Възкръсението на българското е скорошно възможно чудо

Исторически продължителната приемственост в развитието на едно общество прави нацията. Така разлика между обществени и национални интереси все пак има, макар тя да е тънка и, заради препокриването им, често даже пренебрежима. Първите, обществените интереси, са по принцип по-скоро текущи, конкретно времеви, свързани с конкретна епоха. Докато националните интереси обхващат и вековния мащаб, и дълготрайните геополитически измерения, и многоаспектната последователност в държавността.
    През последните двадесетина години да се говори у нас за някакви общи български интереси бе твърде рисковано. Лично кариерната безопасност предполагаше да се демонстрира безрезервна привързаност към неолиберализма.

Политическата правоверност на момента

предписваше идолопоклонничество пред върховенството на пазара и глобализацията на всяка цена. Отварянето на обществото ни към света непременно се възприемаше като безразборно и безкритично консумиране на всичко смислено и безмислено и особено на екзотичното, изглеждащо за момента модерно, перспективно и авангардно. Експериментирането стана у нас правило, идеите за целта се взаимстваха зубраческо еклектично, учебникарски буквално, без предварително осмисляне на приложимостта им и проверка чрез здравия разум. Грешките се поправяха чрез нови грешки, неуспехите, разбира се, неотклонно програмираха нови неуспехи.
Резултатът от досегашните правителствени управления през прехода, да си го кажем откровено, е погром не само над националната икономика, както с половин уста обичайно се признава, но и над обществото, над нацията, над българската перспектива. Как иначе ще се осмисли фактът, че преброяването ще покаже, че ни липсват около три милиона човека. Че големите български градове са се изпразнили - къде с тридесет хиляди, къде с цели деветдесет. Че българското село е пред обезлюдяване. Че единствено е останала да мъждука столицата и тя цъфнала и вързала с порутена инфраструктура, изнемогваща в задръствания от пренаселеност,

затънала в боклук, молове и аутлети

Че автобусите до Европа продължават на отиване да са пълни, а на връщане празни. Че циганизацията в България е видна отвсякъде, идете пред "Шейново" и се уверете нагледно кой какви новородени посреща.
Съжалявам, никак не съм изкушен от всякакви расови омрази и теории за нацията, основани на "кръвното единство". Но, за да я има България и през ХХI век, никак не са достатъчни универсалните човешки ценности. Като народ и нация ние дефинитивно имаме своите собствени постижения, традиции, добродетели, идентичност, идеали, корени, устои, място, име, история, натрупан опит, култура. Актуалният ни имидж може да се нуждае от подобрение, но съвсем не от заличаване и от самозаличаване. Националната ни автентичност в никакъв случай не е дотолкова сгрешена като ген или чип, че да бъде просто подменяна. Българите достатъчно съдържателно сме се реализирали за тринадесет века, че да подлежим на наново измисляне и изкуствено моделиране. Какво може да се случи при подобен подход, сравнете печалните последствия в "съседна" Македония. Впрочем, днешните реалии там са едновременно тревожно предизвикателство и предупреждение за България и за нейния все още разпокъсан истински отговорен национален елит.
Обобщаването без позоваването на конкретика винаги рискува да се превърне в голословие. Едва ли могат да бъдат изброени всички управленски решения през последните двадесет години, оказали се в разрез с българските национални и обществени интереси. Това би било предмет на многотомно социологическо, политологическо и икономическо изследване. Но ето, един нахвърлян набързо, неаранжиран по важност преглед на някои от тях, тясно в стопанската сфера.


Реституцията на "бащината земя в реални граници"

бе най-ярката икономическа, катастрофално разрушителна при това, безсмислица от началото на прехода. Тя обрече българското селско стопанство на дълголетно вегетиране, изходът от което не се е провидял и понастоящем. За какво ви говори статистиката, че точно нашата страна понастоящем си произвежда едва 30% от потребяваните храни?
Национално безотговорно решение бе и недаването на шанс на ботевградския завод "Чавдар" да доставя автобуси на Софийския градски транспорт. Рециклираните в Турция возила, на които продължават да ни извозват, миришат освен на неекологични газове, но и отвсякъде на солидна далавера.
Продажбата на електроразпределителните дружества бе приватизация на монопол, която е непрепоръчителна. Системните недоволства на потребителите, спорадичните скандали със съмнителни консултантски договори, разкритията за договорно гарантирана висока ефективност явно свидетелстват, че прехвърлянето на въпросните дружества в частни ръце е било решение с погрешен, антиобществен характер. По подобен начин следва да се тълкува и концесията на "Софийска вода".
Загуби за българското общество, за българския данъкоплатец донесе и преоформянето на външния дълг. Те не дойдоха само по линия на превалутирането на дълга от долари в евро, което впоследствие поскъпна, както и от преминаването към фиксирани лихви в обстановка, при която плаващите се снижиха. Щети дойдоха и от предварителната игра с цената на брейди облигациите, в която лесно би могло да се заподозре конфликт на интереси и търговия с вътрешна информация.

От един милиард долара бе лишена нашата хазна

и съответно пенсионерите при приватизацията на БТК. И това бе предварително известно, защото аз лично публикувах реалната цена на компанията в статия във вестник ДУМА. Може ли такова управленско решение да се смята за съответстващо на обществения интерес се явява, следователно, реторичен въпрос.
Погрешна с оглед националните интереси бе и практичски тоталната разпродажба на банковия сектор у нас на чуждестрани банки. В кризата ресурсът от страна на банките-майки бе ограничен, лихвите тук, естествено, нараснаха. Държавата ни се самолиши от инструмент за антициклично действие, какъвто би бил съхраняването на поне една от големите банки (ДСК например) в държавни ръце.
Ненавременното затваряне на "Кремиковци" и продължаването на неговата агония посредством предоставянето на държавна помощ от 200 милиона лева бе в разрез с обществения интерес. Най-малкото, защото тази помощ не нарежда държавата сред кредиторите и понастоящем, при ликвидацията със собствеността на металургичния комбинат, въпросната сума практически е загубена.
Необмислено от гледна точка на обществения интерес бе и възлагането на строителството на участъка от Перник до Долна Диканя на магистрала "Струма" на македонска фирма, както и на магистрала "Люлин" на турска. Качеството на строителството и на двете места, меко казано, не убеждава. Виражите по завоите на магистрала "Струма", като правило, са обратни и опасни за движението, тунелите по магистрала "Люлин" вече протекоха, а и колко време над приемливите срокове продължи нейното изграждане?

Пълно недоразумение

по отношение на дългосрочните национални интереси бе въвеждането у нас на плоския данък. Неевропейски полярното разслояване на нашето общество пролича само в рамките на изминалите три години. В контекста става дума за "олигархичен пробив", който трудно ще бъде позволено да бъде запушен. На обратното движение към прогресивно облагане на доходите се противостои и ще се противостои с всякакви пропагандни и цензурни средства.
По-нанатъшното подценяване на демографската криза у нас е пагубно не само за този или онзи политик, но и за бъдещето на нацията. Отива си България и то все по-отчетливо видимо. Национално отговорно решение е не само раздаването на паспорти на българи от диаспората в чужбина, но и държавна програма за репатрирането и заселването им тук, каквато упорито многогодишно продължава да липсва.
Софийското метро безспорно е стратегически правилно направление в развитието на столичния градски транспорт. Но подценяването на възможностите за допълването на мрежата чрез градска железница е лекомислено и несъобразено с обществения интерес. Изграждането на градска железница е и по-евтино, и по-бързо. Даже, чисто външно, тя придава потребния модерно технологичен вид на всеки град, в който функционира. Ситуацията с приоритетите в Софийския градски транспорт наново загатва за конфликт на интереси.
Национално безотговорно решение би било въвеждането на Симеон-Дянковата версия на "фискален борд", за която общественото мнение бива зловредо заблуждавано, че съответства на германската конституционна регламентация. В нашенския казус без преувеличение става дума за управленски избор с висока опасност за социалните структури и социалния мир. Последствията му биха били сходни с тези на споменатата реституция на селскостопанската земя.
 
"Гласове в пустиня"

срещу схоластично идиотското примитивно неолиберално безумие на последните две десетилетия у нас, естествено, винаги имаше. То и четите на Панайот Хитов и Филип Тотю общо са наброявали 65 човека. Но са последвали тази на Хаджи Димитър и Стефан Караджа със 130 души, както и Априлското въстание и четата на Христо Ботев с 200 човека. Исторически доказано, именно тези отвсякъде "луди глави" предизвикват Руско-турската война, общонационално обективно последователно стигаме до сраженията при Шипка и бленуваното Освобождение.
Горния текст ненарочно започнах да го пиша на 3 март. Но просто денят сам по себе си символизира новото българско национално и обществено начало, от което всички ние, българските граждани, чувстваме въпиюща потребност днес. И въпросното обикновено чудо на възкръсването на България може да започне още наесен, на президентските избори. Смислена алтернатива на сегашното некомпетентно и слабо съответстващо на националните и обществени интереси управление определено може да бъде намерена. Но, забележете, въпросната алтернатива не фигурира сред лицата, изтъркани от оборот по казионни телевизии, по депутатски банки или партийни и министерски кресла.