Когато държавните ръце не знаят една за друга

Когато лявата ръка не знае какво прави дясната, нещата се объркват. Рано или късно. Въпрос на време. Когато това са ръцете на държавата, последствията от действията им обикновено ги плащат всички граждани. По един или друг начин. Докато могат. Докато не си дадат сметка. И докато не решат, че всъщност предназначението на ръцете е да работят за обществото, а не за да оправдават собственото си съществуване.
Вихърът на икономическата криза, който не подмина България, както и втръсналата вече всекидневна доза внушения, излъчвани неуморно от управляващите от ГЕРБ, че пари няма, че трябва да се "затягат коланите", да се търпят лишения в името на някакво щастливо имагинерно Утре, гарнирана с мантрите за "фискална стабилност", "бюджетна дисциплина", "макроикономически показатели" и прочие "подправки", ни провокира да проверим

как се контролира изразходването на публичните средства

събрани от данъкоплатците. Една от институциите, имаща пълномощия по закон да извършва подобни ревизии, е Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Тя е призвана да следи за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност, както и актовете по възлагане и изпълнение на обществени поръчки, да разкрива причинени вреди и да привлича към административно- наказателна и имуществена отговорност виновните лица. Когато има данни за извършено престъпление, АДФИ е длъжна да сезира прокуратурата (правно основание чл.19 от Закона за държавната финансова инспекция).

Таблица 1

Тя пък от своя страна, при установяване на незаконосъобразни действия или при данни за престъпления, може да възлага на финансовата инспекция осъществяване на проверки и ревизии от сферата на нейната компетентност (правно основание чл.145, ал.1, т.3 от Закона за съдебната власт). Така двете институции са взаимосвързани по отношение установяване на нарушения, отнасящи се до изразходването на публични средства, в т.ч. и свързаните с организиране и провеждане на обществените поръчки. 

Таблица 3

Мониторингът на годишните доклади, отчитащи дейността на АДФИ за последните три години от 2009 до 2011 г., налага някои

изводи, направени на база публикуваната информация

Първо. Обществените поръчки са една от процедурите, чрез които се преразпределя огромен публичен финансов ресурс. За 2011 г. по този механизъм са подлежали на разпределяне общо над 5 млрд. лв., 332 млн. евро, 3 млн. щатски долара и 40 млн. японски йени (по данни на Агенцията за обществени поръчки). Капацитетът на АДФИ за проверка съответствието на проведените процедури на предписанията на закона за обществените поръчки (ЗОП) обаче са скромни. Средногодишно агенцията ревизира не повече от 1300-1400 от тях, което е едва около 15% от всичките, а те за 2011 г. са 8193. 
Второ. Установените нарушения при провеждане на обществените поръчки бележат възходящ ръст за трите години управление на ГЕРБ - от 724 (от проверени 1140) през 2009 г., през 807 (от проверени 1391) през 2010 г., до 821 (от проверени 1368) през 2011 г. Аналогична е и тенденцията при количествата непроведени процедури - към увеличение. От 287 през 2009 г., на 358 през 2011 г. Ако за три години ръстът на "бягствата" от провеждане на обществени поръчки е 1.2 пъти, то скокът в стойността на похарчените публични средства "на тъмно", е над 3 пъти и достига 228 млн. лв. само за 2011 г. Основен "принос" за този резултат имат държавните търговски дружества с над 116 млн. лв. и общините с над 43 млн. лв.
Трето. Възстановяването на публични средства в бюджета, изразходвани неправомерно, се съкращава 3 пъти през 2011 г. Връщаните по време на ревизиите на АДФИ пари от близо 241 хил.лв. през 2009 г. и 259 хил. лв. през 2010 г. падат на едва 84 хил.лв. през 2011 г.
Четвърто. Исканията за извършване на финансови инспекции намаляват - от 718 през 2009 г. на 584 през 2011 г. В същото време отказите на агенцията за стартиране на проверки бележат 50% ръст - от 102 през 2009 г. на 150 през 2011 г.
Всъщност през последните три години, въпреки шумните ПР акции, преливащи от ентусиазирани бодряшки рапорти и заклинания за затягане на бюджетната дисциплина, идващи от ниво заместник-министър на финансите и нагоре, цифрите на отчетите говорят за

ръст на нарушенията

при провеждане на обществените поръчки, спад на активността на институциите в подаването на сигнали за нередности при харчене на публични средства и намаляване събираемостта на неправомерно изразходвани пари по време на ревизии на финансовата инспекция.  
Освен че може да налага санкции при констатирани нередности, АДФИ е длъжна по закон при наличие на данни за извършено престъпление да сезира прокуратурата, като й изпраща копие от ревизионния си доклад заедно с доказателствата. Според годишните отчети на агенцията за трите години (от 2009 до 2011 г.) тя е изпратила 455 доклада, но едва по 3 от тях е образувано досъдебно производство, за 315 няма информация, а по останалите 137 има отказ (виж Таблица 1). Подобно състояние на нещата вероятно действа демотивиращо на експертите от АДФИ, понеже не виждат краен резултат от действията си - приемане или отхвърляне на събраните от тях данни за финансови престъпления в евентуално досъдебно производство и впоследствие в решенията на съда. 
По Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) ДУМА поиска справка от прокуратурата - с колко доклада за нарушения на финансовата дисциплина е сезирана от АДФИ. От сравнението на предоставените данни (виж Таблица 2) на двете институции е видно, че няма нито едно посочено от тях количество, което да съвпада. Така, образно казано, ръцете на държавата работят сами за себе си

без никаква координация помежду си

Оказва се, че все пак има образувани, макар и немного, досъдебни производства (ДП), внесени прокурорски актове в съда и дори осъдени лица. Прокуратурата обяснява малкия брой досъдебни производства (ДП) с продължаващата тенденция получените от АДФИ, а и от други институции - Националната агенция по приходите, Сметната палата, Агенция Митници, Дирекция национален строителен контрол и др. материали, да са непълни и да не съдържат достатъчно конкретни данни за престъпления. Въпреки възможностите, с които те разполагат, което налага прокурорите да извършват допълнителна проверка на обстоятелства, които самите контролни органи биха могли да установят съгласно компетентността си.
През октомври 2011 г. е подписано Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между прокуратурата и АДФИ, което "отчита необходимостта и взаимния интерес... при противодействие на престъпността и корупцията при управлението и разходването на публичните финанси, възлагането и изпълнението на обществените поръчки". Тоталното разминаване в данните (Таблица 1 и Таблица 2) на двете институции говори за едно - че споразумението между тях е поредната формалност, отметната и парафирана не поради съзнавана необходимост, а следствие на натиск, най-вероятно от европейските партньори, наблюдаващи случващото се в страната. Съгласно този документ, когато прокуратурата образува досъдебно производство въз основа на получени от АДФИ доклади и актове за начет, наблюдаващият прокурор уведомява писмено директора на АДФИ. Същото действие следва и в случаите, когато има отказ от образуване на производство. В чл.8 на споразумението е записано, че прокуратурата периодично предоставя на АДФИ информация за движението на преписките, образувани въз основа на нейни доклади. Същевременно и агенцията периодично информира прокуратурата за движението на инспекционните преписки, изпратени до нея, включително и за образуваните по прокурорски постановления. Сроковете за взаимното уведомяване между институциите са 20 юли - за хода на производствата към средата на годината и 20 януари - за изтеклата календарна година.
Знаейки за съществуването на споразумението, в края на юли т.г.

ДУМА отправи искания за достъп до информация

едновременно към двете институции АДФИ и прокуратурата за количеството преписки, образувани във всяка една от тях по сигнал на другата, и за хода им към средата на годината (виж Таблица 3).
Агенцията за финансова инспекция ни отговори изчерпателно и в срок (виж втора колона на Таблица 3). През 2009 г. по постановления на прокуратурата тя е извършила 111 финансови ревизии, в които установява виновно причинени вреди в размер на 2 823 258 лв. За 2010 г. проверките са 96, а виновно причинените вреди - 379 767 лв. През 2011 г. финансовите ревизии по сигнали на прокуратурата падат до 94, а установените вреди са за 2 169 783 лв. За първото полугодие на 2012 г. АДФИ е извършила 39 инспекции по прокурорски постановления, като е констатирала виновно причинени вреди в размер на 161 821 лв. Съгласно годишните отчети на агенцията, публикувани на интернет страницата й, количеството на инспекциите е различно (показани са в първата колона на Таблица 3).
Данните, които прокуратурата ни предостави, публикувани тук в третата колона на Таблица 3, получихме два месеца след законово допустимия срок. Прокурорите оправдаха закъснението с липсата на интересуващата ни информация в централните им звена и потребност от време за едва ли не ръчното й събиране (преброяване на преписките) от поделенията. Както и с необходимостта от съгласуване на количеството на преписките с АДФИ. Въпреки "съгласуванията" обаче отново съпадения няма. Съществуващият хаос е един от възможните отговори на въпроса - защо няма видими резултати в борбата с корупцията и злоупотребите с публични средства. И илюстрация на това, какво се случва, когато "ръцете на държавата" работят сами за себе си в името на собственото си съществуване.