Датата - 13.03.2025 г.

1733 - РАЖДА СЕ ДЖОУЗЕФ ПРИСТЛИ, АНГЛИЙСКИ ХИМИК (УМИРА 1804 Г.).

В периода 1772-1774 г. открива амоняка, хлороводорода и др. През 1774 г. изолира кислорода, като го нарича "жизнен въздух". По-късно френският учен А.Л. Лавоазие дава на "жизнения въздух" името кислород. Пристли установява, че зелените растения прочистват въздуха.

1781 - ОТКРИТА Е ПЛАНЕТАТА УРАН.

Сър Уилям Хершел оповестява откритието й, с което разширява границите на познатата Слънчева система за пръв път в модерната история. Това е първата планета, открита с помощта на телескоп. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Въпреки че е видима с невъоръжено око, Уран не е наблюдавана от древните астрономи заради мъжделивостта около планетата.

1899 - В ЦЮРИХ СЕ РАЖДА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ, КОМПОЗИТОР (УМИРА 1978 Г.).

Завършва с отличие Академията по изкуствата в Берлин. Създава рапсодията "Вардар" (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Д. Христов "Едничък чуй се вик"). През 1932 г. идва в България и заема професорско място в Българската държавна консерватория, където работи над 40 години. Пише симфонични и камерни произведения, песни, сценична музика, вокално-инструментални творби.

1928 - В ПЛОВДИВ СЕ РАЖДА ИСАК ПАСИ, ФИЛОСОФ, ЕСТЕТ, КУЛТУРОЛОГ (УМИРА 2010 Г.).

Преподавател, доцент и професор по естетика, философия и културология в СУ. Има изключителен принос за приобщаването на българската култура към върховите постижения на европейската философско-естетическа и литературна мисъл. Автор на над 30 научноизследователски труда, между които монографиите "Трагичното", "Смешното", "Руски мислители"; книгите "Есета", "Проблеми, хора, спомени" и др.

1975 - УМИРА ИВО АНДРИЧ, ХЪРВАТСКИ ПИСАТЕЛ (Р. 1892 Г.).

Започва да твори в навечерието на Първата световна война в духовния климат на "втората модерна" вълна, преминава през бурния период на "следвоенния модернизъм", за да се утвърди най-пълно през периода на обновения реализъм през 30-те и 40-те години на миналия век. Значителна част от живота си посвещава на дипломацията. За "епическата сила", с която е "оформил мотивите и съдбите от историята на своята страна", получава през 1961 г. Нобелова награда.

1981 - ОТКРИТА Е НАЦИОНАЛНАТА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ "РОЖЕН".

Редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1980 г. НАО "Рожен" е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Стопанисва се от Института по астрономия на БАН.