След тежко заболяване на 76-годишна възраст почина Норайр Нурикян. Великият ни щангист не успя да се пребори с коварна болест, измъчвала го последните години.
Ноно, както всички го наричаха, е един от шестимата българи, печелили два пъти олимпийско злато. Той е първият ни олимпийски шампион по вдигане на тежести, но никога не е избиран за Спортист №1 на годината. В богатата кариера Нурикян има още две световни титли, сребро от Световното в Хавана 1973, бронз от шампионатите на планетата в Лима 1971 и в Манила 1974. На европейски първенства Нурикян е шампион от Берлин 1976, сребърен медалист от Констанца 1972 и Мадрид 1973, и бронзов от Варшава 1969 и Верона 1974.
Подобрил е пет световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя. Общият брой на извоюваните от него медали от всички състезания е 55 (27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови).
След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Беше генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004), както и вицепрезидент на Международната федерация (2001-2005). Той беше и председател на Борда на директорите на спортния тотализатор, както и индивидуален член на БОК.