Обичам да откривам музика, която истински ми грабва сърцето

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ИВАН ЯНЪКОВ e роден в София в семейство на музиканти. Учи и работи в Ню Йорк, където получава висша и магистърска степен в Mannes College of Music. Специализира и като пълен стипендиант в Accademia Chigiana в Сиена, Италия. По време на престоя си в САЩ изнася многобройни концерти из цялата страна. Прави диригентския си дебют с Чешкия национален симфоничен оркестър в Прага. В Лондон той е основател и диригент на камерния оркестър London Chamber Players. Следват диригентски изяви в Европа и Азия. Негови изпълнения и концерти на живо са излъчвани по телевизионни и радиоканали на три континента. В България е бил солист на редица оркестри. Заедно с НДК е съосновател на проекта "Четиримата пианисти" - среща между класиката и джаза. Често е канен да води майсторски класове в консерватории и университети в Европа и Азия. Член е на жури на международни конкурси. Съосновател и музикален директор е на фестивалите Siena Belcanto в Италия и Irvine Chamber Music Festival в Калифорния, САЩ. Има издадени компактдискове, които се продават в най-големите онлайн магазини.

- Маестро Янъков, в края на месец май водихте майсторски клас в Къщата музей "Панчо Владигеров" с ученици от различни музикални училища в България и един студент от Унгария. Какви са впечатленията Ви от младите таланти, на които предавахте своя опит и знания? По какво се различават от Вашето поколение, когато бяхте на техните години?
- Безкрайно съм впечатлен от таланта, познанията, сериозността и работата на участниците. На възраст варираха от 13 до 22 години, но по енергия, присъствие и ентусиазъм бяха всички на много високо ниво. Да, отличават се от моето поколение. По-информирани са, по-запознати са със световните клавирни школи, имат по-универсални познания върху музика и изкуство. Имат достъп да слушат и гледат онлайн или на живо големи пианисти. Все пак те са израснали в свободен свят, необременен от комунизма... Бих и добавил, че всички се възползват от удобствата на съвременните технологии - ползват свободно интернет, музикални и социални платформи, без това да ги "зомбира" и прави зависими, както се случва с много от техните връстници.
- Провеждате майсторски класове в много страни. Включвате ли в програмите произведения от български автори, както правите това на свои концерти и рецитали по световните сцени?
- Не съм бил в позиция, където мога да изисквам какъв репертоар да се изпълнява от участници. Тук, в София, имахме двама студенти, които представиха пиеса от Владигеров, което е добре, имайки предвид къде се проведе класът.
- Случва ли се в тези класове да откривате хора с изключителна дарба, да станете ментор на млади музиканти, от чиято кариера да се интересувате и творчески да подпомагате?
- Да! Даже мисля, че се случи на този майсторски клас. Нямате представа на какво високо ниво бяха тези млади пианисти! Особено на заключителния концерт - свириха още по-добре, отколкото по време на класовете!
- В последните години често имаме възможност да Ви гледаме в България. Миналата година ми казахте, че подготвяте нов проект с "Четиримата пианисти". Ще го видим ли това лято?
- Да, живот и здраве, на 26 август на София съмър фест. Очакваме и възможна дата в НДК, където се чувстваме повече "у дома", с подходящите рояли.
- Когато един пианист достигне такова ниво в клавирното изкуство, има ли нужда, търси ли нови творчески предизвикателства, като например транскрибиране, аранжиране на известни произведения или композиране на свои?
- Композирам бутиково. Никога не бих изпълнил моите неща пред други. Композиторите са докоснати отгоре, а при мен това го няма. Иначе съм правил доста транскрипции и аранжименти. Като за "Четиримата пианисти", например. Една четвърт от аранжиментите ни са мои. Напоследък правя и транскрипции на песни за соло пиано, с добавени гласове и пластове. Надявам се догодина да мога да ги извадя на бял свят.
- Шегувате се, че пианистите сте най-самотните музиканти на сцената - дори не гледате публиката, защото седите на 90 градуса спрямо нея. В наш разговор сте споделяли, че диригентството е Ваша мечта още преди пианото. Но като диригент стоите с гръб към публиката. Как усещате нейните реакции и как владеете вниманието й?
- Разликата е голяма! Когато дирижирам, контактувам с жестове или поглед с голяма група музиканти. Точно при дирижирането най-важна е комуникацията, особено на концерт, когато части от секундата имат решаващо значение. По отношение за публиката - това е тяхно право как да реагират и какво да им или не им хареса. Задачата на изпълнителите е максимално да претворим и предадем посланието на композитора.
- Като стана дума за публиката - не са много музикантите, които по време на своите концерти разговарят със зрителите. А това може да бъде много полезно за неподготвените от тях и приятно за почитатели, които следят всяка изява на любимите си изпълнители и се радват да ги виждат и в друга светлина.
- Да, така е.
- Мнозина известни музиканти приемат като мисия да организират или участват в образователни концерти за различни възрасти - от бебета до големи ученици.
- Да, добре е за развитието на вкуса на младата публика към класическа музика. Както трябва да се четат класици и философи от античността. Много неща са казани и европейската култура и ценности са базирани на тях.
- Обичате ли да откривате нови автори и произведения или да представяте не много популярни творби от огромното музикално богатство, завещано ни от именити композитори?
- Обичам да откривам музика - композитори и пиеси, които истински ми грабват сърцето. При музиката е като при любовта - аспектите и причините на привличане са необясними с думи. Затова и се занимавам с музика.
- Какво ново Ви се случи в творчески план в последно време - да очакваме ли нови записи?
- На 6 септември излиза мой нов албум с творби на Цезар Франк, Хайдн и Рахманинов, издаден от френската звукозаписна фирма "Евидънс" и копродуциран от българската "Палмс Мюзик", които подкрепят много от моите настоящи проекти. Албумът ще бъде първоначално представен в Милано и Париж, след което ще следват премиери в Торонто, Ванкувър, Лондон, Сидни, Токио, Тайпей... За по-нетърпеливите, кратки сингъли от този албум ще излязат през юни, юли и август, за да имат "предвкус" на предстоящия албум.
- Постоянно пътувате, концертирате на три континента. Какви са Вашите впечатления - възстанови ли се напълно културният живот след пандемията, има ли промяна в нагласата и присъствието на публиката в концертните зали?
- Мисля, че културният живот, в България специално, е много богат в момента. А и навсякъде има тенденция за едно компенсиране от пропуснатите моменти да бъдем "на живо" с артисти.
- Все по-актуална става темата за намесата на изкуствения интелект във всички области на живота. Артисти от различни музикални жанрове се обявяват срещу безразборната му употреба. Според Вас може ли да навреди или в някакво отношение да бъде полезна тази ключова технология за бъдещето?
- Като всяка неначертана територия, има две страни. Засега виждам добрата. Няма как изкуствен интелект да замени спонтанността в правенето на изкуство. По отношение на технически задачи, като асистент, изкуственият интелект помага много и спестява време.
- Накъде след София? Къде и кога ще можем да Ви слушаме на българска сцена до края на тази година?
- Два пъти до Лондон, едно "блиц" пътуване до Азия, после, както Ви казах, относно новия ми албум. В София ще свиря през 2025-а...
- Дойде ли време за Втория клавирен концерт на Брамс?
- В момента се "опознаваме". Това е дълго приключение, не без предизвикателства. Явно и с възрастта ставам по-предпазлив (смее се).