Какви иновации бе, ние толкова можем...

Финансовото състояние на науката преди началото на активната работа по бюджет 2013 очертахме вчера в публикацията "Месец за правене на бюджет". Тъй като науката и иновациите са записани като приоритет номер 1 в стратегията на ЕС за развитие до 2020 г., днес минаваме към темата за финансирането на иновациите в България. 


Пари за нищо (Money For Nothing) все още е култов хит на британската рок група Дайър Стрейтс (Dire Straits), създаден преди повече от четвърт век. Пари за нищо са и средствата, заделяни в продължение на три години от правителството на ГЕРБ за иновации. От 2009 г. до края на 2011 г. сумата е ни повече, ни по-малко 7 288 818 лв. - съгласно справка, предоставена на ДУМА от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) обаче парите, заделени за иновации за същия период, са 9 млн. лв. Къде се губи разликата в размер на 1 711 182 лв. със сигурност могат да проследят единствено ревизорите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), а може би и те трудно ще се справят.

Факт е, че министърът на икономиката Делян Добрев, подобно на колегата си министъра на спорта Свилен Нейков, няма представа в какъв обем и за какво конкретно се харчат парите на данъкоплатците. За онези, които се чудят много или малко са 7 млн. лв., платени за три години за насърчаване на иновациите, ще припомним, че сумата, дадена от бюджета само за 2008 г. по същата програма, възлиза на 9,3 млн. лв. Всъщност, поемайки управлението на страната, правителството на европейското развитие съсредоточи енергията и финансовия ресурс на държавата в асфалт и бетон, в строителство на грандиозна пътна и спортна инфраструктура. А аргументира (твърде наивно) избора на първия си приоритет с привличането на инвеститори и връщането на емигрантите, а втория - с някакъв имагинерен престиж и загриженост за елитния спорт. Не знам дали би се намерил на този свят смелчага (или дори безумец), който да твърди, че елитният спорт, магистралите или пък "устойчивото невежество",  придобиващо у нас все по-застрашителни размери, могат да генерират устойчив растеж на икономиката като предпоставка за повишаване качеството на живот едновременно на много хора. Особено в днешния постиндустриален ХХI век. Със сигурност обаче има многобройни примери за държави, заложили на инвестиции в образование, наука и технологии и поради това направили качествен скок в развитието си.

България като член на ЕС вече трябваше да е преосмислила приоритетите си, ако иска да разчита на европейски пари в бъдеще. За ужас на днешните управляващи развитите държави все по-настойчиво налагат идеята за преразглеждане обема на финансовия ресурс на така любимите за нас структурни, регионални и земеделски фондове, за които вече се смята, че подпомагат тип икономика от отминалия ХХ век. След признатия неуспех на Лисабонската стратегия, която трябваше да направи ЕС конкурентен и динамичен, сега вниманието е съсредоточено към "Европа 2020" като основа за стартиралото обсъждане на финансовата рамка за периода 2014-2020 г. Проектът, залагащ на интелигентната специализация, е структуриран около три стълба - "умна" икономика, базирана на знанието и иновациите, конкурентоспособна и устойчива, заради ресурсното "позеленяване" и не на последно място - социална, даваща възможност за включване на всеки гражданин и регион.
В състезанието за доминация в геополитически и икономически аспект Европа фокусира инвестиции в научноизследователска дейност и в иновации, аргументирани в програма, известна като "Хоризонт 2020". За целта са предвидени 80,2 млрд. евро, които ще бъдат насочени към Европейския съвет за научни изследвания (24.6 млрд. евро), към промишлеността, за осигуряване на водещи позиции в иновативни технологии (17.9 млрд. евро) и към шест приоритетни области (31.7 млрд.евро): а) здравеопазване, демографски промени и качество на живот; б) продоволствена сигурност и селско стопанство, морски изследвания и биоикономика; в) чиста енергия; г) екотранспорт; д) климат; е) иновативни общества. Финансирането е на проектен принцип и ще се предоставя на динамично структуриращи се общности за знания и иновации, което означава, че предстои жестока конкуренция за таланти и истински "лов" на интелект вътре в общността.
Вече има три функциониращи "общности на познанието" в рамките на ЕС - за устойчива енергетика, климатични промени и информационно общество. Участниците в подобни структури по правило са научни и образователни институции, разработващи технологии, частни компании и бизнес формации, подкрепящи иновациите и предприемачеството. Целта на подобни партньорства е да гарантират превръщането на познанията в търговски продукт и да "докарат" идеите до пазара на стоки и услуги.

България няма присъствие

в съществуващите три формирования, а на хоризонта се задава структурирането на нови - за суровини, селскостопанска производителност и устойчивост, рационално използване на водата и интелигентни градове. Във функциониращите от десет години 36 европейски технологични платформи (само тази в строителството обединява 230 организации от 23 европейски страни, в т.ч. 10 научни центъра и университета, МСП и големи компании) също липсва българско участие. Това едва ли е изненадващо за нас, защото иновациите не са припознати като част от дневния ред за развитие на страната, особено през последните три години. Освен в "балоните", които пуска напосоки президентът Плевнелиев, че ще сме "световен играч" в иновациите. В момента по иновации България е сред последните 4 страни в ЕС, отчете Евростат през февруари. А от фирмите ни едва една трета казват, че биха внедрили наука, ако имаха пари... Но нямат. Науката, която произвежда иновациите, също няма пари, понеже Дянков докара финансирането й до под 0,2% от БВП на фона на средните 2% в Евросъюза в момента.    
Стартирайки плановете си за мегастроежи с мащабно изливане на асфалт и бетон, още през 2009 г.

ГЕРБ спират програмата за насърчаване на иновациите

В последващите 2010 г. и 2011 г. Националният иновационен фонд в МИЕТ, който до 2009 г. разполагаше с 20 млн. лв., изплаща скромни суми по проекти, спечелили финансиране на обявените по време на правителството на тройната коалиция I, IV и V конкурсна сесия. Средствата отиват за етапи от разработки на информационни и комуникационни технологии, за иновативни решения в областта на машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, химията, електротехниката, енергетиката, биотехнологиите и др. (виж фигурата). Това обаче не решава проблема с липсата на каквато и да било политика на правителството по отношение на иновативната дейност.
На едно от последните си заседания - на 22 август т.г., Министерският съвет изненадващо реши да предостави пет милиона лева на икономическото министерство за насърчаване на иновациите, потвърждавайки в аргументацията си фактическото спиране на програмата от началото на управлението. Пет милиона лева за обикновения българин, трайно "абониран" за последното място в ЕС по доходи, са огромна сума, но така ли изглежда тя от върха на държавния Олимп? Пет милиона са годишната сума за издръжка на столичния общински инспекторат и едва половината от парите, платени от софийската община за снегопочистване само през декември - януари 2011/2012 г. Пет милиона лева ще струва поддръжката на новооткритите участъци на АМ "Тракия" между Ямбол и Карнобат за две години. Пет милиона правителството похарчи, за да рекламира туризма ни през 2012 г. Пет милиона са държавните помощи за собствениците на овце и кози-майки по схемата de minimis. Пет милиона достигнаха санкциите, наложени на автобусните превозвачи до средата на тази година.
Пет милиона за иновации са смешни -  елементарно отбиване на номера и демонстриране на фалшива съпричастност към нещо, различно от магистралното строителство и новирането на спортни бази, което управляващите нито искат, нито се стараят да разберат, още по-малко да направят усилие за анализ на значимостта му за бъдещето и за просперитета на страната. Дори медийният шум, вдигнат около идеята за изграждане на хай-тех парк в София, лансирана от президента Плевнелиев, и изникналите набързо безброй въздушни кули около проекта, който засега се разпознава май единствено като строителен, не могат да скрият очевадната истина. А тя е, че приоритетите на правителството обитават различна вселена от тази на иновациите. България вече е на последно място в ЕС по наличие на иновации и иновационен индекс. Доказателство за абсурда е сравнението с публичните средства, харчени от бюджета за специални разузнавателни средства и за поддържане на примитивно производство на тютюн, който освен че вече не е обект на селскостопанската политика на ЕС, е и вреден за здравето и провокира зависимости. Сумите, заделяни само за тези две "мероприятия", са в пъти повече от изплатените за насърчаване на иновациите (виж таблица). Нито създаването на нова дирекция в МИЕТ за "Инвестиции, иновации и предприемачество", нито  публикуването тази пролет на очаквания от 2010 г. проект на Закон за иновациите, който трябва да създаде стимули за иновативния процес, се оказаха на нивото на очакванията на заинтересованите организации.
Заявената амбиция чрез закона да се осигури съгласуване на политиките и да се активизират връзките в триъгълника на знанието, изобщо не се реализира в съдържащия само 15 члена проект. Конкретните механизми за реално стимулиране на иновативната дейност на компаниите като данъчни, митнически, регулаторни, финансови и социални облекчения, екипът, работил по текстове е оставил за регламентиране от други "специални" закони. В момента проектът бил готов за внасяне в Министерския съвет. Дали до края на мандата на това правителство България ще има Закон за насърчаване на иновациите, няма кой да каже със сигурност. Но и да стане факт, само след година ще се наложат поправки, защото приемането на нова иновационна стратегия на страната е планирано чак за 2014 г.
На този фон за пред Брюксел в актуализираната "Национална програма за реформи - 2012" управляващите са посочили, че "Иновационната политика е една от ключовите области за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и за ускоряване на потенциала за растеж". Това е като правилно написано домашно, отвъд което остават реалните действия на правителството. То издава не само липсата на систематичност, последователност и устойчивост на мерките, насърчаващи иновациите, но и отсъствие на елементарна политическа визия за преориентиране на икономиката ни от ресурсна и примитивна към икономика на знанието. "Инфраструктура, съоръжения, най-ниски данъци, толкова можем, не трябва да се разпиляваме" - отсече премиерът на 9 април тази пролет.
Какви иновации, бе, каква икономика на знанието!


Уточнение
В статията за науката "Време за правене на бюджет" във вчерашния брой в таблицата за средните заплати в бюджетната сфера е допусната техническа грешка - средната заплата в Югозападния университет е 1056 лв. (според последния му наличен финансов отчет за 2010 г.).