бисквитите да си угажда колкото иска Коко. А довечера аз и без това съм канена у Лилето на вечеря. Коко да се справя. Все пак някаква вечеря ще има... Ама ако утре иска вечерта пак да яде... Просто не знам. Май за мъки си ме родила, мамо. Хайде да затваряме, че много се нервирах...