Русофобията на днешните либерали

Русофобията е последното убежище на българските либерали. Когато изгубят позиции пред своите американски господари и се почувстват обезсилени и разколебани, лишени от благини, или господарите им се разсеят и отегчат от тяхното прекалено старание, бързат да залегнат зад рубежа на русофобията, от който да обстрелват обществото и левите, за да си върнат милостинята и заслужат похвали.
За тях русофобията е омраза. Омраза злобна и агресивна и като всяка омраза - безразсъдна, глупава и опасна, макар да я представят като принципна и породена от патриотизъм и реалистично отчитане на националните интереси.
Но русофобията днес се гримира с грим, който вече е използван от български властници. Те не се афишират като русофоби, а само като трезви и безкористни защитници на националните интереси. Дори декларират добри чувства и желание за сътрудничество. Приемат и изпращат делегации в Москва, говорят по телефона. И толкова.
Русофобското поведение на министър-председателя спрямо Русия ми напомня поведението на цар Борис III и неговото правителство в навечерието на Втората световна война, когато България трябваше да се определи към кой от двата противникови лагера ще застане. Съветският съюз изпраща своя заместник-министър Соболев да убеди монарха да запази неутралитет и да не се присъединява към Тристранния пакт. Посрещат го радушно, разговарят любезно, обясняват трудността на нашето геополитическо положение, но категоричен отговор не му дават. Щели да помислят, да се консултират, да проучат предложенията, за да ги съобразят с националните интереси, и тогава да преценят доколко са изгодни за страната ни. Посланикът на СССР в София многократно пита какво е решението на България, нашият посланик в Москва е канен на разговори, но отговорът е все един и същ: мислим, разсъждаваме, преценяваме. В крайна сметка решението на мислещите, разсъждаващите и преценяващите е в полза на Германия и България вече е обикнала Хитлер и не желае да се раздели с него. Резултатът от тази любов и русофобията е известен. България без малко за изгуби свои територии, понеже след войната е третирана като вражеска и победена страна. Наложи се спешно участие във втората фаза, за да се измие позорът на безотговорните демагози и предатели. И тяхната съдба е известна.
Перипетиите около АЕЦ "Белене" много ми напомнят времето, за което става дума. Аналогиите се натрапват от само себе си, но за да ги прави човек, трябва да познава историята и да знае какви са нейните уроци и наказания.
Три години правителството на ГЕРБ и самият премиер изчисляват ползите и вредите от този грандиозен енергиен проект; три години обсъждат, анализират, оглеждат от всички страни, мислят, сумтят и обещават в най-скоро време да решат - ще се строи ли атомната централа, или няма да се строи. Нали помните колко горд бе пожарникарят, че лично Путин "ни идва на крака", за да говорят за нейното бъдеще. Помните кучето, което той му подари, пищната вечеря, тържественото изпращане, пресконференцията и уверенията, че неясните въпроси са все по-малко и скоро ще бъде даден ход на проекта. После пак започнаха изчисленията, сметките, чесането по тила. Пак идваха министри в София и отиваха министри в Москва. Три години.
Освен за АЕЦ "Белене" разговори се водеха и за "Южен поток". Там фазите на развитието са същите. Най-важният акцент в обясненията бе, че пожарникарският морал не позволява да се харчат безразборно народни пари. След три години се оказа, че нищо няма да се строи, защото било скъпо, а пари нямало.
Бойко Борисов обича да бъде скъп на триците, а евтин на брашното и да повтаря, че харчи предпазливо, защото парите били народни. И АЕЦ "Белене" бил изключително скъп проект и българският народ, обеднял по времето на Тройната коалиция, не е в състояние да го плати. Аз не се наемам да съдя дали той е прав или не, но какво означава "скъпо", когато ще строиш атомна електроцентрала, чието производство ще ти върне парите многократно и дори ще бъдеш на печалба. Става дума за електроенергия, а не за ракия или вино. Ти инвестираш, а не харчиш - разликата е огромна. Когато инвестираш, сметката се прави по друг начин - не както когато вадиш стотинки, за да платиш в магазина.
Но въпросът съвсем не е в парите и в тяхното огромно количество, което днешните властници не могат да намерят и не искат да дават. Проблемът тук е, че АЕЦ "Белене" е руски проект. Щом е руски, значи е лош, неизгоден, вреден, тъй като ставаме още по-зависими от Русия и се отдалечаваме от Европа. Измислиха понятието "диверсификация", за да оправдаят отказа от ядрената централа. Ще правим други централи, само не е и тази. Три години мотаеш Русия и сега си мислиш, че си я надхитрил, защото Хилъри Клинтън те е поздравила за "мъжкото решение", а Уорлик те е потупал по рамото. По същия начин Хитлер бе поздравил българските държавници за отказа им да останат неутрални и да не влизат във война със СССР.
Примитивното русофобство на Б.Б., ГЕРБ и на либералите бе продължено с една съвсем аматьорска от политическа и дипломатическа гледна точка демонстрация на сила и независимост - посещението на министър-председателя в Грузия. В Грузия, чийто президент преди четири години се държеше с Путин и Медведев по същия нагъл и просташки начин, както днес се държи Бойко Борисов. И също като него си мисли, че ги е надхитрил и защитил народа и държавата. Да скъсаш практически отношенията си с Русия, да измиеш ръцете си, да облечеш нова риза и да отидеш не другаде, а именно в Грузия, за да говориш за газ, петрол и електроенергия, си е чиста проба наглост, злоумишлие и политическа и дипломатическа простотия. Да не забравяме пък и кой е министър на външните работи на многострадалното ни отечество.
Не е нужно да си русофил, за да прецениш предателството в действията на Б.Б., подтиквани от неговата (пак ще повторя, макар да ми се иска да употребя по-възпитана дума) просташка русофобия. Русофобия, която се прикрива, разкрасява и се прави на родолюбие, висока отговорност, пестеливост и честност. Цялата работа е, че властта служи на чужди интереси, обвързана е с тях, продала се е и се е отказала изобщо да мисли за държавата. Единственото, което я интересува, е да спаси кожата си, кълнейки се във вярност на господарите си и показвайки им ежеминутно преданост и угодничество.
Русофобията е уродливо явление. Тя разяжда националния организъм и го обрича на тежко настояще и на още по-тежко бъдеще. Извратеното съзнание на неколцина по върховете на държавата нанася такива беди, които никой не може да предвиди. Беди, от които други ще страдат и ще се измъчват. Излишно е да напомням, че Русия няма да остане безразлична към сегашните ни умници, както не се измъкнаха онези техни предшественици от края на 30-те години на миналия век. Тя бави, но не забравя. И не прощава. Но попарата им я сърба целият народ.
Днешните русофоби, наследници на онези от преди войната, си мислят, че надхитряват дявола. Но народът е казал: "Хитрата сврака с двата крака!"
Живи да сме, ще видим как историята се повтаря...