Нихт, Сали, бързам!

Има една история с родопски овчар, разказана от Тодор Коруев. И в тази история става дума за годините на Втората световна война. Както Сали си пасе овцете по хълмовете на Родопите, над него летят германски самолети, които отиват да хвърлят бомбите си над Гърция , Румъния. Вечерта в кръчмата Сали разказва, че си разговаря с германските пилоти. Естествено, го питат: "Какво си говорихте?" Той обяснява: "Аз му викам яла, Ханс, да ядем куртмач. А той ми отговаря: Нихт, Сали, бoрзам!"
Нещо подобно се случи тези дни, когато българският министър-председател Бойко Борисов отиде на посещение в Германия. Отиде с една доста празна кошница, която имаше намерение да понапълни. Нищо такова не се случи. Нека да поясним, че премиерът искаше да намали съфинансирането на европейски проекти, където внасяме по 20%, да ги свалим на 5. Какво му каза Ангела Меркел? Тя му каза дипломатично не!
Един голям дълг към Германия за покупката на 25 железопътни мотриси също трябваше, според Бойко и неговия транспортен министър, да бъде уреден. Като част от нашето БДЖ товарните превози, се предоставят на германците. Да, ама не! Защото германците не го щат това. Те си искат парите. Значи и тук на Бойко му казаха не.
Дали не е прибързано това отиване на българския премиер да "целуне ръка" на една дама, която ръководи най-мощната в момента европейска държава в икономически и финансов план? На този въпрос само той може да отговори.
Отношенията на България с Европейския съюз и в частност с Германия не може да се поставят на една хлъзгава почва или на една гнила дъсчица. Борисов не знае на какво стъпва, когато отива да разговаря с г-жа Меркел. Не че тя трябва да му дава уроци, обаче така се получи. Не че на него му трябват уроци, обаче всъщност му трябват много уроци. Държанието му е такова, че няма нужда да се обучава, но резултатите за нашата държава са такива, защото той очевидно е неук. И на какво да го учим? Той не взема от дума. За него в нашата страна няма политическа опозиция. За него няма експерти, които разбират от европейските и световните проблеми, от които да черпи ум и разум. Защото той си е той.
Основният въпрос за всички българи остава: Точно такова ли управление на нашата държава искаме? Точно за това ли гласувахме? Да ходим по света и да се излагаме? Да ходим да искаме, без да знаем какво? И каквото искаме, да не го получаваме. Инак, много е лесно всеки българин да отиде в Германия, да се запише за участие в някаква среща с канцлера и да целуне ръката на г-жа Меркел. От това ще остане един спомен. И никаква файда за народа на България.