Магистрали... за интелект
/ брой: 234
През отминалите почивни дни в София се проведе пореден форум на изложение "Световно образование". Залите и фоайетата на хотел Шератон се пръскаха по шевовете от многолюдната тълпа на вглъбени в сметки родители и възбудено суетящи се тийнейджъри (17-18-годишни), изправени пред един от най-отговорните избори в живота си. Над 60 европейски университета бяха представени от 82 свои отговорници по приема, които рекламираха и разясняваха на младите българи как да станат част от академичната им общност, как е организиран животът в студентските кампуси, какви възможности има за реализация след завършване на образованието. Без натрапчив медиен шум и без задължителното нашенско рязане на ленти пред очите на страничните наблюдатели беше дадена зелена светлина на безчет магистрали - не от така любимия на правителството асфалт, а на магистрали за интелект.
След 5 години Европа ще има нужда от 700 000 специалисти по природни и точни науки според изчисления на експертите на ЕК. Днес вече се усеща остър недостиг на медицински кадри и инженери. Правителствата на европейските държави се състезават за всеки студент и инвестират в програми за обучение, специализации и обмен, за да посрещнат предизвикателствата на все по-бързо променящия се свят и отговорят на натиска за конкурентоспособност, идващ от Азия и Америка.
Великобритания например предлага на българските кандидат-студенти обучение на цени от 3500 паунда (макар в каталозите да са указани суми от 8000-10000 паунда) на година, защото страната ни е член на ЕС. За онези, чиито семейства нямат възможност да плащат таксите, са предвидени студентски кредити, които се връщат след започване на работа, но не от първия месец, а когато заплатата надмине 21 000 паунда годишно. Таксите в Австрия са символични, в Германия има в някои провинции, а в Дания обучението е безплатно.
Като най-голямо достойнство на университетите освен модерната материална база, включваща оборудвани лаборатории (дотам, че някои разполагат със собствен хангар със съвременен самолет за провеждане на тестове и упражнения) и осигурени практики във водещи компании, специалистите по приема сочат възможността за реализация в световни гиганти след завършването. Да се учудваме ли, че децата ни са "пленени" от чутото, а и от онова, което виждат на страниците на чуждите университети в интернет. Трябва ли да се изненадваме, че най-добрите ученици на България, лауреати на международни олимпиади, още преди да вземат дипломата за средно образование, са поканени за студенти в чужбина. Както и че след завършването си "там" не мислят да се връщат.
Никак не отговаря нашето правителство на това предизвикателство. С голи призиви "Да върнем младите" не става нищо. Държавата дори не знае и не се интересува колко са и къде учат българските студенти в чужбина. А и освен вакантни места за овчари, ГЕРБ май нищо смислено не предложи на младите за мандата си. Други са магистралите, които ги привличат и които ги отдалечават все повече от България.