Опитват се да ни насаждат чужди социални модели

"Да се загубя" означава първо да объркам пътя, да не намеря физическите или прочие ориентири или да се оплета в тях. И второ - да изгубя по пътя себе си, което съдържа в по-голяма степен духовните аспекти на загубването. Двете заедно съставляват като че ли най-точната, есенциалната характеристика на българския вече почти четвъртвековен преход.
    Консенсусно доказано сбърканият път е протеклият през годините процес на деиндустриализация, насилствено наложената примитивизация на селското стопанство, приоритизирането на националното келнерско настояще и бъдеще, хиперболизирането на ползите от приватизацията навсякъде и на всяка цена. Това всичкото бе изначално вместено в парадигмата на пазарния фундаментализъм, в упованието и възпроизводството на сляпата вяра във всевластието и неограничените възможности на пазара и на неговите механизми.
    Установяването на преобладаващото сега ниско образователно равнище, девалвацията на културните и националните ценности, затриването на нашата наука и на нейните институции, нарастващата емиграция и очертаващата се съвсем недалеч в бъдещето демографска катастрофа са само някои от координатите на чезнещата пред очите ни българска идентичност.
Трезво погледнато,

нацията ни не е напълно загубила рефлекси
Така тя реагира спонтанно, на първично елементарно ниво, на отделни силни дразнители като този за "мита Батак", на решението на общинските съветници в Кърджали по "казуса Делов", на поругаването на портретите на царе и възрожденци от ромчета или на поредната порция присвояване на българска история от страна на Македония. До голяма степен обаче при въпросните реакции липсва по-високото, "интелектуално съзнателното" равнище, а именно - конципирането и прилагането на последователна национална стратегия, в рамките на която успешно и безкомпромисно да се елиминират примерно откровено сепаратистки тенденции като тази, изповядвана от Европейския институт "Помак".
Настояването за "нов", "общ" прочит на историята, както и опитите за коригиране на етническата карта в България са напълно прозрачно антинационални, те неприкрито обслужват не български, а

чужди геополитически интереси

и с допуснатото през прехода отслабване на нацията те не случайно и тревожно зачестяват. Тревожно зачестяват и индикациите за поява на "паралелни общества" у нас, на такива на етническо религиозна основа.
Западна Европа може и да си позволи известни колебания, импровизации, експерименти и даже непоследователност в отношението си спрямо откритата демонстрация на религиозни различия в светското общество, както и спрямо "цивилизования сепаратизъм" - виж Шотландия, Каталония. За "гранична" България подобни волности мисля, че са напълно неприемливи и много опасни.
На Балканите "сблъсъкът на цивилизациите" обективно е по-изострен, защото той е фундаментален сблъсък между западните демократични ценности и света на исляма. А ислямът се явява религия, генерално все още ненадраснала своя радикализъм, претенции за доминация над обществото, своето средновековие и съответно - инквизиция.
Не бива да се допуска светският характер на българското общество и в частност на образованието да бъде оспорван и предизвикван по никакъв начин. Еднакво неприемливо е откритото носене както на кръстове, така и на забрадки в училищата и университетите. Опитите за пробиви в контекста на последните понастоящем едва започват. Огънем ли се тук или в нещо друго подобно, наглед дреболия, по думите на Хайтов:

изтървали сме България

Водещият светски характер на българската обществена култура, същностно повтарям, не бива да подлежи на особени дискусии. Нито днес, нито утре, нито когато и да е било, независимо от множеството мераклии, които се редят на опашки по масмедиите. За да ни обясняват религиозната толерантност и толерантността към различията, както те си ги разбират, тълкуват и им ги тълкуват.
България притежава своя изпитана историческа школа в тази насока, която като цяло и в приемственост никак не е лоша и неадекватна. Кой каквото и да твърди с политическа мотивировка, но така нареченият "възродителен процес" никак не е детерминиращ за междуетническите отношения в нашата страна. По-важното според мен е, че те се запазват на завидно добро ниво и въпреки него.

Продухването и промиването на мозъци

и насаждането на религиозна и етническа омраза и противопоставяне (доколко те са масово възможни у нас, е съвсем отделен въпрос) върви в България не от вчера през прехода, но също така и години преди него. При това процесът, трябва дебело да се подчертае, нито се инициира, нито се финансира, нито духовно се подклажда и насочва от българска страна.
В светското общество законите важат за всички, а правосъдната власт не случайно е независима. Ако в Пазарджик се докаже съпричастност на имамите към дейност, насочена срещу демократичното устройство на държавата ни и водеща към религиозна нетърпимост, те справедливо би трябвало да си понесат последствията. И в това не би имало налице никакво гонение на религиозна основа.
Ако безпристрастният съд, чиято безпристрастност се гарантира допълнително от големия и оправдан публичен интерес у нас и в чужбина, не намери неоспорими доказателства, обвиняемите съответно ще бъдат освободени. Което също би било в рамките на демократичната европейска нормалност.
България е и ще бъде светска демократична държава, нашата духовна люлка е в Европа. Други, при това недоказали се с нещо положително, социални модели нямат почва у нас. Те са равностойни на губене на историческо време и на състоятелна перспектива.