Яко е да слушаш българска класика

Ако ХХ век остане в историята с печат "жестокия", то началото на ХХI век ще претендира, и сякаш с основание, за етикет "турбулентния". Събития, стрували ни се до вчера невъзможни, днес се случват пред очите ни. Потоци от информация ни заливат непрестанно, състезавайки се за вниманието на всеки един от нас. Преситени от разюзданата вакханалия на поощрявана консуматорска страст, оставайки насаме със себе си, рано или късно се изправяме пред Нищото. Сами сред тишината на гробище, претъпкано с олющен лъскав фалш на някогашни бляскави дрънкулки, захвърлени из ъглите на стресираното ежедневие. Това ли искахме за себе си. Това ли ще оставим на децата си - измамна бутафория, кухо самочувствие, смачкано достойнство и сведени глави.
Преди две години петима актьори от гр. Добрич се захващат да прочетат и запишат творбите на български класици, използвайки съвременните технологии, даващи възможност за слушане на произведенията навсякъде и съответстващи на динамиката на живота ни. Като отговор на ширещата се пошлост, рекламирана първична елементарност и арогантно налагана маргиналност. Първоначално идеята на Румен Куртев, Валентин Андреев - Рафе, Красимир Демирев, Юлия Радева и Татяна Христова е ограничена до привличане вниманието на българите зад граница към "златните" страници, създадени от родни поети и писатели и даване импулс на желанието на емигрантите да не късат връзките с България. Впоследствие актьорите и техният издател Green Wave Audio Inc. решават да се обърнат и към българските ученици, прекарващи свободното си време неизменно със слушалки в ушите, в чиито учебни програми са включени част от творбите, които вече могат да звучат от така любимите за децата mp3 плеъри.
Мога да посоча допълнителен аргумент за ползата от аудиокнигите, като начин за провокиране у младите интерес към творчеството на класиците. Това са резултатите от изследване на Алфа Рисърч, проведено през 2009 г., според което за 13% от населението у нас от книгите няма полза, а за 27% нормата, че книгата е ценност, вече не действа. Възрастните, които не са чели нищо или са прочели до 10 книги през живота си, са 29%. Според същото проучване учениците, които четат всеки ден, са едва 7.1%, четящите веднъж седмично - 25%, няколко пъти в годината и по-рядко - 35.8%. Тези резултати са потвърдени и от международното изследване на "PISA" същата година. "Четенето е празна загуба на време" са обявили пред интервюиращите 21% от учениците в VII - Х клас на българските училища.
В ХХI век - технологичният, информационният и турболентният, каква съдба очаква младежите, решили, че няма смисъл от четенето на книги. А какво ще стане с държавата, когато същите тези млади хора застанат пред бюрата по труда. И що за общество ще бъде нашето.
Идеята на актьорите от Добрич вече е материализирана в 12 диска, с общо времетраене 34 часа. Записани са повестите на Иван Вазов "Немили-недраги" и на Любен Каравелов "Мамино детенце", романът "Бай Ганьо" на Алеко Константинов, а също стихове на П.К.Яворов, Хр. Смирненски, Н. Вапцаров, Гео Милев, Д. Дебелянов, П. Славейков и голяма част от разказите на Йордан Йовков. Има специален диск и за най-малките с подбрани народни приказки. Освен всичко друго, при представянето на аудиокнигите в интернет са включени кратки анотации на произведенията и цитати от водещи литературоведи като проф. Милена Цанева например - от анализите й за Вазов. 
От юли тази година рекламната агенция Publicis MARK стартира нетрадиционна кампания на аудиокнигите, целяща привличане интереса на учениците към творбите на българските класици, обединена около мотото "Яко е да слушаш българска класика!". Само за два месеца (август и септември) 30-секундните музикални "реплики" с анонс към произведения на Гео Милев, Христо Ботев и Йордан Йовков имат 20 000 посещения в страницата за видео споделяне You Tube и са получили 70% одобрение.
Двама от членовете на творческия екип на агенцията, работили върху графичната визия и върху част от музикалните анонси, са Георги Касабов и Виктор Видас. Георги, известен още като NDOE, е завършил педагогическа специалност в университета във В. Търново - живопис. Занимава се с рисуване, графити, има хип-хоп банда DRS. Виктор е завършил молекулярна биология в Софийския университет.    
Рекламната кампания "Яко е да слушаш българска класика!" е отличена с една златна и две бронзови награди на тазгодишното издание на фестивала на българската асоциация на комуникационните агенции ФАРА, проведен на 12-15  септември в Албена. Сега остава посланието да стигне до учениците и да ги "запали" да търсят класиците. Не само защото учителите изискват да са ги чели или понеже предстоят матури. А просто защото те винаги има какво да кажат.
Ето какво споделиха Георги и Виктор за проекта специално за читателите на ДУМА:


Първите реакции бяха от "Осанна" до "Разпни го"
Най-труден бе записът на Гео Милев, казват Георги Касабов и Виктор Видас от творческия екип

- Как ви откриха и как ви повериха рекламната кампания на аудиокнигите с творби на български класици?
Виктор Видас: Да кажем, че сме близки приятели. Като всеки, който се е захванал с бизнес, и те искат да са успешни. Въпросът е там, че те са се захванали с един много странен бизнес, който при всички положения, казвам го въпреки, че ми е тъжно, е предпоставено неуспешен заради цялата среда, в която живеем в България. Малко са хората, които ще се заинтересуват от класическа българска литература, но, от друга страна - задача родолюбива, задача стойностна да се популяризира класическата литература сред учениците.
- Имате ли вече разговори с институции за подкрепа разпространението на продукта?
В.В.: Предстоят ни разговори с Министерството на образованието. Лично ние смятаме, че е добре всяко едно българско училище да има тази колекция. С помощта на министерството издателят има желанието и възможността да обогати колекцията, като бъдат записани целите учебни програми за важните класове VII - ХII. Предстоят ни тези разговори и се надяваме на положителен отклик, доколкото продуктът е ценен и въобще не е скъп.
- Откъде дойде идеята за 30-секундните клипове в модерен музикален стил?
В.В.: Идеята дойде от нашата целева аудитория. За да "хванеш" вниманието на младите, които са навсякъде като свободни електрони, трябва да си много на един език с тях и затова се опитахме формата да е максимално адекватна - популярни музикални стилове и съответстващ графичен образ. Наше вдъхновение всъщност бяха учениците, чиито интерес искаме да привлечем.
Георги Касабов: Не само това. Ние тръгнахме и оттам, че класическите български автори има какво да ни кажат и днес. Всички деца днес слушат музика, при това разнообразна. Така решихме да свържем различните класически автори с различен стил музика. Ако Ботев беше жив, той какъв щеше да е днес - анархист, пънкар, бунтар. С Ботев беше лесно - той би бил пънкар. С Гео Милев тръгнахме от "Септември", от агресивния стил на поемата, който оприличихме на хип-хоп, а при Йовков взехме за база отношението му към хората, хуманизма в творчеството му, което свързахме с пацифизма при регето.
- Кой класик беше най-труден?
В.В. Може би Гео Милев. Той по принцип е труден.
- Къде тествахте за пръв път идеята?
В.В. Тествахме я един на друг. Ако ти самият не усещаш прилив на енергия от това, което създаваш, как ще "заразиш" околните?
Г.К.: Аз съм показвал на някои хора работни варианти. Реакцията беше от "разпни го" до "евалла", което за мен беше знак, че направеното е добра провокация.
- Кой класик направихте първо или ги правихте паралелно?
В.В.: Паралелно са правени музикалните реплики. Трите групи сами създадоха музиката за трите парчета, артистите, които рисуваха - също, така че проектът се развиваше паралелно в трите посоки, които накрая се събраха в едно общо послание: "Яко е да слушаш българска класика!"
Г.К.: Не сме ги направили от раз, напротив. Търсихме много дълго време коя част от произведенията отговаря на нашето послание "Яко е да слушаш класиците", понеже трябваше да изберем такова, че наистина слушайки го, аудиторията да реши, че е яко и си струва. Защото например "В механата" имаше изрази и архаични думи, които няма как да изпеем, а съмнявам се и че ще бъдат разбрани. Но пък финалът "вий сте идиоти" грабва веднага.
В.В.: Общо взето два-три месеца отне всичко. 
- Кой изпя музикалните анонси?
Г.К.: Аз пея Йовков, Young BB Young рапираха Гео Милев, а една пънк група R.U.C.O. изпя Ботев. Записаха си китарите самички, вокалите. Много се вдъхновиха от идеята, защото тя подкрепя културата, българското. Това е кауза всъщност и всеки взе участие.
- Как създадохте графичната визия?
В.В.: Графичното оформление съответства на музикалния стил. Различни хора са го работили. Гео Милев, който сме представили като стрийт артист, е изобразен чрез графит. Надяваме се все още да може да бъде видян в Студентския град на кортовете.
Г.К.: Пънкарският колаж на Ботев и реге вариантът на Йовков са правени от колеги в агенцията. Всичко е ръчна изработка, всичко е истинско. На якето на Ботев му лепиха истински ципове, значки и безопасни игли, за да бъде в пънк стилистика. Реге вариантът на Йовков е рисуван с бои.
- Пазите ли ги още тези творби?
В.В.: Да, в агенцията са.
- Направените от вас 30-секундни музикални реплики само в интернет ли се въртят?
В.В.: Имаше кратка кампания по радиостанции, но разчитаме предимно на You Tube, защото децата, учениците са там. Откликът е добър.
- А учителите? Как реагират?
В.В.: Не сме ходили в училищата още, за да питаме как реагират, но сме искали мнението на родителите си, които са учители по литература. Те реагират добре, в смисъл, харесва им това, което сме направили, и смятат, че е възможност да помогнем първо на тях. Ние искаме да преодолеем четенето на класиката да става по принуда, защото учителят казва или защото предстои явяване на изпит. Да се чете класика е яко, защото тя и днес е актуална.
- Вие да не правите нещо като контра аргумент на чалгата?
В.В.: Да не намесваме чалгата, защото тя е разтегливо понятие. Ние между другото мислихме дали чалгата е вариант за поднасяне на класика. Естествено не сме го направили, макар и с ясното съзнание, че ако бяхме се спрели на подобен избор, щяхме да стигнем до повече хора, което може би е жалко.
- Когато човек отстоява кауза в нашата среда, той неминуемо инкасира загуби, във вашия случай вероятно това е популярност, която със сигурност има и финансов еквивалент?
Г.К.: Мястото на чалгата е по кръчмите, макар да сме използвали произведението "В механата". Там обаче Ботев друго иска да каже.
- Как рекламирате аудиокнигите, освен в интернет?
В.В.: Има значки и фланелки, които скоро ще могат да се намерят на интернет страницата на Български Аудио Книги  -  http://bg.bgaudiobooks.com и на фейсбук страницата на проекта.
- Какво предстои още по проекта?
В.В.: Ако книгите се продават, ако учениците решат, че е яко да ги имат и да ги слушат, издателят ще продължи да увеличава колекцията, а ние ще правим  музикални реплики в други стилове.
- Откъде могат да се купят дисковете с творбите на класиците?
В.В.: Засега само от нашата интернет страница http://bg.bgaudiobooks.com. Ние разчитаме и на Министерството на образованието да закупи за училищните библиотеки тези творби. Все пак това не е скъп продукт. Време е образованието да влезе в ХХI век. Вече всяко училище има компютър. Това съдържание може да бъде качено и всеки ученик да има достъп да изслуша произведението, за което ще се говори в час. Това струва ми се е нормалният път на развитие на образованието.