Време за уроци

Сега именно е време за усвояването на най-важните политически уроци, които изминалите пет-шест години историята ни преподаде. Сега, защото наближават президентските и местните избори, а нищо чудно да се произведат и изборите за Народно събрание. На такова важно изпитание трябва да се върви не по силата на инерцията и свободното падане, а осъзнато и с отчитане на всички грешки, допускани в миналото, довели политическата ситуация до такова състояние, а БСП - до положение на губеща и постоянно оправдаваща се.
Предстоят избори, а заедно с тях и бурни междуособни битки вътре в партията кой да заеме предното място в листите, кой да излезе напред и да привлече вниманието към себе си. Тези битки са резултат от пошъл егоцентризъм и винаги приключват с поражение на организацията, в която протичат. Те са изтощително хабене на сили и компрометиране на политическата работа и на нейния смисъл - особено сега, когато противникът е ясно изразен, агресивен, неинтелигентен и безскрупулен.

Борбата за власт и надмощие

притъпява чувството за опасност. Тя непременно ще попречи да се изведат най-добрите и авторитетни кандидати за кметове и общински съветници, ще посегне на единството и ще намали ефективността от предизборната кампания. Колко такива случаи имахме през последните години - чет нямат. И всичките от лични амбиции и неудовлетворени страсти за власт.
Такива амбиции и страсти тревожеха управлението на тройната коалиция и доведоха до загубата в последните парламентарни избори. Взаимните претенции, натриванията на носове, караниците, махленските разправии, обидите, идеологическите спорове накараха хората да недоволстват от БСП. Че как иначе: вътре в БСП бушуват крамоли, а избирателите да се правят, че не ги забелязват. Малко ли приказки се изприказваха и във вестниците, и на партийни събрания, и на заседания на НС на БСП, и къде ли не още, че политиката не е лява, че не е социална. Създаде се дори "ляво движение", чиито членове тръгнаха в истински поход срещу председателя. И какво? Дойдоха други на власт и унищожиха всичко, което бе социално и ляво.
А после заваляха призиви за оставки, подигравки, подмятания. Те още повече разколебаха електората, но и самите членове на партията, отвратиха ги дори от лявата идея заради тези, които се афишират като нейни най-автентични носители.
Нищо чудно това да се случи и сега. Особено там, където кметовете и мнозинството са от БСП, но вътре в организации тлеят конфликти и напрежения, пораждат се недоволства от личности с остро и открито поведение и понеже не удовлетворяват нечии материални желания и претенции. Там непременно ще започнат (ако още не са започнали) срамни изпълнения. Толкова срамни, че неизбежно ще доведат до поражение на изборите и изгубване на властта. Не навсякъде голямата цел потиска личните амбиции и неприязнени чувства, но ако не се намерят сили това да стане,

резултатите ще бъдат печални

а последиците трудно предвидими.
Продължават, за съжаление, словесните упражнения на тема "лява партия ли е БСП?". А този спор е толкова нелеп и глупав! Той води единствено до обезкръвяване и обезоръжаване на членовете и симпатизантите на БСП и на лявата идея, тъй като е прикритие именно на лични властови амбиции и на желанието да се обърне вниманието към неудовлетворените от собственото им властово положение лидери в партията. Дискусията може и трябва да се води, но на определени места и не враждебно, а смислено, с теоретични аргументи. Такива места са дискусионните клубове в местните организации и на централно равнище, теоретичните конференции и семинарите - т.е. вътре в партията, а не публично, не в дясно ориентирани вестници и телевизии и в никакъв случай - със злъчна ирония и злоба.
БСП заема особено положение в политическата реалност на България. За всички е ясно, че тя е

единствената автентична партия

със структури, социална база, прилично оформена идеология и подготвени и високо отговорни членове. Доверието в нея и влиянието й обаче не съответства на реалното й значение и тежест като политически субект от миналото и днес. Обществото е твърде, прекалено дори, строго към нея; то я съди сурово и я наказва жестоко с провали на изборите. Хората са почти винаги недоволни от нас - дори и тогава, когато сме направили невъзможното в тяхна полза. Те са строги и съдят безпощадно всяко наше действие и не подминават снизходително пропуските. Единствено на нас не ги прощават! Това трябва да е направило впечатление и на ръководството, и на редовите членове социалисти. Така е, защото хората виждат, че в партията има безпринципни неразбории и кавги, че се говори разнопосочно, а лидерите винаги изглеждат слаби и обвързани в користни сметки. Те не позволяват сред нас да съществуват подобни слабости и грехове. Общественото недоверие към нас поражда

комплекси за вина и малоценност

които са особено вредни за една политическа сила, желаеща да управлява и да осъществява чрез властта своите идеи. Ето защо е необходимо да се работи усилено за отстраняването на комплекса и придобиване на самочувствие, но и за създаването на силна пропагандна машина, способна да разсейва подобни подозрения, да ги разобличава убедително, за да не остава никакво съмнение, че нещо се прави скришом и нечестно. Или че сме съгласни с подозренията и обвиненията. Налага се да признаем, че на БСП й липсва именно такъв тип ударна мощ и за съжаление не виждам усилия тя да бъде събрана и пусната в действие.

Ударната мощ липсва

защото тя се организира само от интелигенцията, а интелигенцията в БСП все още е недолюбвана. Една от главните причини властта да бъде загубена и влиянието на партията да не расте е отношението на социалистическата партия към интелигенцията - особено към художествено-творческата. Това отношение е (ще го кажа открито и откровено) неприязнено. БСП не обича хората на изкуството. Без тях обаче не се постига влияние в обществото, не се чертаят реалистични програми и не се изпълняват задачите, които историята поставя на властта. Аз не мога да разбера откъде идва това отношение. То не е пренебрежение или снизхождение, а чисто и просто неприязън. Чудно ли е тогава, че по време на управлението на тройната коалиция, в което министър на културата бе наш представител, нищо не бе направено за творците. Нищо! Подчертавам това!
Не е чудно, че и в националното ръководство на партията, и в нейните организации в общините, сред народните представители и общинските съветници почти не се срещат творчески работници. Така вероятно ще бъде и след предстоящите избори. Там, където

влиянието на БСП сред интелигенцията

е слабо, резултатите от вота ще бъдат незадоволителни. Творците са малобройни, но влиянието им се разпростира по ирационален начин сред цялото общество. Достатъчно е неколцина от значимите сред тях да кажат колко добрини прави БСП за културата и изкуството, за да се обърне гласуването и властта да отиде в ръцете на социалистите. Но се смята (за съжаление), че е по-важно да се пази влияние сред бизнеса и големите пари, защото от тях зависело кой ще управлява, отколкото към тези, които "досаждат и просят само пари".
Аз говоря за отношението на БСП към творческата интелигенция, но нима е по-различно отношението й към научната и особено към работещите в хуманитарните науки? Къде са нашите философи-анализатори, които да разработват концепции, да изследват текущото развитие, да дават идеи в практическата политика?

Кои са нашите политически публицисти?

Кой пише програмите? То затова и програмите ни са скорозрейки, които даже шум не предизвикват, камо ли да бъдат основа за цялостна политика в управлението. Не може само с остроумия и гола риторика да се побеждава политически противник и да се агитират масите.
Ние трябва да знаем какъв свят живеем, какво може и какво не е възможно да се промени в него, за да сме в състояние да си поставяме реални политически цели и да убеждаваме обществото, че всичко останало са празни приказки, лъжи и политическа шарлатания. Но именно защото липсва такова реално знание за обществото и тенденциите в неговото развитие, липсва и политическа стратегия, и тактика на БСП. Помним навярно злополучните разработки на един от предишните конгреси за териториалното развитие на България, за градовете-локомотиви и за това как ще тръгнем от регионите, за да изградим новата икономика на държавата. Всичко това бе поднесено толкова сериозно, че мнозина дори повярваха, че ще се изпълни по този именно начин. Помним навярно и бомбастичните оценки за настъпващата финансова и икономическа световна криза и за това как тя ще отрази благотворно на нашата икономика, защото работната ни ръка била евтина и световният капитал ще се премести в България, за да се възползва от екстрите, които тук ще му предложим.
Пиша всичко това, тъй като през последните двадесет години БСП упорито повтаря едни и същи свои грешки и не показва никакво желание да се поучи от тях. А знаем кой прави два пъти една и също грешка, нали? Сега е времето бързо да осъзнаем какво предстои и как ще го постигнем. България е в тежко състояние и няма кой друг, освен БСП, да я изведе от него и да я спаси. Да не забравяме това наше задължение, дадено ни от историята...