Управляващите сменят приоритетите си в движение

"Свидетели сме на личните политически импровизации на властта"

"Министър Младенов подвежда кабинета"

ГОРАН СИМЕОНОВ е роден през 1946 г. Завършва английската гимназия в София и външна търговия във ВИИ "Карл Маркс". От 70-те години работи в българското външно разузнаване, бил е близо десет години на задгранична работа, бил е и ръководител на една от основните резидентури на българското разузнаване. След 20 години служба за страната напуска доброволно ПГУ поради несъответствие на професионалната клетва, който е подписал при приемането му в службите, с промените в целите и задачите на българското разузнаване в онзи период. Вече трети мандат е председател на една от най-сериозните и обществено активни неправителствени организации - Асоциацията на разузнавачите в България (АРЗ).

- Оглавявате eдна от най-старите граждански организации у нас, г-н Симеонов. И неведнъж сте заявявали, че тя е опора на гражданското общество. Каква е реакцията ви по нестихващия скандал за дипломатите, разузнавали за България?
- Полагаме усилия да сме коректив на всички участници в комплекса национална сигурност, правим го вече 15 години. За случващото се днес с българската дипломация, с външното ни министерство, с националната сигурност е виновен целият ни т.нар. политически елит. Именно той унищожи професионализма в спецслужбите и контролните органи в държавата, за да може да се "приватизира", разбирайте - да се краде, при това и масово, и касово. Като прие безрезервно внушенията на вътрешни и външни съветници, този елит сведе българската армия под 30 хиляди души, параметри, заложени в най-унизителния за България договор - Ньойския. Сега ударът върху българските дипломация и разузнаване е много тежък. И не Комисията по досиетата е виновна, а тези, които гласуваха закона през 2006 г. Подписите и отговорността пред отечеството са лични, а не колективни или партийни.
- Помня каква битка водихте против приемането на закона. Загубихте ли я?
- Всички битки, които сме водили, са за България. Не за предишната, не за "България на Тодор Живков" и, разбира се, не за интересите на КГБ. Затова ни боли, че няма политически консенсус за стратегическите приоритети на държавата - и за политиката, за икономиката, образованието, културата, за националната сигурност. Има лични политически импровизации на управляващите, които дори сменят приоритетите си в движение. А антинационалният характер на закона за досиетата не буди никакви съмнения - той лиши и ще лишава и занапред българските специални служби и полицията от агентура, основното средство за разузнавателна и контраразунавателна дейност. Затова сме свидетели на този огромен брой СРС-та и на огромния бюджет на МВР.
 - Дали след скандалите някой у нас би искал да работи за службите?                                            
- Не е възможно да има нормална, суверенна държава без разузнавателни и контраразузнавателни служби, а те без агентура са нещо като "интернет потребители". Това обаче означава отказ от суверенитет и сриване на държавността. И всякакви импровизации и интерпретации на отделни политици на тема "Общоевропейско правителство" и глобализъм са силно тенденциозни. Все още, а по всяка вероятност и в обозримо бъдеще, и ЕС, и НАТО са съюзи на равноправни национални държави.
- Какво може да се случи с осветените български дипломати, с техните местни връзки, с контактите им? Колко е голям рискът?
- Въпросът е изключително сериозен, тъй като освен във вътрешен план законът за досиетата придоби и нови, външнополитически измерения. Благодарение на професионалната некомпетентност (надявам се - под политически натиск) на министър Младенов казусът с огласяването на дипломатите зад граница се превърна в най-големия скандал в дипломатическата ни практика, в международната - също. Вече близо 40 години се занимавам с тази проблематика, но не мога да си спомня нито един случай която и да било суверенна държава да е обявила имената на 33-ма свои официални представители, на посланици, свързани с разузнавателните служби. Докато още съвсем официално тече мандадът им в съответната държава! Т.е. те би трябвало да продължават да представляват България, обаче са лишени от доверието на собствената си страна... За какъв международен авторитет на България можем да говорим, за какъв професионализъм на ръководството на МВнР? Имало е случаи, когато една държава е гонила и над 100 дипломати - като свързани с чуждите спецслужби. Имало е десетки случаи, когато приемащата държава е отказвала агреман или виза на чужди дипломати. Но такова чудо - сам да обявиш официалните си представители за шпиони, без да си ги отзовал и прибрал в страната си, такъв прецедент няма и едва ли ще се повтори! Сигурно ще ме попитате можеше ли да се избегне този дипломатически гаф - според мен да. Просто  МВнР трябваше да организира едно съвещание на посланиците в София, а след това тихо и мирно да си заминат от чуждата държава. Вината не е на комисията, тя си свърши добросъвестно работата. С бюджет от над 12 милиона лева годишно и щат от над 100 служители работят много добре... А за риска за нашите колеги и техните контакти... Местните спецслужби ще си свършат работа, тъй че за ответните мерки можем само да гадаем. Надявам се поне в съюзните ни държави реакцията да бъде добронамерена и цивилизована. Но без всякакво съмнение рисковете на професията си остават.
- Защо се стигна до скандал с международни измерения?
- Защото министър Николай Младенов не действа с необходимата професионална компетентност. Един добър професионалист би трябвало да осигури възможности и варианти на премиера за минимализиране на международните измерения и последици от скандала, а не да го поставя пред свършен факт. Министър Младенов, според председателя на Комисията за досиетата, е знаел предварително, че ще бъдат огласени имената на посланиците, и не е предприел никакви действия за избягване на международния дипломатически скандал, а даже напротив. Затова и Асоциацията на разузнавачите, и Национална асоциация  сигурност настояват за оставката му! И нека да бъде пределно ясно - всички огласени 33-ма посланици нямат никакви отношения с българското разузнаване или с други наши специални служби, те отдавна са ги прекъснали. Казано по-просто - щом станеш посланик, вече си изключен от щатния или агентурен списък на службите, не можеш да бъдеш нито разузнавач, нито агент, а най-вече - доносник.
- Така ли беше и преди?
- Така беше преди, така е и сега, затова и отказът на агреман е политическо действие, а не персонална оценка. Главната цел за скандала е отвличане на общественото внимание от основните проблеми на днешния ден. И не мога да не отбележа с болка, че отново на преден план излизат субективните интереси на управляващия елит, за пореден път се пренебрегват пагубните последици за международния авторитет на българската държава. Но наближава денят, в който обществото ни ще разбере, че митът за "въздесъщата ДС" му се поднася винаги, когато нещата не вървят на добре. Докато чрез поръчания на г-н Дянков отвън неолиберален икономически модел продължават да не се дават пари за наука и образование, здравеопазването е в колапс и пенсионерите гладуват, ще сме най-бедната държава в ЕС.
- Не съм чувала АРЗ да критикува ГЕРБ. Какво бихте казали на властта в лицето на премиера Борисов, ако потърси мнението на асоциацията за скандала?
- Да, не сме критикували ГЕРБ като политическа сила - гражданска организация сме и се въздържаме от политическа полемика. Но това далеч не означава, че не критикуваме партиите за техни действия по проблемите на националната сигурност. По закона за досиетата водихме битка с всички институции и партии, подчертавам - с всички. За най-дълбоко съжаление се оказахме прави. Сега изпратихме, съвместно с колегите от Национална асоциация сигурност становище до министър-председателя и до президента.
- По-малко ли са опасностите за България днес, отколкото по времето на студената война?
- Това е изключително актуален въпрос. Нашето поколение, независимо от много сериозните социални трансформации, имаше щастието да живее в мир. В Европа преживяхме мирно студената война. Но в света имаше войни и те започваха от суверенни държави. Затова всякакви опити за пренебрегване суверенитета и сигурността на собствената ни държава са вредни и опасни. Съседните ни и съюзни държави Турция и Гърция са доказателство за правотата на такава позиция. Крайно време е за национална доктрина, която да узакони стратегическите приоритети за социално-икономическо и културно развитие на България за следващите 25-30 години, и съществено място в доктрината трябва да намерят всички елементи на комплекса национална сигурност. Политическите партии трябва да започнат да реализират реална политика, освободена от догмите на неолиберализма в икономиката, за да не се налага на българския народ непрекъснато да очаква месии. За да реабилитираме ролята на държавата си и възвърнем международния й авторитет. В противен случай България ще се превърне в географско понятие, в територия, опасана от високоскоростни магистрали. Та да може нашите южни съседи да влязат "на бял кон" в ЕС... А ние да си останем с прекрасното софийско метро - всичко друго ще бъде или европейско, или глобално. Включително - и населението...
- И нещо лично, г-н Симеонов. Били сте и дипломат, и разузнавач. Срещу страните, в които бяхте, ли работихте?
- И аз, и колегите ми работихме единствено за България. За нас тя е една-единствена - нашата родина.