Времето е наше, 2011
/ брой: 12
Китари с двойни грифове. Соло барабани.
Рифове.
Звуци нивга дотогава нечувани.
Текстове и "в зрачни сънища" несънувани.
Адреналинът на максимум.
Епохата е абсолютно изпреварена, учудващо наваксана.
Всичко се оказва постижимо.
Любовта дори, аха, май и нея още, още миг, за да я има.
Нищо повече, нищо по-малко от рок.
Хард рок, за отскок!
Мисия на дългокоси апостоли - проповедници.
Исусова искреност.
Поквара и вяра. Наркотици и секс.
Хипита. Дългокраки богини. Бикини.
Необходимата доза абстрактна безсмисленост.
Главното, обаче, свобода болезнена.
И неистова.
Личностност.
Душевни излияния. Страдания. Сърцеридания.
Възторзи. Съмнения. Екстази. Блаженства.
Вилнеене. Беснеене. Лутания. Прозрения.
Оргазми. Потресения.
Емоции далеч отвъд точката на кипене.
Лъжата без шанс за какавидно излюпване и летене.
Най-бялото на снега и жарта на летния зной.
Вулканизъм барабар с вечен покой.
Извори, ручеи, реки, водопади, въртопи, водно огледало.
Суша, пандемии, изгреви, залези, молби за дъжд.
"Острови по течението", морета, вълни, приливи, отливи.
Огън, мълнии и вятър.
Прочие необуздани стихии...
Безспорно идентифицирани летящи чинии.
Когато очакваното се стоварва някак изведнъж.
Войната със мира все в кълбо, в единно цяло.
Бивало, небивало, мечтано, недошло, а бързо отлетяло.
Sound track на нашия свят, дефинитивно вечен.
Със сигурност неповехнал, незатрит, съвсем не станал по-малко актуален, интригуващ, вълнуващ, безумно интересен.
По-непесенен, по-нефилософски, по-малко поетично конкретно отвлечен.
Но, Боже, Боже, мой,
ежеминутно заливан със чалга, турски сериали,
зацапван с простотии, тъпотии, откровени гнусотии, натрапчиви образи на телевизионни гювендии,
замъгляван в "политически дискурси" и "адски сериозни социологически дискусии",
замацван посредством "много препоръчителни правилни идеологии", пошли реализации, долни страсти, бръснати мутроченгета, ачик порнографски вкусове...
До време, естествено, но като от порой.