Трън в окото или кокоши трън
/ брой: 13
От 20 години насам трън в окото на всички управници са двете сгради на "Цариградско шосе" 113 (бивш бул. "Ленин"), там някъде срещу спирката на Окръжна болница. Това е Издателско-полиграфичен комплекс (ИПК) "Родина". Напоследък не е ясно дали този обект е сладка хапка или някой се опитва да се отърве от него.
След конфискацията на имуществата на БКП този недостроен обект остана в нищото. Как се е строил, как журналистите ходеха на бригади с очакването, че там ще имат един разкошен редакционен комплекс - това е друга тема. Тя вече е забравена. Днес никой не знае как да се освободи от това нещо - двете високи сгради, едната на 9, другата на 12 етажа.
В последните дни се заговори, че тези сгради ще бъдат продадени на търг - отворен, с открити наддавания, с начална стойност няколко десетки милиона лева и със стъпки за наддаване по 200 хил. лв. Как добре звучи! И да видим какви условия поставя продавачът - българската държава. Главното е нещата да се решат в рамките на една календарна година. Или обектът да бъде въведен в експлоатация за 12 месеца, или да бъде в същия срок разрушен.
Ето върху какво трябва да се замислим. Първо, това нещо, което се руши и което се разграбва от 20 години, по никакъв начин не може да бъде вкарано в експлоатация в рамките на този срок. Второ, същото нещо много трудно би могло да бъде разрушено пак за една година. Ако някой пита защо, обясняваме.
Сградата е построена между 1976 и 1988 г. Тогава всичко се строеше истински. Тогава, ако някъде трябва да се вложи стомана номер еди кой си и цимент номер еди кой си, се влагаше точно това. Я си представете някой строител да се опита да щипне нещо от един строеж, заповядан от ЦК на БКП?! И това се отнася не само за построяването на един обект, това се отнася и за строителството на социалистическата държава. Вижте колко десетилетия вече я разпродават и ръфат, и още има какво да крадат от нея. Затова сега питам защо по медиите излизат информации, че тези сгради едва ли не се рушат, едва ли не основите им падат и едва ли не ще се срутят? Ако е така, нека да останат да си паднат сами. Защо тогава се обявява търг за тяхното разрушаване?
Можем да погледнем проблема и от техническа и технологическа гледна точка. Като имаме предвид, че основната задача на купувача е това нещо да бъде сринато, ние се питаме как точно мераклията ще го осъществи и кой ще е този мераклия. Нека си представим, че дойдат някои големи специалисти, убедени, че са намерили начин да сринат това нещо. Въпросът е чисто технологически - накъде ще падне сградата. Дали ще се срути върху бул. "Цариградско шосе", където навремето падна един кулокран, забравен след строителството на същата тази сграда? Дали няма да засипе самата печатница на ИПК "Родина"? Дали няма да падне върху сградите на щаба на Първа армия? Дали пък няма в обратната посока да засипе близкия хипермаркет? И последният въпрос в тази технологична гледна точка е - ако се направи перфектно и се срине вертикално, дали всички етажи няма да се сринат във всички посоки и да засипят едновременно обектите, за които говорим. А най-последният въпрос е кой ще изпълни цялата тази задача - дали някаква лицензирана фирма за подобни умения, за каквато не сме чували. Или да викаме Евгений Бакърджиев, който така и не успя да събори чрез взрив мавзолея?
Нека тук направим една уговорка, че всичкото събаряне не се равнява на всичкото строителство. Хайде да се запитаме защо никой не се хвана да събори египетските пирамиди. Най-вероятно, защото който се опитва да събаря, не знае как се строи. А защо някой, който не знае как се строи, се напъва да събаря? По 17 причини, една от които е, че наистина не му е ясно под шапката. Нека да е ясно, че проектантът на тази сграда, която трябва да бъде взривена, твърди, че тя не може да бъде взривена.
Вероятно по такъв начин един трън в окото се превръща в кокоши трън. За хората, които не знаят, трънчето в окото се вади лесно, но кокошият трън в стъпалото е жесток. Как да си обясним, че едно нещо е строено по един перфектен начин в предишни времена и то не толкова отдавнашни, а сегашните наследници не знаят какво да правят с него?