Такса смет или национална криза с боклука?

В началото на годината екоминистърът предупреди, че има проблеми с боклука на територията на София, които са с потенциал да се влошат и трябва да бъдат овладени. Тогава от Столичната община обявиха, че има риск от криза в следващите три години. Заключението си те базираха на резултат от проверка на новото ръководство на предприятието за отпадъци, сменено в края на ноември 2023 г. За проблема с управлението на ресурса се заговори в началото на декември, когато директорът Николай Савов обясни, че София дневно генерира около 1000-1200 тона боклук, а приблизително половината въобще не влизат за преработка в завода. Вместо това направо се изсипват в депо "Садината".
9 месеца по-късно общините скочиха срещу новия начин на изчисляване на такса смет - според изхвърлените отпадъци. Така беше решено тя да бъде отложена поне до 1 януари 2026 г., а дотогава плащането да продължи да се изчислява според данъчната оценка на имотите и през 2025 г.  
Още преди месеци обаче от Националното сдружение на общините обявиха, че общините срещат редица трудности при прилагането на новия начин на изчисляване на таксата - основно с данните за ползвателите на един имот.
В момента съвпадението между различните държавни регистри, които могат да се използват с тази цел, е едва 30-40%. Другият проблем е, че при промяната на начина на изчисляване на таксата тя ще се увеличи драстично.
При сега действащите текстове на закона таксата щеше да поскъпне между три и десет пъти във всяка българска община, ако промяната беше влязла от 1 януари 2025 г. Необходимо е първо да се изчистят проблемите при регистрацията на гражданите, както и да има реални данни за работещите във фирмите. За това са нужни нормативни промени, които трябва да се правят през следващата година.
Според общините са нужни промени в процедурите по регистрация на настоящ адрес. Един от проблемите е, че голяма част от хората не се регистрират на адресите, на които действително живеят. Другият е, че дерегистрацията на наематели, например, е по тяхно желание и не може да се направи от собственика на имота.
Това ще е поредното отлагане на изчисляването на такса смет според изхвърлените количества отпадъци. Последно тя беше отложена, за да се изчака публикуването на данните от националното преброяване от 2021 г.
Докато общините търсят начини за изчисляването на таксата смет и кой и как да я плаща, кризата с боклука се задълбочава. В България, както и навсякъде другаде по света, има такава криза. Живеем в свръхпроизводствен свят, който създава повече, отколкото консумира, а когато стане време да се изхвърли боклукът, не сме наясно къде и как да го направим. Управлението на отпадъците в страната не разполага с добра инфраструктура, за да се справи с количеството отпадъци, които произвежда. Вместо това начинът, по който системата функционира в момента, създава повече боклук, отколкото страната ни може да преработи по екологичен начин.
Няколко различни аспекта водят до слабото и неефективно управление на отпадъците. Сред тях са количеството отпадъци, които страната създава, невъзможността да се извозват толкова много отпадъци, нарастването на електронните отпадъци, зависимостта от депата за отпадъци и липсата на надеждни и рентабилни начини за рециклиране.

Как трябваше да се смята таксата

Общините могат да използват три начина за изчисляването на таксата за всеки човек.

   - Според торби, чиято цена всъщност е таксата.
   - Чрез съдове за изхвърляне на отпадъците от една къща или блок, а след това количеството се разделя на броя на хората, които ги ползват.
   - Плащане на човек чрез средно изчисление на разхода за боклука, генериран от един жител на общината.

"Tакса смет догодина може да стaне непосилна за много граждани. По изчисления на експерти сумата може да се вдигне приблизително от 4 до 7 пъти". За това предупреди кметът на Русе Пенко Милков в позиция. Той подаде жалба до Върховния административен съд срещу приетата от Министерския съвет наредба за изчисляване на такса битови отпадъци и беше един от кметовете, които се обявиха срещу нея.
Милков е убеден, че водещо при определяне размера на парите трябва да бъде конкретното количество битови отпадъци, което домакинството е генерирало. Този принцип обаче не е детайлизиран в наредбата.
Новите разпоредби биха довели до диспропорции при определяне на конкретния размер за всеки гражданин или фирма и практическа невъзможност той да се определи и да се осъществи контрол, заявява Милков.
"Предвидени са три алтернативни метода за изчисляване на таксата. Първият модел предвижда размерът на таксата да се изчислява на база индивидуално определено количество битови отпадъци за имота. Гражданите ще бъдат задължени да използват единствено предварително закупени от самите тях торби за смет, чиято цена ще се определя от конкретната им вместимост. Цената на торбите ще определя таксата, която всеки ще плаща. Този модел обаче би могъл да доведе до екологична катастрофа заради риска от изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани места за избягване на плащането", коментира Милков.
При втория модел таксата се определя от броя и вместимостта на съдовете за събирането на боклука и честотата на тяхното транспортиране за всеки конкретен имот. Този вариант е лесно приложим за администрацията, но би довел до резки промени и неравноправно третиране на гражданите. Те не могат да бъдат задължени да използват точно определен съд за отпадъците си", подчертава кметът на Русе.
При третия подход, който Общинският съвет може да избере, размерът на таксата за битови отпадъци се определя от броя на лицата, ползващи услугата. Този подход обаче е нормативно предизвикателство, защото терминът „ползвател“ не е ясно дефиниран. Едно лице може да се окаже ползвател едновременно на постоянния си адрес, на настоящия си адрес, на работното си място, като посетител на заведение и т.н.", изтъква кметът на Русе.
"Прилагането на който и да е от моделите ще доведе до социална непоносимост на таксата, която за определени лица ще се увеличи в пъти без ясни и обективни пропорции. Това ще причини огромно напрежение сред хората. Размерът на таксата трябва да е социално поносим за всеки гражданин, а наредбата не позволява това", категоричен е той.
Милков призовава МС да отмени наредбата, да се извършат промени в Закона за местните данъци и такси и други нормативни документи, които да задължат НАП и Националния статистически институт да предоставят информация за работещите в бизнес сектора. Кметът уточнява, че това е позицията и на много негови колеги в цялата страна.

България произвежда средно повече отпадъци, отколкото други западни държави

Един от аспектите на лошата инфраструктура за справянето с отпадъци е свързан с количеството отпадъци, които България създава. Доклад от 2018 г. показва, че България произвежда средно повече отпадъци, отколкото други западни държави. Колко точно? През 2016-2017 г. те са били 45 милиона тона. Тези отпадъци идват от използването на пластмаса, дизайна на опаковките, нарастващия брой електронни отпадъци и хранителните отпадъци. Целият този боклук трябва да отиде някъде. Много от другите страни бяха избрали стратегията да изпращат отпадъци в Китай, което се очертаваше като добър вариант и за нас, но промените в политиката на Китай през 2018 г. по отношение на това какъв вид отпадъци ще приема и преработва от други държави направиха невъзможно страната да изпраща толкова много боклук в чужбина, колкото е необходимо.
И тъй като все повече страни следват примера на Китай и стават все по-строги по отношение на това какви отпадъци ще внасят и обработват, системата на България може да бъде допълнително натоварена, ако инфраструктурата не се подобри.

Рециклираме ли в България?

Въпреки че страната е сравнително нова в рециклирането и екологичните практики, в последните години има увеличен интерес и усилия за оптимизиране на процесите. Рециклирането на боклук в България се извършва чрез центрове и системи за селективно събиране и преработка на различни видове отпадъци.
В много градове и населени места се използва система за селективно събиране, която позволява гражданите да разделят отпадъците си на различни категории като хартия, картон, стъкло, метал, пластмаса и биоотпадъци. Понякога материалите, които трябва да отидат в центровете за рециклиране, обаче са били отделени неправилно. Това може да доведе до замърсяване на цялата партида поради използването на различни процеси за рециклиране на различни материали и при различни температури. Недостатъчното рециклиране означава, че компаниите произвеждат повече продукти от суровини. Това води до все повече и повече отпадъци в дългосрочен план.
През 2021 г. беше приет Закон за управление на отпадъците, който въвежда задължителни цели за рециклиране на определени видове отпадъци. Този закон налага на организациите и обществените институции задължение за разделно събиране и рециклиране на отпадъците, както и въвежда системи за следене и отчитане на техните практики. Въпреки това на него все още не се гледа толкова сериозно. Още по-фрапантно е да видим как понякога три контейнера за разделно събиране на отпадъци се изсипват директно в един камион за извозване. Какъв е смисълът и това ли наричаме рециклиране?

Електронно потребление

Един от най-големите проблеми, с които се сблъсква целият свят когато става въпрос за криза с боклука, е тенденцията да се купува най-новата електроника. За това са виновни и компании, и потребители, които се надпреварват да създават нови и нови модели устройства, а потребителите купуват, въпреки че притежаваните от тях все още работят правилно. Това води до нарастване на електронните отпадъци и ако хората не ги предадат за повторна употреба или рециклиране, те често се озовават на сметището заедно с всичко останало. По-високите равнища на потребление на продукти водят до производството на още повече такива, а след това до превръщането на повече изделия в твърди отпадъци. С други думи, нуждата от „най-новите и най-модерните“ технологични устройства е опасен начин на мислене. Ако хората не поемат отговорност, когато става въпрос за рециклиране на електроника, това често води до изхвърляне на напълно добри изделия.

Предизвикателствата с депата за отпадъци

Много депа в България не разполагат със съвременни технологии и оборудване за преработка и обработка на отпадъци. Това означава, че процесите за разпространение на отпадъците в природата често са неефективни и вредни за околната среда. Контролът и мониторингът на депата за отпадъци често се извършват неадекватно, което може да доведе до нелегално изхвърляне на отпадъци и незаконни депа. Този проблем може да подкопае усилията за рециклиране и устойчиво управление на отпадъците.
Някои депа в България могат да съдържат опасни отпадъци, които изискват специално оборудване и технологии за безопасно управление. Липсата на адекватни заводи за обработка на опасни отпадъци може да представлява риск за околната среда и човешкото здраве. Въпреки усилията за развитие на системи за селективно събиране, ефективността в рециклирането все още може да бъде подобрена. Често се смесват различни видове отпадъци в съдовете за селективно събиране, което затруднява процеса на преработка.
Депата за отпадъци могат да бъдат източник на социални конфликти и протести, особено когато те се планират или строят близо до населени места.
Управлението на отпадъците в България също така не е централизирано и често се осъществява на местно ниво, което може да доведе до недостатъчна координация и различни практики в различните области на страната.
Финансирането на съвременни депа и технологии за обработка на отпадъци може да бъде предизвикателство за бюджетите на общините и регионалните органи.
За да се решат тези минуси и предизвикателства, е необходимо устойчиво и иновативно управление на отпадъците в България, както и инвестиции в съвременни технологии и образование на обществото по въпросите на рециклирането и опазването на околната среда.