Интерконектори, хъб, либерализация и бла бла

След близо сто дни във властта кабинетът "Борисов 3" успя да напише програма за управление, че дори и да я публикува в първите дни на отпускарския август. Вероятно идеята е била никой да не й обърне внимание и тя да "потъне" сред екстравагантните летни псевдо новини или да се "изпари" като сутрешна роса по време на циклона "Луцифер", който сякаш по поръчка на управляващите ни споходи точно след оповестяването на документа.
 Скучната статистика на програмата за управление - количеството на целите (65) и мерките (902), не е толкова интересна. Ясно е, че е следван принципът на Мечо Пух "колкото повече, толкова повече". Да има. На килограм. Особено, щом няма количествени показатели и критерии за оценка на изпълнението на заложеното в документа. Така на 127 страници на гражданите се обещава и пожелава светло бъдеще.

В края на мандата, разбира се

и стига той да бъде достигнат някак. Защото досега, ако нещо доказа Борисов, то е, че не може да устиска във властта четири години, колкото и да се репчи по балкански и да се хвали, че само той я е печелил цели три пъти. Въпросът е какво е свършил за годините, през които управлява.
Преглед на текстовете на трите управленски програми на правителствата, оглавявани от Бойко Борисов, изважда наяве факти, различни от публичното пиар говорене на премиера и министрите му. От тях става ясно, че кабинетът "Борисов 3" е най-щедър на обещания. В програмата му думата "осигурява" е използвана цели 170 пъти, докато при "Борисов 2" и "Борисов 1" се среща съответно 117 и 147 пъти. В същото време сегашният кабинет е най-пестелив на поемане на сериозни ангажименти. Думата "гарантира" се среща 32 пъти в програмата на "Борисов 3", докато в текста на "Борисов 2" е употребена 40 пъти, а в този на "Борисов 1" - цели 49 пъти (или 50% по-често от сегашната).
Ако премиерът и министрите му ви омайват с обещания за реформи, не им се доверявайте. В програмата на първото правителство на Борисов "реформи" и "реформиране" се срещат 29 пъти. При втория кабинет, вероятно под влияние и по настояване на Реформаторския блок, за реформи се говори 36 пъти. Затова пък при "Борисов 3" намеренията за реформи са цели два пъти по-малко. "Реформи" и "реформиране" се срещат в текста на управленската програма едва 18 пъти.
Не само

ентусиазмът за реформи се е спихнал

Същото е и с битката с корупцията. Нищо, че ни обещават поредното ново звено, което ще се занимае с нея и около което ври и кипи. Кой да го надзирава, чии заръки да изпълнява и пред кого да се отчита. Прочит на управленските програми сочи следното. При "Борисов 1" думата "корупция" се среща цели 38 пъти в текста на документа. При "Борисов 2" вече само 13 пъти, а при "Борисов 3", скромно - едва 11 пъти, което си е над трикратно намаление. И той, и министрите на правосъдието и вътрешните работи нека ви говорят, че ще борят корупцията. Вярвайте им, ако си нямате друга работа, но четете какво са написали. Защото думите им отлитат, но написаното си стои и казва друго.
Докато в управленската програма на първия кабинет на Борисов думата "бедност" се среща едва 2 пъти, при "Борисов 2" тя е спомената 9 пъти, от които 3 в контекста на "енергийната бедност" (не че нещо е направено за нея!), а при "Борисов 3" за "бедност" се говори вече 5 пъти. Същото е и със "справедливостта". От спомената 6 пъти при първия му кабинет "скача" на 8 във втория и третия. Не си мислете обаче, че премиерът и министрите му са станали социално по-чувствителни или съпричастни. Не, не са. В новото брюкселско говорене социалната тема е модерна. Та затова. Не се хващайте. Защото, внимание, в нито една от управленските програми от 2009 г. та чак до 2021 г. (какъвто е хоризонтът на последната) на кабинетите Борисови

не се споменават неравенствата

Нашите управляващи не ги идентифицират като проблем, очевидно смятат, че са в реда на нещата, а в България те са драстични. Ето защо колкото и пъти да обещават, че ще се справят с бедността и споменават справедливостта в програмата си, имайте едно наум. 
А също и когато четете наобещаното за енергетиката. Според записаното там до 2020 г. в търговска експлоатация трябва да влязат прословутите интерконектори с Гърция, Турция и Сърбия. За румънския нищо не се споменава, защото той е построен. Нищо, че не можем да получаваме газ чрез него от северната ни съседка. Някой ден, когато румънците решат, току-виж построят компресорната станция, без която съоръжението е като осакатено и все едно нищо не сме направили. За тези неудачи обаче няма нито дума в програмата на кабинета. Той смята интерконектора за работещ. Де да беше. Останалите - със Сърбия, Гърция и Турция, бяха част от правителствената програма и на кабинета "Борисов 2", само че, докато там срещу тях беше записано "развиване на проектите за междусистемни газови проводи", без да е указан срок, сега вече е посочено, че 2020 интерконекторите трябва да са в търговска експлоатация.

Дали ще се случи?

Ще видим. Връзката със Сърбия е на ниво меморандум, в който сме си обещали и ние, и сърбите да положим всички усилия, за да започнем изграждането й. Докато България има еврофинансиране за своя участък в размер на 45 млн. евро, сърбите още търсят пари за техния.
Според Бойко Борисов през м. октомври 2017 г. ще е първата копка на интерконектора с Гърция. Това заяви той на тазгодишната среща с българските посланици в чужбина. Месец преди него на конференция за стратегическата инфраструктура министър Теменужка Петкова обеща строителството да започне първото тримесечие на 2018 г. Разминаването в датите е очевидно, но дори не то, както и липсата на съгласуваност, са толкова фатални. Проблемът е, че няма интерес към преносния капацитет на междусистемната връзка. Пазарните тестове бяха отлагани и удължавани само и само да се задържа вниманието на търговските и добивните компании, но при последния с обвързващите оферти се видя, че

едва 50% от капацитета е резервиран

Което поставя отново въпроса за икономическата целесъобразност на проекта.
Турският интерконектор е в сферата на пожеланията. Има подписан меморандум и извършено предварително предпроектно проучване, с което е предложено трасе. Толкова.
В програмата на кабинета "Борисов 3" е включен и любимият на премиера газов хъб "Балкан". За него са предвидени "провеждане на предпроектно проучване и въвеждане в търговска експлоатация". За строителство нищо не се споменава, само проучване и направо търговска експлоатация. Не се казва откъде хъбът ще се напълни с газ и кога ще заработи. Но това са "маловажни" детайли, защото акцентът е върху "стриктното спазване на европейското законодателство и регулаторната рамка".
Без срок е и "пълната либерализация на пазара на електроенергия и природен газ". Докато в програмата на кабинета "Борисов 1" се споменаваше само за "създаване на ефективен енергиен пазар", при "Борисов 2" целта беше "завършване на либерализирането на пазара на електроенергия и природен газ". На пълната либерализация в електроенергетиката

краят не се вижда

заради дългосрочните договори с американските централи и ВЕИ-та, а при газа, знайно е, пазар няма. Открай време. Де факто имаме държавен монопол. Нямаме нито традиция, нито практика за търговия при условията на газов пазар. Как при този дефицит на експертиза, правила и компрометирана съдебна система ще правим газов хъб и ще гарантираме сделки, никой не казва. То и заради това няма срокове в програмата на правителството. Нито за хъба, нито за либерализацията. Нито за защитата на "уязвимите потребители", които при "Борисов 2" бяха "енергийно бедни" и в програмата беше записано "намаляване на енергийната бедност". Не че кабинетът я намали. Единственото, което направи, е да похарчи куп пари на данъкоплатците за работни групи с членове от няколко министерства и Комисията за енергийно и водно регулиране, които се разходиха до Брюксел да правят смесени заседания с ЕК и да изучават чуждия опит. Резултатът от воаяжите беше дефиниция, но не на "енергийно беден", а на "уязвим потребител". Солидни суми бяха дадени и на вечния консултант - Световната банка, който трябваше да направи анализ на енергетиката ни и да предложи модел за либерализирането й. Докладът така и не го видяхме. Остава да се доверим на правителството, че такъв наистина е имало, защото на гражданите беше показано невзрачно резюме от 20 странички.
Вероятно изненадващо за някои, предвид многократната смяна на мнението на премиера по темата, в програмата на кабинета под цел № 206 се появява АЕЦ "Белене". След

смехотворните опити на Бойко Борисов

да продава реакторите ни по света   правителството си е поставило за цел да направи анализ на възможността за използване на оборудването за изграждане на атомна централа на площадката в Белене, като се е застраховало с ред ограничителни условия "без пряко или косвено участие на държавата, без държавна гаранция и без ангажимент от страна на държавата за сключване на дългосрочен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия". Срок няма. Но кабинетът има с кого да оправдае нерешителността си. Този път е Българската академия на науките. Тя прави анализа. И с нея Борисов ще си "измие" ръцете. Както Теменужка Петкова си "измива" ръцете цяла година със Световната банка, чийто анализ и модел трябваше да решат проблемите с либерализацията в енергетиката.  
Наболелият проблем с въглищните централи и завишените екоизисквания към тях е сложен чак на предпоследно място в частта за енергетиката на програмата. След като два кабинета на Борисов проспаха готвените промени, сега тепърва ще започнат да анализират перспективите. И така до края на света, на мандата или докато търпим да ни омавайт с едно и също - интерконектори, диверсификации, либерализации, хъбове и бла-бла-бла.