Иновациите - поредната политическа дъвка

След възторженото рязане на ленти на спортни съоръжения и участъци от магистрали, в суматохата между енергийни проекти, смяна на министри, щастливи кокошки, телевизионни битки с престъпността и корупцията, спорни задгранични воаяжи и местене на държавни агенции извън столицата, под знака на превърналите се във фонов шум заклинания за бюджетна дисциплина и фискална стабилност, управляващите стигнаха до темата за иновациите и високите технологии. Вероятно подсетени от европейските партньори предвид безпрецедентното ни технологично откъсване, ерозия на компетентността и трайно заеманата от страната позиция на аутсайдер по конкурентоспособност и иновативност на икономиката.
"Трябва да се опитаме на направим НЕЩО (курсивът мой) и в сферата на иновациите, в новите технологии", казва премиерът Б. Борисов на 18 ноември 2011 г. И доколкото в управленската програма на ПП ГЕРБ (1.06.2009 г.) термини като "иновации" се споменават едва пет пъти, "икономика на знанието" три пъти, а "високи технологии" само веднъж, то поривът в тази посока е по-скоро вербален, креслив и повърхностен. Понеже иновациите като

синтез на култура, знание и технологии

са като английска ливада - искат продължаващи  грижи и устойчиво внимание. Десетилетия наред. Последните две от нашето съвремие са пример за това колко поразяваща е стихията на разрушението и некомпетентността, липсата на визия и смелост, превърнали нас, българите, от нация космическа и техническа в евтини пазачи, мазачи и чистачи, обслужващ персонал за молове и cаll-центрове. 
 Съсредоточени в оцеляването, забравихме, че през 80-те години на ХХ век разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в държавата достигат 2.5% от БВП - дял, сравним с този в развитите страни. Индустрията ни генерира 50% от БВП. Към 1990 г. България има 31 704 научни работници, експортна листа с 250 патента на изобретения и технологии, някои от които продавани многократно зад граница, донесли над 100 млн. долара приход. Изминалите

20 години заличават всичко това

Делът на индустрията в БВП е редуциран до 18%. Ангажираните с наука през 2010 г. са 18 230, заявките за регистриране на патент от България в Европейския патентен офис са 1.22 патента на 1 млн. души при 115.8 средно за ЕС (2009 г.). Сумите, заделяни в България за НИРД, сега са 0,3% от БВП при средно 2% за ЕС, а износът на високотехнологични продукти е едва 3% (при средно 16% за ЕС).
През 1995 г. организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) излиза със становище: нациите, които разполагат с повече познания, са по-конкурентоспособни. Българският политически елит

подминава този анализ или просто не знае за него

Вероятно и това е една от причините страната да не е заявила изобщо оперативна програма "Наука" ("Наука, развитие, иновации"), за разлика от останалите новоприсъединени държави, които ползват конкретно за наука 18.426 млрд. евро от европейските фондове за периода 2007-2013 г.     
България единствена сред новите членки на съюза си позволява и "лукса" да остане без ясна визия и политически консенсус за приоритетите в икономиката. Макар правителствата многократно да декларират амбиции за ориентиране към иновации, стимулиране на наукоемки производства и високотехнологични сфери, тези намерения остават в аналите на обещателното политическо говорене.  Законопроектът за високите технологии така и не е приет през 2001 г. от 38-то Народно събрание. Нито след това. През 2002 г. (Шеста рамкова програма на ЕС за наука) България заявява пет тематични програми: геномика, информационно общество, нанотехнологии и нови материали, българското общество - част от Европа, и космически изследвания, в които щяла да съсредоточи енергията на изследователите. През 2006 г. иновациите са определени

на хартия като национален приоритет

а фокусните научни области вече са  комуникации и високи технологии, енергетика, туризъм, селско и горско стопанство и транспорт. На ниво реална политика обаче случването е друго. Подкрепата е насочена към ниско и средно технологични сектори и най-ниско квалифицираните слоеве на работната сила. До 2004 г. държавата поощрява покупката на недвижими имоти, строителство на офис центрове, молове и голф игрища. Закономерно инвестициите (български и чужди) се съсредоточават в тези сектори, както и в сферата на финансовите услуги и търговията. Водени от краткосрочен спекулативен интерес, те не допринасят за повишаване на уменията и технологичния капацитет. Иновативни наукоемки технологии, които да подпомогнат конкурентоспособността на страната не се развиват. Напротив. Унищожени са всички развойни звена и институти-комуникатори между бизнеса и науката.
След 1 август 2007 г. за приоритетни се обявяват инвестициите в преработвателната промишленост, услугите, ВЕИ и информационните технологии. Отново на думи. Реалността е различна от красивите възторжени слова, произнасяни от високи трибуни и от "гримираните" рапорти, пращани на администрацията в Брюксел. Създадените два държавни фонда като инструменти за канализиране и селектиране на научните изследвания към министерството на образованието - Национален фонд научни изследвания (НФНИ) и за стимулиране на иновациите към министерството на икономиката - Национален иновационен фонд (НИФ), са занемарени, особено в момента - финансирането им е сведено до символика. Фонд "Тютюн" например разполага със суми, превишаващи в пъти средствата по двата - за наука и иновации, взети заедно. Вместо приоритетно във високи технологии държавата, чрез системата за национални доплащания,

инвестира в примитивно производство

на тютюн - култура, която не е част от агрополитиката на ЕС. Така през 2010 г. срещу 116 млн. лв. изплатени за отглеждане на тютюн, за научни изследвания (НИФ) са отделени 4 млн. лв., а за иновации (НФНИ) 45 млн. лв., през 2011 г. тютюнът е премиран със 70 млн. лв. срещу 5 млн. лв. за наука и 36 млн. лв. за иновации. Тази година тютюнопроизводителите получиха поредните 73 млн. лв., а науката пак се надява на стотинки, дори няма публични данни колко ще получи фондът за наука в МОМН по усмотрение на чиновниците там.   
Разминаването между декларирани намерения и реални действия на правителствата се вижда в експортната кошница на България, която не показва напредък за периода 1990-2008 г. Ниската степен на усъвършенстване е аргументирана с пренебрежимо малкия дял високотехнологични продукти. Докладът за глобалната конкурентоспособност (2010-2011 г.) потвърждава констатациите. По степен на усвояване на технологиите България заема 127-о (от 139 страни), а по използване на най-модерни технологии е на 100-но място, като изостава в продуктовата структура от най-развитите страни в ЕС с 40-50 години. Промишленото ни производство днес е доминирано от облекла, химикали, суровини и първично обработени материали, чиито добив и преработка са ниско технологични и силно зависими от наличието на евтина работна ръка. В дългосрочен план тези производства не могат да се превърнат в двигател на растеж. Още по-малко на устойчив растеж.
На фона на катастрофалните резултати правителството на ГЕРБ заложи "амбициозна" национална цел: до 2020 г. финансирането на научна и развойна дейност да достигне 1.5% от БВП (при заложени 3% средно за страните от ЕС), а България да се превърне в умерен новатор. Бившият министър на икономиката Т. Трайков отиде още по-далеч, очертавайки на Седмия национален иновационен форум (17.05.2011 г.) задачата пред страната да стане лидер в иновациите в следващите 10 години в електрониката и електротехниката, транспортното оборудване и машиностроенето, химическата и хранително-вкусовата промишленост, логистиката и аутсорсинга, информационните технологии, здравеопазването, фармацевтиката, чистите технологии и биотехнологиите. В същото време приоритетите на Стратегията за развитие на науката до 2020 г. са в други рамки и включват енергия, енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени екотехнологии, биотехнологии и екологично чисти храни, нови материали, културно-историческо наследство, фундаментални изследвания. Да не говорим изобщо за изцепките на президента Плевнелиев, който ни изобрази направо световен лидер в иновациите!
 Разбира се, че не е възможен подобен "скок" и отново сме свидетели на поредното добре написано

домашно за пред Брюксел

и на речи индулгенции, оправдаващи години нищоправене. Кой ще го осъществи, след като малките и средните предприятия са заети с оцеляването си и нямат средства за НИРД. Огласените неотдавна данни за образователното ниво на работодателите - 80% средно и по-ниско, са допълнителен щрих на песимизъм в картината на реалността. За да се случи осезаема промяна, е необходима високообразована работна сила (към момента нейният профил е 12.4% с основно и по-ниско образование, 60.5% със средно, 27.1% с висше) с непрекъснато повишаваща се квалификация (едва 1.3% от българите реализират учене през целия живот), която има нагласа за самостоятелна творческа дейност с акцент в природонаучните и  инженерните дисциплини. Акредитираните български вузове обаче предпочитат да обучават специалисти по "Администрация и управление" (19 вуза), "Икономика", ИКТ (16 вуза), "Общо инженерство" (14 вуза), "Комуникационна и компютърна техника", "Туризъм" (13 вуза), докато "Математика" и "Биотехнологии" има в 6 вуза, "Химични науки" и "Биологични науки" в 5, "Физика и физични науки", "Хранителни технологии", "Материали и материалознание" в 4 вуза, "Химични технологии" 3 вуза. 
Министър Сергей Игнатов на заседание на МС на 9 май 2012 г. заявява, че е увеличен приемът на студенти по приоритетни за обществото области: природни науки, математика, информатика, педагогически науки, здравеопазване и спорт. Мониторинг на планирания прием по бакалавърски програми за 2010 г, 2011 г. и 2012 г. обаче не показва съществени различия. В специалност "Химични технологии" университетите в Русе и Бургас имат утвърдени едни и същи бройки, които в София дори са намалени (от 315 на 295). Приемът в  "Биотехнологии", "Материалознание", "Хранителни технологии" тази година е същият като през 2011 г., което показва, че държавата не прави реални стъпки към промяна на политиката си по отношение на човешките ресурси.
Хартиените стратегии и нормативни документи, създадени под натиск на ЕС, без разбиране и осъзнаване на необходимостта им, са

само имитация на активност

чийто бумеранг се връща под формата на непреодолимо технологично откъсване, бедност и качество на живот, далеч от стандартите на европейския континент.
В момента тече обсъждане на законопроект на икономическото министерство за иновациите, който, според заявките, дадени в чл. 1 и чл. 2, има претенция да осигури съгласуване на политиките, активизира връзките в триъгълника на знанието и да стане стимул за иновативния процес. Механизмите за реално подпомагане на компаниите като данъчни, митнически, регулаторни, финансови и социални облекчения обаче, както се разбира от чл. 5 ал.2, ще бъдат предмет на други "специални" закони. Иновационната стратегия на България, която ще дефинира националните приоритети, е оставена за следващите управляващи - чак за 2014 г. За пореден път сме свидетели на имитация на загриженост и правителствен пиар. Като онзи с бутиковите иновативни фирми, които стават за реклама пред Европа, но не ни правят конкурентоспособни, както и спортна зала "Арена" не ни превръща в спортна нация.   
  Всъщност големият въпрос, който е наложително да спрем да замитаме под килима и да се правим, че не съществува, е

каква икономика искаме

и ще работим ли за реиндустриализация на държавата. Докато го подминаваме, ще продължаваме да сме свидетели на диаметрално противоположни изявления като тези на премиера Борисов и президента Плевнелиев. Първият припозна селското стопанство и туризма като приоритети на България и заяви (по неволя), че трябва да направи НЕЩО в сферата на иновациите. Вторият през май т.г. лансира идеи за "индустрии с висока добавена стойност, които да разцъфнат на територията на страната".
Без консенсус по икономическите приоритети и без наука говоренето на тема иновации е впрягане на каруцата пред коня или просто поредната "дъвка", чиито балончета политиците с наслада  надуват за радост на българската публика и еврочиновниците в Брюксел.