Защо търпим чужда фондация да прави рейтинга на нашите вузове?

    Нещо национално потребно в България да е хванало дикиш от първия път? Дето народът е рекъл, случвало се е, случвало се е, ама май надали, и ако, то някой съвсем друг път.
    Смислените неща в тукашното публично пространство буквално се изпаряват като откраднат мерцедес в посока Албания. Общо взето, само си пишем. И продължаваме да хабим самите себе си. Правим го, дори ако се наложи безброй пъти да повтаряме по същество едно и също, по необходимост заостряйки тона.
Искам да попитам министър Анелия Клисарова докога ще се търпи откровеното безобразие една чуждестранна фондация - в конкретния случай "Отворено общество", да законодателства в областта на рейтингите на българските висши училища? Най-малкото след като е известна пъпната й свързаност с Нов български университет?
Как и от кои точно, поименно, "компетентни" лица бе създадена методиката за изчисляването на въпросните рейтинги? Доколко при конкретното определяне и обявяването на същите тези рейтинги присъства и по кои начини е гарантирана елементарната добросъвестност и неутралност? Защо при рейтингуването бе допуснато открито и абсолютно безнаказано да се подрива българският характер на академичната наука?
Как така някой си соросоид е решил, че публикациите ни на български език не се броят за научни, а за такива се смятат само тези на английски? И че сме имали шанс писанията ни на български да бъдат отчетени от определени интернет търсачки само ако бъдели "транслитерирани", сиреч заглавията им написани не на кирилица, а на латиница.
Кого ползва цялото упражнение? Отделни фирми? Отделни интереси? Отделни лица? Отделни държави?
Вероятно да, но не и тези на българската наука и държава. Кой точно и на какво основание им поднесе за консумация баницата? Дали името му не започва с "И" и не завършва с "гнатов" и дали същият не беше просветен министър и бивш ректор на прословутия НБУ?
Макар че пиша главно за икономика, имам навика да чета разнообразна литература, което, нескромно казано, понякога ми проличава, и също така винаги много ми помага да правя разнообразни аналогии, сравнения, както и невинаги очаквани и приятни за окото, слуха и официалните лица изводи. Така че относно зорлем писането на английски език искам да изкажа някои допълнителни негативни, разбира се, съображения.
Сещам се, на пръв прочит, само за двама писатели, достигнали световна известност, които са писали на чужд за тях, нероден език. Това са полякът Теодор Йозеф Корженьовски, пишещ под псевдонима Джоузеф Конрад, и руснакът Владимир Набоков. Първият е творил на поствикториански английски, а на втория, заради съдба в емиграция, се е наложило освен на руски, да пише и на "американски английски". Тези двамата обаче са голямото изключение, доказващо неизменното общовалидно правило.
Спектакълът, в който "Отворено общество" понастоящем ни вкарва, кой знае защо ме препраща по-скоро към нелепия превод на стиховете на Вапцаров на "родния му македонски език" или към същото, което укранците се опитаха да направят с "украинския" писател Гогол. Даже на Булат Окуджава, спомням си, се наложи някога да обяснява, че независимо от грузинските си корени, е московчанин и по ред причини родният му език е руският.
Макар че аз самият говоря свободно на три езика - на немски, английски и руски, и че съм писал, чел лекции и публикувал на тях, включително съм защитавал дисертация в Берлин, никога няма да позволя да ме заставят ненужно и против волята ми да ставам "учен на чужд език". Имам самочувствието, че най-добре, най-обосновано и пространно си пиша нещата, формулировките и заключенията на езика "свещен на моите деди". А и, впрочем, като ги чета писанията на английски на тукашни колеги от обществените науки, използващи като правило максимум по хиляда думи в речника си, от същото най-често неволно ми се повдига. Но, да речем, това са проблеми на естетическото възпитание и на производните от него възприятия.
Така че, накратко, министър Клисарова да не забравя нито за миг, че седи в креслото на патриарха на българската литература Иван Вазов, което обстоятелство дори само по себе си ужасно задължава. В конкретност отправям към нея настоятелен апел в най-скоро бъдеще да разтрогне договора с "Отворено общество" за изработване на рейтингите на висшите училища в България. Въпросният договор, финансиран, доколкото ми е известно, главно с европейски, но и с местни бюджетни пари, еднозначно се открои като средство академичната общност у нас да бъде целенасочено изродена в слабо разумна англоломотеща група, а страната ни да бъде съответно манипулативно декласирана до интелектуално пространство на сенчеста, колониално субординирана категория.
И друго, но не последно. Крайно необходимо е в най-скоро време да бъдат създадени и да заработят бази данни с научни публикации на български език, които задължително да се имат предвид при рейтингуването, акредитациите и пр. Всякакво по-нататъшно фаворизиране на англоезичието започва не само да изглежда отродяващо, антинационално, антибългарско, антикултурно, но и да изпълнява пагубната роля на такова.
Живеем твърде дълго и все по-непоносимо в епохата на пълната победа на прогресивните сили и идеи над здравия разум. Методики като тази за определяне на рейтингите на висшите училища у нас и конкретното им приложение не може да бъдат и ангажимент на слуги на чужди господари, особено на такива, които доказано носят отговорност за незавидния експериментален статут на страната ни през годините на несвършващия преход уж към демокрация и пазарна икономика. Отговорността в контекста на рейтингите е значително по-логично да бъде поета чрез държавата от доказани български учени с безукорен авторитет и чисти съвести. Такива все още се срещат и ще се намерят. А последното може да се случи само със средствата на академичната демокрация чрез широки обсъждания и адекватна публичност.


Реплика на редактора
Велиана Христова

Не мога да се съглася с тезата на моя добър приятел проф. Николов. Не за друго, а защото въпросната рейтингова система съдържа богати данни за състоянието на системата и на всяко висше училище, които години наред и държавата, и вузовете пазеха в тайна (да речем, броя на щатни и приходящи преподаватели, приходи от студентски такси и пр.). А без реална информация няма шанс за обективен анализ.
Колкото до "свещения език и на моите деди", рейтинговата система едва ли дава храна за езиков спор. В цял свят приноси в науката се оценяват по един начин - според броя на научните публикации в международни списания или в национални, в които статиите се рецензират и които са признати в света с т.нар. импакт фактор. Българските статии с научен принос, както и тези на унгарски или китайски, се превеждат и се изпращат в съответното международно списание. Без това ни един български вуз не е видим в международен план. Науката икономика не прави изключение. Няма как едно лице от N-ския университет да бъде признато за учен със самиздат или с N-ска брошурка и да бъде приравнено с друг учен, чийто приноси са добре известни в света. Науката е нещо, което не се затваря в национални граници, дори когато третира местни и регионални теми. Иначе нищо не пречи в рейтингите да се добави все пак и броят на научните статии, които са на ниво провинциално спрямо световното.